Разпореждане № 9886 от 20.10.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XV-ти състав в проведеното на 20.10.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 5300 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Калин К. Василев, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, против длъжника Д. Т. К., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: *********************** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 37,74 евро - главница 37,74 евро главница, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги, за период *******-******** г. по: договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от ******* г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* от ******* г. както и всички допълнителни споразумения към тях, обединени в клиентски номер *********; 151,47 евро представляващи неустойка дължими за предсрочно прекратяване на услуги по договори, както следва : 88,58 евро дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от ******* г., 62,89 евро дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* от ******* г. както и всички допълнителни споразумения към тях, обединени в клиентски номер *********; ведно със законна лихва от 18.10.2026 г. до изплащането на вземането; както и сторените разноски – държавна такса в размер на 10,86 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро.

Съдът като съобрази, че се претендира вземане за парична сума, за което искът е подсъден на районния съд, подаденото заявление отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и че липсват данни за визираните в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2, 3 и 4 ГПК отрицателни предпоставки, намира, че искането следва да бъде уважено, изключая сумата за неустойка, която се явява недължима във всичките й сочени в допълнителната молба на заявителя компоненти поради следните съображения: Съдържанието на клаузите относно претендираните неустойки, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси, съдът намира да е договорено извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая, в противоречие на добрите нрави, с клаузите за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения, а това противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Поради тази причина без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от 1 предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори.

Отделно, целта на договорната неустойка е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се твърди, че е предвидена такава при прекратяването му, като размерът е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за най – високият абонамент според условията на плана. Така, настоящият съдиядокладчик намира, че следва в състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно операторът не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най – високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива. В случая, с оглед характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, каквато вероятност безспорно е налице.

За прецизност и пълнота следва да се посочи още, че от съдържанието на цитираната неустоечна клауза, според която размерът на неустойката е до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, към който обаче е договорено да се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент е, че с посоченото добавяне се надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. От това следва, че неустойката е договорена в необосновано висок размер, извън присъщите й функции – обезщетителна, санкционна и обезпечителна, поради което искането за нейното заплащане и на това основание се явява недължимо като уговорено в неравноправна клауза и противоречащо на добрите нрави. Отделно, санкцията, налагаща възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, съдът счита за неясно представена и недаваща възможност за потребителя по ясен и разбираем начин да разбере как е формирана неустойката в този си компонент. Това е така, тъй като не се сочи какъв е конкретният размер на отстъпката. В процесния договор не се съдържа достатъчно ясна информация за дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, която потребителят би дължал при прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размера на тази част/компонент от неустойката.

Накрая, следва да се отбележи, че всички суми от посочените в допълнителната прецизираща молба на заявителя по същността си представляват неустоечни вземания, но настоящият съдия-докладчик намира, че доколкото с тях се цели обезпечаване на един и същи кредиторов интерес, този от обезщетяване на последиците при прекратяване на договора по вина на абоната, то и неустойката е една единствена такава, но многокомнпонентна, поради което и със санкционен характер, излизащ извън присъщите за нея функции и противоречаща поради това на добрите нрави, поради което и вземанията за посочените суми се явяват недължими.

Поради горното, заявлението за сума от 151,47 евро следва да се отхвърли. В полза на заявителя следва да бъдат присъдени сторените разноски, които ще бъдат редуцирани съобразно уважената част от заявлението.

2

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, общ. Столична, обл.

София (столица), съгласно която Д. Т. К., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес:

*********************** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:

130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, общ. Столична, обл. София (столица), сумите, както следва: 37,74 евро главница 37,74 евро главница, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги, за период *******-******** г. по: договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от ******* г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* от ******* г. както и всички допълнителни споразумения към тях, обединени в клиентски номер *********; ведно със законна лихва от 18.10.2026 г. до изплащането на вземането; както и сторените разноски – държавна такса в размер на 2,17 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 48,96 евро.

ОТХВЪРЛЯ, депозираното от Йеттел България ЕАД ЕИК: 130460283, настоящ адрес гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, общ. Столична, обл. София (столица) за сумите, както следва: 151,47 евро представляващи неустойка дължими за предсрочно прекратяване на услуги по договори, както следва : 88,58 евро дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от ******* г., 62,89 евро дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* от ******* г. както и всички допълнителни споразумения към тях, обединени в клиентски номер *********.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от от влизане в сила на настоящото разпореждане, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред КнОС.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение, и на заявителя за сведение.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Калин К. Василев )

3