Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 616 от 10.03.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15184/2021
Вид
Решение № 616
Подписан
10.03.2022
В сила
10.03.2022
Състав
Михаил Михайлов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. Варна, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Даяна М. П. като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20213110115184 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен установителен иск с правно чл.99, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, вх. В, ет. 8 срещу Д. В.

П., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 67,47 /шестдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 16959678001/17.04.2018г., обективирано във фактура № 1253550637/22.09.2018г., сключен между Д. В. П. и „Б.Т.К.“ ЕАД, което вземане е прехвърлено от „Б.Т.К.“ ЕАД в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД по силата на договор за цесия от 16.10.2018г., прехвърлено от „С.Г.Груп“ ЕАД в полза на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК № 2637/17.06.2021г., постановена по ч.гр.дело №8609/2021г. на ВРС.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ответницата и „Б.Т.К.“ ЕАД е валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за далекосъобщителни услуги от 14.04.2018г. за ползване на мобилна гласова услуга за номер ***, по което ответницата не е заплатила стойността на използваните от нея услуги. Вземането е прехвърлено от „Б.Т.К.“ ЕАД в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД по силата на договор за цесия от 16.10.2018г., а след това същото вземане епредмет на втора цесия от „С.Г.Груп“ ЕАД в полза на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия от 1

01.10.2019г.

По отношение на уведомяването на длъжника за цесията се подържа, че към исковата молба са представени уведомления до длъжника и за двете цесии, поради което счита, че с връчване на препис от същата ведно с приложенията към нея, цесиите са редовно съобщени на ответната страна.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор.

Съдът, като взе предвид, че с разпореждане №20954/22.10.2021г., връчено на ответника на 29.10.2021г. са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, както и че предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и от ищеца е направено в искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като иск бъде уважен.

Предвид изхода от спора и направеното от ищеца искане на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно представените по делото доказателства, в размер на 205 лева, от които 25 лева съставляващи доплатена по делото държавна такса и 180 лева възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство, както и сумата от 205 лева, от която 25 лева заплатена по сметка на съда държавна такса в заповедното производство и 180 лева възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. В. П., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, *** 8 дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********** със седалище и адрес на потребление гр. София, 1404, р-н Т., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8 сумата от 67,47 /шестдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 16959678001/17.04.2018г., обективирано във фактура № 1253550637/22.09.2018г., сключен между Д. В. П. и „Б.Т.К.“ ЕАД, което вземане е прехвърлено от „Б.Т.К.“ ЕАД в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД по силата на договор за цесия от 16.10.2018г., прехвърлено от „С.Г.Груп“ ЕАД в полза на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК № 2637/17.06.2021г., постановена по ч.гр.дело №8609/2021г. на ВРС, на осн. чл.99, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.

ОСЪЖДА Д. В. П., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, *** да заплати на 2

„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********** със седалище и адрес на потребление гр. София, 1404, р-н Т., ***, вх. В, ет. 8 сумата от 205 (двеста и пет) лева, от които 25 лева съставляващи доплатена по делото държавна такса и 180 лева възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство, както и сумата от 205 (двеста и пет) лева, от която 25 лева заплатена по сметка на съда държавна такса в заповедното производство и 180 лева възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

На страните да се връчат преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3