Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 07.02.2024, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 2277/2022
Вид
Решение № 78
Подписан
07.02.2024
В сила
29.02.2024
Състав
Валентина Жекова Иванова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. гр. Хасково, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20225640102277 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от А. И. Л. и Д.

С. Л., двамата от гр.Свиленград, против Д. А. А., А. В. А. и В. Д. А., тримата от гр.Хасково. Направено е и искане с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК.

Ищците твърдят, че са собственици на 1/26 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на изп. директор на АК, последно изменение, засягащо сградата, от 09.12.2021г., с адрес: *********, с площ 478 кв.м, трайно предназначение - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (1 до 10 м), предишен идентификатор – няма, номер по предходен план: 1539, квартал 14, парцел XIX, при съседи: ***, ***, ***, ***. ***, ведно с построената в него Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 19 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, предназначение - складова база, склад, стар идентификатор – няма, номер по предходен план - няма. Ищците били закупили същите с Нотариален акт № 145, том 3, дело № 648/28.04.1999 г. на СВп - Хасково, като в нотариалния акт сградата била описана като Гараж - южен със застроена 1 площ от 20 кв.м., при граници и съседи: от север - гараж на И. М., от запад празно дворно място, от юг - парцел XVIII, от изток - двор на блока. Продавач по този нотариален акт бил Ц. В. Б., който заедно с И. М. Н. закупили по реда на ЗСГ от Д. А. А. (първият ответник по делото) и Г. А. А. общо 1/13 идеална част от парцел XLI в кв. 14 (по регулационния план от 1965 г.) с Нотариален акт № 110, том 3, дело № 1095/1977г. и впоследствие с Нотариален акт № 136, том 3, дело № 1157/1977г. на двамата купувачи било отстъпено право на строеж на два гаража, като било уговорено И. М. Н. да бъде собственик на северния гараж, а Ц. В. Б. - на южния гараж. Във връзка с подготовка на документите за продажба на посочения имот, при подаване на заявление за издаване на скици на същия, ищците узнали, че Д. А. А. се снабдил с нотариален акт за собственост по давност на Сграда с идентификатор *** със застроена площ 19 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, предназначение - складова база, склад, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - няма (нот. акт № 87, том 23 от 29.12.2008 г. на СВп Хасково) и впоследствие, заедно със съпругата си (втората ответница по делото), дарили сградата с идентификатор ***, както и 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** на сина си В. Д. А. (нот. акт № 195, том 22/09.12.2019 г. СВп Хасково). Ищците поддържат, че Д. А. А. и съпругата му не били собственици на Сграда с идентификатор *** със застроена площ 19 кв.м, както и че Нотариален акт № 87, том 23 от 29.12.2008 г. на Служба по вписваниятаХасково бил неверен и неистински досежно тази сграда, тъй като първите двама ответници не били осъществявали фактическа власт върху имота със съзнанието, че е техен. Поддържат, че никой от ответниците никога не бил осъществявал фактическа власт върху гаража от момента на построяването му през 1977 г., като сочат, че първоначално той бил ползван от собственика Ц.

