Решение № 68 от 29.03.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Бяла, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20234510100695 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Депозирана е искова молба от „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш" № 1, чрез адв. Х. А. М. от САК против М. Ж. М.,ЕГН **********

Моли съда да постанови решение по силата на което да признае за установено,че ответника му дължи сумата в размер на 253.07 лв.-главница и 74.16 лв.общ размер на мораторна лихва,формирани както следва:

1.Сумата от 11.59 лв., претендирана като цена на предоставени електронни съобщителни услуги по договор с партиден номер М6203225,подписано Приложение 1 на 29.01.2020г. за услуга 359882470126 с план А1 Surf XS October 19 2у за срок от 24 месеца, за периода 09.05.2020г. - 08.05.2020г.; Дължима лихва върху тази сума в размер на 3.44лв.,начислена за периода 28.06.2020г. - 01.06.2023г.

2.Сумата от 37.62 лв., претендирана като цена за устройство по договор за продажба на изплащане от 29.01.2020г.;Лихва в размер на 10.86лв. за период на забава 28.06.2020г. - 01.06.2023г.

3.Сумата от 203.86 лв. претендирана като начислени неустойки, формирана, както следва:

По договор с партиден номер М6203225 за услуга 359882470126 в размер на 39.99лв.; Дължимата мораторна лихва в размер на 11.74лв. за период на забава 09.07.2020г. - 01.06.2023г.

По договор с партиден номер М6203225 за услуга 359882470126 в размер на 63.37лв.;Дължимата мораторна лихва в размер на 18.61лв. за период на забава 09.07.2020г. - 01.06.2023г.

По договор с партиден номер М6203225 за услуга 359882470126 в размер на 1

100.50 лв.;Дължимата мораторна лихва в размер на 29.51лв. за период на забава 09.07.2020г. - 01.06.2023г.

Претендира разноските по исковото и заповедно производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на ИМ от ответника,чрез назначения му по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител ,с който оспорва изцяло иска като неоснователен и недоказан и претендира отхвърлянето му.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства намира за установено следното:

Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу М. Ж. М., ЕГН ********** е образувано ч.гр.д № 462/2023г по описа на PC - БЯЛА. Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което с разпореждане на заповедният съд от 07.07.2023г. на заявителя е указано правото му в месечен срок да предяви вземането си по заповедта,който в законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК е предявил установителен иск.

От приобщените по делото писмени доказателства се установява,че между „А1 България" ЕАД (предишно наименование „Мобилтел" ЕАД) и М. Ж. М., с ЕГН **********, е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с уникален номер 505538207 от 29.01.2020 г. със системен партиден номер М6203225. Към горепосочения договор са сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги с тарифен план без ДДС за мобилна услуга А1Surf 359882470126,в размер на 11.99 лв.Към цитирания договор ответника е закупил устройство на изплащане- Таблет PrestigioWIZE 3437 4G 1GB/8GB Bla, с договор от 29.01.2020 г. и първоначална вноска в размер на 1.98 лв. и 23 последващи равни месечно вноски в същия размер съгласно погасителен план.Предаването на вещта от продавача на купувача е удостоверено с приемопредавателен протокол към договора. Ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България" ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, за периода от 12.06.2020г. до 08.07.2020г. С оглед неизпълнение на задължението си за плащане на съответните абонаментни такси и лизингови вноски , на 08.07.2020 г., договор № 505538207 със системен партиден номер М6203225 е прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и начислена неустойка в общ размер на 203.86 лв.

При така установените по делото факти, съдът достигна до следните правни изводи: При условията на чл.422 от ГПК са предявени обективно съединени искове с правно основание вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№462/2023 г. по описа на БРС Заповед №172/19.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Настоящият иск е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК, в срока предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК, което го прави допустим като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване на оспореното вземане за главница и законна лихва със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника.

