Решение № 272 от 05.11.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Монтана, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20241600500355 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от „ХХХХООДгр. Монтана, БУЛСТАТ 821152916, със седалище и адрес на управление гр. М , ул. „ххххх“ № хх, представлявано от законния си представител-управителят В И действащо чрез своя процесуален представител юрисконсулт Н. В., срещу Решение № 170 от 13.06.2024 г ., постановено по гр. д. № 46/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Лом, 1-ви състав, обжалвано в цялост, с което са отхвърлени положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1, предл. 2, във връзка с чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 3, предл. 1, във връзка с ал.

1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД , за признаване за установено по отношение на И. Н. А., че съществува вземане на „ххххх ООД-гр. М за незаплатена от това лице консумирана питейна вода, в общ размер от 1138,74 лв., от които 950,20 лв.-главница, за периода от 10.01.2020 г. до 06.04.2023 г. и 188,54 лв.-лихва към 26.10.2023 г., за периода от 11.02.2020 г. до 26.10.2023 г., съгласно извлечение от сметка клиенти на 1 дружеството, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно.

Накратко, в хронологична последователност, се посочват предприетите от него и от съда процесуални действия в първоинстанционното производство. Сочи се, че ответникът, в срока за отговор на исковата молба, е бездействал, като не е подал такъв. Това негово поведение се счита, че представлява неоспорване на фактическите твърдения на ищеца. По съществото на спора се твърди, че макар през 2023 г. партидата да е сменена на името на насрещната страна поради подадено от нея заявление, то от всички документи отнасящи се до адреса и партидата било видно, че за претендирания период отговорен за задълженията е именно И. А..

Въз основа на изложеното от въззивниковото дружество се прави искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за постановяване на друго решение, с което исковете да бъдат уважени. Претендира се за присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият И. Н. А., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Р. Б., е подал отговор на въззивната жалба. За правилно се намира приетото от съда, че по делото не е доказано наличието на облигационно правоотношение между въззиваемия и дружеството жалбоподател. Сочи се, че неподаването на отговор на исковата молба не означава, че въззиваемият се съгласява с твърденията на насрещната страна.

Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено.

Претендира се за присъждане на адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от ГПК, се установява, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана странаищец в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес обусловен от неблагоприятния за нея краен резултат, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. Същата 2 отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл.

261 от ГПК, поради което е редовна.

За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Не се явява представител на въззивниковото дружество. В писмена молба (л. 38 от делото) подадена до съда преди съдебното заседание, процесуалният представител на въззивника, моли за постановяване на ново решение, с което да бъде признато, че претендираните от него вземания са дължими от въззиваемия. Прави се искане размерът на адвокатско възнаграждение да бъде определен в минималния възможен такъв.

Въззиваемият не се явява лично, а вместо него участие взема неговият адвокат, който иска решението на районния съд да бъде потвърдено и да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона, относимите доказателства по делото събрани пред първоинстанционния съд, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

„ххххх“ ООД-гр. М твърди, че И. Н. А. е потребител на услугите предоставяни от това дружество в имот с абонатен № 1180737. В съдържанието на приложените по делото общи условия, в чл. 33, ал. 2 от тях, е предвидено, че основно задължение на потребителя е да заплаща дължимите суми за ползваните от него водоснабдителни и канализационни услуги, в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на това задължение, съгласно чл. 44 от тях, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора. В случая дружеството твърди, че е налице неизпълнение както на основното задължение в размер на 950,20 лв. за периода от 10.01.2020 г. до 06.04.2023 г., така и на акцесорното такова в размер на 188,54 лв. за периода от 11.02.2020 г. до 26.10.2023 г.

Задължен по тях дружеството счита, че е И. Н. А. и го определя като неизпратен длъжник поради липсата на изпълнение на задължения за консумирана от него вода.

Предвид това пред Районен съд-гр. Лом е образувано заповедно 3 производство по повод на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (л. 2, 3 от заповедното дело), подадено от „хххх ООД-гр.

М в качеството му на заявител, срещу И. Н. А., в качеството му на длъжник , за заявено задължение в общ размер на 1138,74 лв., от които 950,20 лв., представляващи главница за периода от 10.01.2020 г. до 06.04.2023 г. и 188,54 лв., представляващи лихва за забава за периода от 11.02.2020 г. до 26.10.2023 г.

Към него са приложени и общи условия (л. 4-8 от заповедното дело).

Заявлението е уважено изцяло, като е издадена Заповед № 1362 от 02.11.2023 г. (л. 12 от заповедното дело) за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д. № 2027/2023 г. по описа на Районен съд-гр. Лом.

Заповедта е връчена съпругата на длъжника на 22.11.2023 г. видно от положения от нея подпис на приложена по делото разписка (на гърба на л. 14 от заповедното дело). В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, на 24.11.2023 г., длъжникът е подал писмено възражение (л. 17 от заповедното дело), с което е възразил срещу издадената заповед. За това на заявителя са дадени указания (л. 18 от заповедното дело) за възможността за тези вземания да предяви установителен иск.

Така се е стигнало и до исковото производство образувано пред Районен съд-гр. Лом по повод на подадена по пощата, в законоустановения по чл. 415, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 1 от ГПК едномесечен срок на 07.01.2024 г.

(започнал да тече от 07.12.2023 г.), искова молба от „ххххх“ ООД-гр.