Б., а след продажбата му на ищците - от тях. В същото време, от момента на закупуване на гаража и идеалната част от дворното място, ищците осъществявали фактическа власт върху гаража - те го владеели, поддържали, извършвали подобрения в него, били прекарали ел.захранване и били осъществявали в пълен обем правото си на собственост, придобито посредством покупко - продажбата. Твърдят, че те продължавали да владеят имота и понастоящем, като винаги само те били притежавали и притежават ключ за гаража. Сочат, че до началото на 2022г. ищците осъществявали 2 фактическата власт върху него лично, а след това предоставили ползването му на трето лице, на което те предали ключа. Понастоящем само това трето лице ползвало гаража и никой от ответниците не бил предявявал претенции да го ползва, както и не го бил ползвал до този момент, въпреки издадените в тяхна полза нотариални актове. Наред с осъществяване на фактическата власт върху закупената сграда, ищците били заплащали данъци за нея и за 1/26 ид.ч. от дворното място, въз основа на подадена от тях декларация по ЗМДТ и продължавали да заплащат данъци за сградата и дворното място и понастоящем. С оглед изложеното се поддържа, че първите двама ответници не били придобили по давност собствеността върху сградата, закупена от ищците, поради което те не можели да прехвърлят права, които не притежават, на третия ответник В. Д. А. с извършеното в негова полза дарение и същият не бил станал собственик на процесната сграда. Той не бил придобил право на собственост и върху 1/26 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, тъй като, към датата на дарението - 2019г. първите двама ответници не притежавали право на собственост върху тази идеална част от имота, тъй като продали на праводателя на ищците 1/26 ид.ч. от процесния ПИ с нот. акт № 110, том 3, дело № 1095/1977 г. по реда на ЗСГ. Вследствие на това разпореждане, собствеността на първия ответник върху процесния ПИ намаляла с тези ид.ч. и към датата на дарението той притежавал 25/26 ид.ч. от него, а не 1/2 ид.ч., колкото той бил прехвърлил с НА за дарение. По тази причина той не можел да прехвърли повече права, отколкото притежавал, поради което и третият ответник не бил станал собственик на 1/26 ид.ч. от ПИ, която била собственост на ищците. Горното обосновавало техния правен интерес от предявяване на настоящия иск по отношение на тримата ответници. Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/26 ид.ч. от гореописания ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Хасково, ведно с построената в него СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 19 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, предназначение складова база, склад, стар идентификатор - няма, номер по предходен план – няма; както и да отмени Нотариален акт № 87, том 23/29.12.2008г. на Служба по вписванията - Хасково в частта на Сграда с идентификатор ***.

3

В съдебно заседание, проведено на 15.01.2024г., съдът допусна, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, изменение в петитума на така предявения иск, а именно: да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес - *********, с предназначение: гараж в сграда, брой етажи: 1, съседни самостоятелни обекти с идентификатор *** на същия етаж; с идентификатор *** под обекта; над обекта – няма, с площ по документи: 19 кв.м. Искането за изменение на иска ищците правят след внесен проект за изменение по надлежния ред на КККР в частта на процесните имоти.

Ответниците признават изцяло така предявения иск след неговото изменение.

Страните по делото нямат претенции за разноски.

При така установеното по делото и като взе предвид, че ищците правят искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание на иска, съдът направи следните правни изводи:

При наличие на признание на иска от ответниците, както и при наличие на направено от ищците искане, съдът се произнася съобразно направеното признание, като следва нормата на чл.237, ал.2 от ГПК. Съдът мотивира решението си основно върху направеното признание. Освен това съдът констатира и липсата на пречки по чл.237, ал.3 от ГПК по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и няма пречка страната да се разпорежда се него.

Ето защо, съдът достига до извода, че следва да бъде уважен предявения иск в смисъла след допуснатото изменение, като наред с това да се отмени и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 1860, том X, рег. № 13883, дело № 1520/2008г., вписан под № 87, том 23/29.12.2008г. на СВп-Хасково, в частта на признатото право на собственост на Д. А. А. върху сграда с идентификатор ***.

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 вр. с ал.2 от ГПК, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. А. А., ЕГН **********, А. В. А., ЕГН ********** и В. Д. А., ЕГН **********, тримата от *********, че А. И. Л., ЕГН ********** и Д. С. Л., ЕГН **********, двамата от *************, СА СОБСТВЕНИЦИ на 1/26 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на изп.директор на АК, с последно изменение, засягащо сградата, от 09.12.2021г., с адрес - *********, с площ от 478 кв.м., трайно предназначение - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване от 1 до 10 метра, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план: 1539, квартал 14, парцел XIX, при съседи: ***;

***;

***;

***;

*** и на

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, с адрес - *********, с предназначение: гараж в сграда, брой етажи: 1, съседни самостоятелни обекти с идентификатор *** на същия етаж; с идентификатор *** под обекта; над обекта – няма, с площ по документи: 19 кв.м., съгласно извършено изменение на КККР.

ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 1860, том Х, рег.

№ 13883, дело № 1520/29.12.2008г. на Нотариус Х. К., рег.№ 081 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие - района на Районен съд - Хасково, в ЧАСТТА на признатото право на собственост на Д. А. А., ЕГН **********, върху сграда с идентификатор ***, с предназначение: скадова база, склад, на един етаж, със застроена площ 19 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес - *********, който нотариален акт е вписан в СВп Хасково под № 87, том 23/29.12.2008г.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

5

Вярно с оригинала!

Секретар: Н. Д.

6