Решение № 19 от 28.02.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Варна, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600348 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид:

Окръжен съд - Силистра, с присъда № 17 по НОХД № 185/2023г. по описа на същия съд, постановена на 13.09.2023г. е признал подсъдимия Д. Г.

Д. за ВИНОВЕН в извършване на деяние по чл. 124, а.1, предл.3-то, вр. чл.130, ал.2 от от НК, за това, че на 24.05.2022г., в гр.Силистра, причинил по непредпазливост смъртта на Ф. И. А. от с. проф. Иширково, вследствие на умишлено нанесената му на 14.05.2022г. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, причинена чрез юмручен удар в лицето. Наказанието е определено при условията на чл.54 от НК, в размер от две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 от НК, с петгодишен изпитателен срок. налице е оправдаване на подсъдимото лице по първоначалното обвинение за умишлено причинена по чл.130 ал.1 от НК лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на 1 здравето, неопасно за живота.

На основание чл.52 вр. чл. 45 от ЗЗД подсъдимият Д. е осъден да заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието в полза на гр. ищци Ш. Ф. Й., Ш. Ф. И. и В. О. А. в размери от по 50 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното им изплащане.

В присъдата е налице произнасяне по дължимата от подсъдимия държавна такса върху уважените гр. искове, сторените по делото разноски, съдът е взел отношение и по веществените доказателства.

Въззивното производство пред АпС - Варна е образувано по жалба на подсъдимия чрез адв. В. П., в която се претендира неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, които се аргументират с липса на доказаност на обвинителната теза, почиваща на предположения.

Твърди се също, че принос към вредоносния резултат имат и близките на пострадалия, поради тяхното несвоевременно оказване на адекватна помощ спрямо пострадалия. Укор се отправя и към аналитичната дейност на съда, касаеща индивидуализацията на наказанието. Претенциите са насочени към оправдаване на подсъдимия Д., алтернативно намаляване на санкцията при условията на чл.55 от НК, отхвърляне на гражданските искове, с оглед недоказаност и неоснователност.

В с.з. представителят на Апелативната прокуратура-Варна счита жалбата за неоснователна, постановеният първоинстанционен акт за правилен и законосъобразен, моли за произнасяне в този смисъл.

Адв. Н., в качеството му на повереник на частните обвинители и гр. ищци, намира жалбата за неоснователна, акцентира върху начина на извършения побой, намира, че произнасянето по гражданската претенция е правилно и законосъобразно.

Защитникът на подсъдимото лице – адв.П. поддържа така депозираната жалба, като намира, че присъдата не почива на категорична доказателствена основа, т. к. не е ясно как е било разположено тялото на пострадалия след падането, оспорва се процесуалната стойност на записите от видеокамерите, поддържа се становището, че юмручният удар, попаднал в лицевата част на главата, не е оставил следи. Оспорва се от защитата и законосъобразността 2 при произнасянето по гражданската претенция, с доводи за липса на близки отношения между пострадалия и неговото семейство.

В своя защита, подсъдимият Д. заявява, че не е виновен, не е удрял пострадалия, моли да бъде оправдан.

В последната си дума пред настоящата инстанция, подс. заявява, че няма какво друго да добави.

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество се преценява като частично основателна по следните съображения:

Съдебното производство пред ОС – Силистра е протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК, като страните са изразили съгласие /л.59-60, НОХД № 185/2023г/ да не се разпитват част от свидетелите, а именно – Р.П., Д.В., К.К., Е.М., Г. А. – С., както и вещите лица – проф. Р., проф. М.Ц., доц. Г.К., изготвили заключението по назначената на ДП тройна СМЕ по писм. данни, респ., че при постановяване на съдебния акт непосредствено ще се ползва съдържанието на протоколите за разпит и заключенията по изготвените експертизи. Първостепенният съд е одобрил по реда на чл.372 ал. 3 от НПК изразеното съгласие, отчитайки, че процесуално-следствените действия по разследването са извършени при условията и реда, предвидени в НПК, като преди приключване на съдебното следствие, протоколите за разпит на тези свидетели и експертните заключения са били прочетени по реда на чл. 283 от НПК.

Изложеното по-горе и извършеният собствен анализ на всички доказателствени източници, събрани на досъд. производство и в хода на първоинст. съдебно следствие, относими към предмета на доказване, дават основание на въззивната инстанция да приеме идентична с възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, а именно:

Подс.Д. работи като механизатор-тракторист в ЗК “Нива“ с.Проф.Иширково, обл.Силистра. Същата длъжност изпълнявал и пострадалият Ф. А., като двамата се познавА. помежду си. Постр. А. от 1983г. до 2018г. бил женен за св.В. А. и от брака си имат - св.Ш.И. и св.Ш.Й.. През 3

1999г. те се изселили в Р Турция. Постр. А. пребивавал там около 2-3 години, след което прибрал в Р България, а съпругата му продължила да работи там.

Двамата редовно поддържА. отношения – тя си идвала при него за около десет дни през два месеца в годината. През 2018г те оформили формален развод помежду си, за да може св.В. А. да ползва обезщетение в Р Турция, полагащо се на разведена жена при напускане на работа. поради заболяване и пенсиониране по болест, тя не успяла да се възползва от тази възможност и през 2018г се завърнала окончателно в РБ и отново заживяла с бившия си съпруг – постр. Ф. А. на съпружески начала.