Монтана, в качеството му на ищец, действащо чрез законния си представител-управителят Валери Иванов, срещу И. Н. А., в качеството му на ответник. С нея са предявени първоначално обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1, предл. 2, по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 3, предл. 1, във връзка с ал. 1, т.

1 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, за установяване на съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства.

С първоинстанционното съдебно решение № 170 от 13.06.2024 г ., постановено по гр. д. № 46/2024 г., Районен съд-гр. Лом е отхвърлил предявените искове, като мотивът за този краен извод е липсата на качеството на потребител на ответника.

4

Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за правомощията, които има, при извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение въззивният съд намира за неоснователни.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в жалбата и формулирания петитум намира, че спорни пред Окръжен съд-гр. Монтана са въпросите съществувало ли е облигационно правоотношение между страните в претендирания период, респ. за процесния период от време И.

Н. А. имал ли е качеството на потребител. Отговорите им са от значение за крайния извод съществуват ли вземанията на въззивниковото дружество срещу въззиваемия за главница и за лихва за забава за консумирана вода.

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с В и К операторите, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 и следващите от ЗЗД относно договора за изработка. Относими, към спорното материално правоотношение, разпоредби се съдържат още в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата) и в представените по делото Общи условия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите. Съгласно чл. 8 от Наредбата потребителите сключват договори при общи условия със съответното водоснабдително дружество. Видно от представените по делото Общи условия на въззивниковото дружество, in fine, същите са одобрени от ДКЕВР с т. 25 на Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., в изпълнение на чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ. Следователно същите обвързват потребителите без да е необходимо писменото им приемане.

Предвид спорния по делото въпрос най-напред следва да се даде отговор на въпроса кое лице е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, чрез проследяване на законовата и подзаконовата нормативна уредба. Както ЗРВКУ, така и Наредбата, съдържат легална дефиниция на понятието потребител, като в закона е дадено общо определение, което е доразвито в наредбата. Съгласно § 1, т. 2, б. а от ДР на 5

ЗРВКУ потребители са физически лица-собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят водоснабдителни и канализационни услуги. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. В смислово отношение, аналогична на последните две и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия на хххх ООД, гр. М съгласно която потребители на В и К услуги са физически лица-собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят В и К услуги.

Потребителите физическите лица се идентифицират с три имена, ЕГН и постоянен адрес по документ за самоличност, адрес на обслужвания имот и адрес за кореспонденция, телефонен номер (чл. 59, ал. 1, т. 2 от общите условия).

В случая водоснабденият обект е с административен адрес гр. Л , ул.

„ххх № ххх и за него е открита партида с № хххх Въззивният съд намира, че по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че въззиваемият е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в обслужвания процесен имот и период. От приложените извлечения от карнет книгата (л. 5-7 от първоинстанционното дело), в началната й част, в която следва да бъдат записани имената на потребителя и неговият единен граждански номер, е извършено заличаване и с ръкописен текст, от горе, са изписани имената и ЕГН на въззиваемия. Същият обаче е титуляр на процесната партида, респ. потребител на услугите на въззивниковото дружество едва от 05.04.2023 г. Извод за това се прави от последно записаното в карнет книгата (л. 7 от първоинстанционното дело), че на 05.04.2023 г., със заявление с вх. № 106, е извършена смяна на имената на титуляра, като такъв вече не е Николай, а И.. Следователно до преди тази дата титуляр е било лицето, чието име е заличено. Макар това заличаване да е направено в титулната част на карнет книгата и да предполага, че показанията посочени по-надолу в частта, съдържаща информация за изразходено количество вода в кубици и съответен период за това в имота, са потребени от И. А., то в случая категорично не може да се приеме, че това е така. Показанията записани преди датата на заличаване, касаят период, предхождащ датата (05.04.2023 г.), на която въззиваемият de jure и de facto да е станал титуляр на процесната 6 партида. Последното записване на количество консумирана вода отчислено в кубици е от 24.03.2023 г. Промяната на партида, която очевидно е била извършена в случая, се урежда от Раздел II на Глава VIII от общите правила на въззивниковото дружество, но по делото няма доказателства коя точно хипотеза е осъществена. Дружеството е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от своите общи условия и до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател, т. е. до 05.04.2023 г. съобразно представения акт за собственост или правото на ползване, да събира дължимите суми от предишния собственик. Предвид това констатираните и записани в приложеното по делото писмено доказателство-карнет книга за отчитане на потреблението на водоснабдителни и канализационни услуги по партидата на частен абонат № 1180737, за имота на адрес гр. Лом, ул. „Иван Вазов“ № 76, за периода от 10.01.2020 г. до 06.04.2023 г., количества вода, не са потребени от въззиваемия. Затова и сумите посочени в извлечение за недобора на частен потребител, която съдържа конкретни дължими суми за отчетеното количество потребена вода за периода от 10.01.2020 г. до 06.04.2023 г. не са дължими от въззиваемия, а от лицето, което е било посочено като титуляр на партидата, преди тази крайна дата и заличено впоследствие. В карнет книгата последното отчетено количество вода е от 24.03.2023 г. Смяната на името на титуляра е от 05.04.2023 г. Следователно облигационно правоотношение между страните по делото е възникнало, видно от писмените доказателства прието в първоинстанционното производство, едва след като имената на въззиваемия са записани като такива на лицето, което е титуляр на процесната партида и не е възможно за минал период, в който въззиваемият е нямал качеството на потребител и не е бил титуляр на конкретната партида да има задължения по нея.