По иска с правно основание чл.79 ЗЗД: Установените по делото фактически обстоятелства сочат на възникнало между страните договорно правоотношение за 2 продажба на далекосъобщителни услуги и продукти на изплащане. В качеството си на Оператор, ищцовото дружество е изпълнявало добросъвестно своите договорни задължения, като е предоставило в полза на ответника следващите му се мобилни услуги при условията на сключения между тях Договор, които услуги той е ползвал,предвид липсата на твърдения и оспорвания в обратната насока, но не е заплатил дължимата за тях цена,като бланкетното оспорване от страна на ответника на ползването на мобилни услуги и техният отчет, се явява неоснователно. Според доказателствата по делото едновременно с горепосочените договори страните са сключили, съответно са обвързани и от договори за придобиване от ответника на устройства /мобилни апарати/ на изплащане. Разпоредбата на чл.342, ал.1 от ТЗ дава легално определение на договора за оперативен лизинг, съгласно което лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са обвързани от договори за оперативен лизинг, като видно от отбелязването върху хартиените носители на същите, лизингодателят е изправна страна по отношение на задължението си да предостави за ползване лизинговите вещи за процесния период. От друга страна ответника, в чиято тежест е това не е ангажирал доказателства за връщане на предадените му мобилни устройствата или погасяване на задълженията за лизингови вноски в уговорения срок, поради което съдът приема, че е същия дължи претендираните лизингови вноски, респективно, че предявеният иска следва да бъде уважен. При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към ищеца, като е заплатил дължимите суми или са настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият не е ангажирал доказателства, установяващи изпълнение на задължението му за плащане на претендираното от него парично задължение. По този начин същото се явява доказано от ищеца във вида и размера, претендиран с исковата молба относно сумите в размер на 11.59 лв. и 37.62 лв.

По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД: Съгласно чл.86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Изчислено за периода 28.06.2020г.-01.06.2023г.,по реда на чл.162 от ГПК същото е в размер на 14.30лв., относно сумите в размер на 11.59 лв. и 37.62 лв.

По иска с правно основание чл.92 ЗЗД:

С исковата молба ищеца претендира сумата от 203.86 лв.,представляваща начислени неустойки, формирана както следва:

По договор с партиден номер М6203225 за услуга 359882470126 представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 39.99лв.Към тази сума счита,че му се дължи и мораторна лихва в размер на 11.74лв. за период на забава 09.07.2020г. - 01.06.2023г.

По договор с партиден номер М6203225 за услуга 359882470126 - неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 63.37лв.Към тази сума счита,че му се дължи мораторна лихва в размер на 18.61лв. за периода на забава 09.07.2020г. - 01.06.2023г.

По договор с партиден номер М6203225 за услуга 359882470126 - неустойка, 3 представляваща отстъпка от цената на устройство Tablet PrestigioWIZE 3437 4G 1GB/8GB В Сърф XS 23м, по която неплатената сума е в размер на 100.50лв.Към тази сума претендира мораторна лихва в размер на 29.51лв. за период на забава 09.07.2020г. - 01.06.2023г.

Съгласно константната съдебната практика, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 от ЗЗД ). Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент.

Единият от възможните критерии за извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част.

Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни/съобщителни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви интервал. От нормата на чл.143 от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца /икономически по- силната страна/ и потребителя /икономически по-слабата страна/.

От съдържанието на процесните договор за електронни съобщителни услуги, последващо подписаните между страните приложения, както и от общите условия към тях, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Когато се стигне до прекратяването на облигационна връзка по вина на потребителя е предвидено последният да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три; отстъпката от абонаментния план; отстъпката от цената на закупени или предоставени на абоната устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонаментен план;

Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, обаче липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Договорът за електронни съобщителни услуги и последващите приложения са бланкови. Съдържанието им не е предварително договорено между страните /подобно твърдение липсва от страна на заявителя/ и физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху техните разпоредби /да откаже клаузата за неустойка или същата да бъде в по-нисък размер/, т.е. клаузите им не са индивидуално уговорени. При това положение се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да 4 влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства „А1 България“ ЕАД е предвидило в предварително изготвения бланков договор и последващи приложения, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина, без включването на реципрочна уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от страна на мобилния оператор. Ето защо така, както са уговорени, въпросните клаузи за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя и същите имат неравноправен характер.