На 13.05.2022г., вечерта, в с.Проф.Иширково, където живеели подс. и пострадалият, в ресторант „Кичина“ се провело фирмено тържество по случай успешното приключване на пролетната сеитба. В залата двете дълги масите били разположени една срещу друга, всички присъстващи употребили алкохол, веселили се и танцували. На събирането имало и музикант - св.С. и певица-св.М.П.. Подсъдимият седял на едната маса със св.Н., а пострадалият А. - на другата. Около 23 часа св.Н. решил да си тръгне, но св.К. го поканил да пият по една бира. Н. седнал срещу него и започнали да си говорят. След известно време пострадалия седнал при тях, подс.Д. също се присъединил. А. постоянно се намесвал в разговора и се заяждал с тях, а в един момент започнал и да псува на турски език, използвайки израза „сикиджам“. Подс.Д. го попитал, кого псува, при което пострадалия се изправил от стола.

Седящият между тях двамата св.Н. също се изправил и за да не ескалира конфликта, започнал да избутва с ръце към изхода постр. А.. Бил с лице към него, а подс. – зад него. Близо до изхода на заведението, подсъдимият внезапно нанесъл с левия си юмрук / тъй като бил левичар/ удар в лявата част на лицето на А., в резултат на което той паднал на седалищните си части, но бързо се изправил с помощта на св.Н.. Последният продължил да го избутва извън самото заведение, като пострадалият бил с гръб към изхода. На изхода имало две врати, разположени перпендикулярно една спрямо друга. Св.Н. успял да избутал А. през първата врата навън, а подс.Д. навътре. През цялото време А. е вървял, избутван от св.Н. на заден ход и с лице към него. По този начин св.Н. успял да избутал пострадалия и през втората врата, отваряща се навън откъм терасата пред заведението. Двете врати били снабдени с механизъм за автоматично затваряне след отварянето им.

4

На източната стена на заведението отвън имало монтирана камера за видеонаблюдение, насочена към входа. По протежението на цялата тази стена съответства тераса с обща дължина 16м и ширина от е 3.2м. Пред входната врата и след ширината на терасата са налични шест стълби с ширина от 30см.

Най-ниската част на първото най-долно стъпало била 2см, а най-високата 12см, при дължина от 3.35м. Всички останали стъпала били с височина от 15см. Стълбите били облицовани с релефен гранитогрес, а на ръбовете им били поставени обли метални лайсни. Площадката пред стълбите била изградена от бетонни плочки. Бетонният парапет на терасата свършвал до най-долното ниско стъпало.

По описания по-горе начин – пострадалия вървейки с гръб назад, избутван от св.Н., се озовали на терасата пред входа на заведението.

Непосредствено след тях вървял подс.Д., който успял да нанесе през лявото рамо на св.Н., вече директен и пряк удар в лицето на А., при което тялото на пострадалия отскочило и паднало назад върху бетонните плочки.

Навън излезли и други от присъстващите, свидетелите К., П., К., Ж.. пострадалия лежал по гръб на плочките, успоредно на стълбите , бил безконтактен и със затворени очи. Подс.Д. се приближил до него и опитал да го свести, но не последвала реакция. Св. Дж.К. поискал вода, св.П. донесъл, а Д. и К. започнали да мият лицето на пострадалия. Той започнал да повръща, при което подсъдимия го обърнал настрани, за да не се задави, и заедно с другите свидетели го изместили. След като успели да свестят постр., те го изправили да седне. В седнало положение продължили да го поливат с вода.

В резултат от падането в задната част на главата се получила видима леко кървяща малка рана. /Върху циментовите плочки е забелязано петно от кръв с диаметър 10х15см./

Св. П. се обадил на телефон 112 от мобилния телефон на св.Н. , като обяснил, че пострадалият е паднал на земята и от главата му кърви, както и че бил пиян. Сигналът бил регистриран в 00:37часа на 14.05.2022 година.

Подс.Д. се свързал със съпругата си- св.Н.Д. и й казал да съобщи на близките на А., че той е паднал по стълбите, което тя сторила по телефона. От своя страна св.В. А. съобщила за случилото се на сина си и снаха си – свидетелите Ш. И. и С. И., които веднага тръгнали към ресторанта. Когато отишли на мястото, линейката вече била пристигнала - свидетелите К., Н. и И.

5 помагали постр. А. да бъде качен в нея. През това време свидетелите Н.СА. и К.Е. почистили намиращите се пред стълбите на ресторанта на около 10м. едно от друго петна от кръв и повръщано. В линейката, дежурната лекарка – св. А. прегледала постр. със стетоскоп, измерила му кръвната захар и кръвното налягане. поради висока стойност на кръвното налягане му бил приложен препарат „Изокет“. Сина на пострадалия го попитал дали иска да бъде откаран в болницата, на което той отговорил с издаване на звук, който бил възприет от И. като отказ. След консултация с майка си по телефона, св.И. отказал настаняване в медицинско заведение. В линейката се качили и свидетелите Н. и К., които помогнали впоследствие постр. А. да бъде пренесен в дома му. Отказът на близките за прием в ЦСМП бил отразен в листа за преглед, а като диагноза било вписано „алкохолно опиянение; хипертонична болест“.

В дома му свидетелите поставили пострадалия да легне на канапе във входна стая на къщата - той треперел, дрехите му били мокри, но веднага близките му го преоблекли. През нощта св.В. А. получила силни коремни болки и потърсила медицинска помощ. При връщането си от болницата на 14.05.2022г., мъжа й- пострадалият А. още спял. Тя го събудила, той станал, изкъпал се, но залитал през цялото време, затова и си легнал отново. След известно време, св. В. А. го подканила да стане, той отишъл в кухнята и започнал да се храни. Тя му измерила кръвното налягане и кръвната захар и не установила високи стойности. Докато той още е бил в кухнята, тя е тръгнала към границата с Р Турция, придружавана от сина си и съсед, където следвало да бъде посрещната от дъщеря си-св.Ш. Й..