Решение № 3560 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3560 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110145550 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил срещу Н. Ц. С. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 60,30 лева, представляваща непогасен остатък от главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в г***, аб. № ****, за период от 01.05.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 02.11.2023 г., до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.02.2024 г. по ч. гр. д. № 60628/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия. Излага, че в хода на образуваното заповедно производство е постъпило плащане от 1736,63 лева, но остатъкът от главницата се дължи от ответницата. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, такъв е постъпил от ответника чрез назначения особен представител адв. Й., в който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че по делото не се установява, ответницата да има качеството на потребител на ТЕ за имота за спорния период, като възразява, че по делото е представено 1 заявление-декларация за откриване на партида от друго лице. Оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че не е поставен за забава. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена изцяло.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ“ ООД, не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 02.11.2023 г. г. срещу Е. А.

Й., В. А. С. и ответницата Н. Ц. С., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 60628/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 26.02.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Заповедта за изпълнение е връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви срещу Н. Ц. С. установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, като в предоставения срок ищецът е заявил искане за признаване за установено само на част от вземането за главница, който иск е процесуално допустим.

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, по който в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, в която се намира имотът, e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, както и размера на търсената главница.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от страна на ответника, че има качеството на потребител на топлинна енергия за имота.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на 2 ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

В настоящия случай от представените по делото доказателства – Заявлениедекларация за откриване на партида от 01.08.2017 г. за имот с абонатен номер ****, подадено от трето лице В. А. С., се установява, че качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения имот има лицето, подало заявлението-декларация, а не ответницата като наследник по закон на А. Т. С., починал на 03.05.2004 г. Ето защо ответницата не е била обвързана от договора за покупко-продажба на топлинна енергия, съдържанието на който е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г.

Освен това, от заключението по изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните, се установява, че в счетоводството на ищеца за топлоснабден имот с абонатен номер **** за спорния период е начислено задължение за главница 1367,02 лева след изравняването, 261,95 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г., както и 21,39 лева за дялово разпределение и 4,10 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дяловото разпределение, които след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задълженията са отделени в „Съдебна сметка“. На 15.03.2024 г. по сметка на дружеството е постъпило плащане в размер на 1736,63 лева от В. А. С. с основание „пълно погасяване на задължение по гр. дело 60628/2023“. От заключението на експерта се установява, че ищецът е отнесъл плащането, постъпило по негова сметка, за погасяване на 1328,11 лева главница, 265,15 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва 33,07 лева разноски, 50 лева разноски за юрисконсулт и 60,30 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва от 02.11.2023 г. датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до датата на плащането 15.03.2024 г., като не се установява как е формиран остатък от дълга, представляващ главница, който се търси от настоящата ответница, след като първоначално цялата сума от 1367,02 лева е разпределена между три лица при квоти 1/6, 1/6 и 4/6.

Ето защо доколкото на първо място по делото не се установи ответницата да има 3 качеството на потребител на ТЕ и на второ, че извършеното от трето лице плащане е съобразено с правилото на чл. 76 от ЗЗД, вземане в полза на ищеца за остатък от 60,30 лева за главница не съществува, поради което искът, който се поддържа от ищеца, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, разноските в исковото производство не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23 Б, срещу Н. Ц. С., ЕГН **********, с адрес в ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 60,30 лева, представляваща непогасен остатък от главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в г***, аб. № ****, за период от 01.05.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 02.11.2023 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.02.2024 г. по ч. гр. д. № 60628/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Решението е постановено при участието на „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК 041029500, като трето лице помагач на страната на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4