Решение № 133 от 10.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Велико Търново , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000299 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №433 от 08.07.2020г., постановено по гр.д. №969/2019г., Окръжен съд-Плевен е осъдил на основание чл.557 ал.1 т.2 б.А във връзка с чл.519 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите Гаранционен фонд-гр.София да заплати на М. Г. П., с ЕГН ********** от с.Крушовица, Плевенска област, със съдебен адрес адвокат Н.М., сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на Б. Г. П., вследствие на пътно транспортно произшествие на 04 срещу 05.11.2018г., причинено от Б. Ш. А. при управление на лек автомобил Фолксваген Поло рег.№ ЕН27****, за което моторно превозно средство не е имало сключена валидна застраховка гражданска отговорност, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.11.2019г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане. Отхвърлил е иска в останалата му част за разликата над 5 000 лева до претендираните 80 000 1 лева, неимуществени вреди, както и за присъждане на законна лихва за периода от 05.11.2018г. до 13.11.2019г., като неоснователен и недоказан.

Отхвърлил е предявения на основание чл.557 ал.1 т.2 б.А във връзка с чл.519 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите иск от Г. П. В., с ЕГН **********, от с.Крушовица, Плевенска област, със съдебен адрес адвокат Н.М., против Гаранционен фонд-гр.София за заплащане на сумата 280 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на Б. Г. П., вследствие на пътно транспортно произшествие на 04 срещу 05.11.2018г., причинено от Б. Ш. А. при управление на лек автомобил Фолксваген Поло рег.№ ЕН27****, за което моторно превозно средство не е имало сключена валидна застраховка гражданска отговорност, като неоснователен и недоказан.. Отхвърлил е предявения на основание чл.557 ал.1 т.2 б.А във връзка с чл.519 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите иск от Г. П. В., с ЕГН ********** и М.С. А., с ЕГН **********, двамата от с.Крушовица, Плевенска област, като родители и законни представители на С. М. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес адвокат Н.М., против Гаранционен фонд-гр.София за заплащане на сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на Б. Г. П., вследствие на пътно транспортно произшествие на 04 срещу 05.11.2018г., причинено от Б. Ш. А. при управление на лек автомобил Фолксваген Поло рег.№ ЕН27****, за което моторно превозно средство не е имало сключена валидна застраховка гражданска отговорност, като неоснователен и недоказан..Осъдил е на основание чл.78 ал.6 от ГПК Гаранционен фонд-гр.София да заплати по сметката на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 200 лева, съобразно уважената част от иска. Осъдил е на основание чл.78 ал.1 от ГПК Гаранционен фонд-гр.София да заплати на М.П.сумата 117,38 лева, направени разноски по делото по съразмерност с уважения иск. Вписано е в диспозитива, че решението е постановено при участието на третите лица помагачи М. А. Ю.и Ш. А. Ш..

Против решението е постъпила въззивна жалба от ищците Г. П. В. лично, от С. М. С., вече непълнолетна, със съгласието на законните й 2 представители Г. П. В. и М.С. А. – нейни родители, както и от М. Г. П., навършила пълнолетие в хода на делото, всички жалбоподатели чрез адвокат Н.М., от Адвокатска колегия Плевен.

Жалбата има за предмет отхвърлителната част на първоинстанционното решение, с която е отхвърлен иска на М.П.за разликата над уважените 5 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, до претендираните 80 000 лева, както и за законната лихва върху тази сума за периода от 05.11.2018г. до 13.11.2019г., отхвърлителната част на обжалваното решение, с която е отхвърлен изцяло иска на Г.В. П.за сумата от 280 000 лева, причинени й неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 05.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и в отхвърлителната част на посоченото решение, с която е отхвърлен изцяло иска на непълнолетната С.С., действаща със съгласието на законните си представители и родители за сумата от 80 000 лева, причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 05.11.2018г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателите молят Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Окръжен съд-Плевен в обжалваните му част и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените от тях искове. Претендират за присъждане на всички направени разноски по делото в двете инстанции.

Молят Апелативният съд да определи по справедливост размера на обезщетенията за неимуществени вреди, въз основа и на практиката на Върховния касационен съд. Оспорват, че загиналият техен наследодател Б. бил съпричинил вредоносния резултат, тъй като нямало откъде да знае, че баща му е неправоспособен и е бил употребил алкохол, а и предвид възрастта му.

Процесуалният представител адвокат М. е представил във Въззивната инстанция писмена защита, в която поддържа изцяло жалбата.

Въззиваемият Гаранционен фонд-гр.София, чрез процесуалния представител адвокат Н. И., от Адвокатска колегия-Велико Търново, в съдебно заседание, оспорва изцяло въззивната жалба, моли Апелативният съд да я остави без уважение, като неоснователна и да потвърди 3 първоинстанционното решение, като правилно.

Ищците били обезщетени доброволно от Гаранционния фонд за претърпените от тях неимуществени вреди в размери, съобразени с присъжданите от съдилищата към онзи момент. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства, Плевенският окръжен съд присъдил само на ищцата М.П.допълнително обезщетение и то в размер на сумата 5 000 лева. Заплатените доброволно обезщетения били съобразени с добрите нрави и морала.

Не претендират разноски за тази инстанция.

Третите лица помагачи М. А. Ю.и Ш. А. Ш., родители на виновния за ПТП-то водач, не вземат становище по въззивната жалба.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, съобрази становищата на страните , прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е от страна по делото, която има интерес да обжалва, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.

Ищците Г.В., лично, Г.В. и М.А., като родители и законни представители на С.С. и М. П., непълнолетна, действаща със съгласието на майка си Г.В., всички чрез адвокат Н.М., твърдят в исковата молба и по делото, че на 05.11.2018г. по пътя с.Горна Митрополия-с.Староселци, при управление на лек автомобил Фолксваген, с рег.№ ЕН27**** е настъпило ПТП с МПС без задължителна застраховка гражданска отговорност, управлявано от Б. Ш., при което загинал пътуващият в автомобила Б. Г. П., съответно син и брат на ищците. Те претърпели неимуществени вреди от загубата на своя близък, поради което завели претенция пред Гаранционен фонд-гр.София – щета №210451/28.11.2018г., по която им е изплатено обезщетение в размер на съответно 120 000 лева за Г., като майка на загиналия Б. и по 5 000 лева като негови сестри. Считат това обезщетение за занижено и несъответстващо на претърпените от тях болки и страдания.

4

Приели тези суми като авансово плащане. Неочакваната смърт на Б. се отразила изключително неблагоприятно на психическото и физическото им състояние, негативните усещания и чувства не са преодолени и понастоящем.

Майката изпаднала в депресия, търсила медицинска помощ в Испания, имала болки в епигастриума, главоболие, мравучкане по цялото тяло, била с много ниско самочувствие и много потисната. Напуснала работа и се върнала в страната. Б. бил”изгряваща звезда” в местния футболен отбор, бил награждаван и имал възможност за футболна кариера, което засилвало болката й от загубата му. Още по-тежко било психическото състояние на М., която била свидетел на ПТП-то и видяла зловещата картина със загиналите.

Била в невъзможност да посещава училище и понижила успеха си. Наймалката С. също трудно преживява смъртта на брат си и тъй като й казвали, че той вече е звездичка в небето, всяка вечер отивала до прозореца и гледайки нагоре си говорела с него. Братът им бил, и добър приятел, и опора.

Предвид изложеното и на основание чл.557 ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите ищците молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата 280 000 лева на ищцата Г. П. В. и по 80 000 лева на всяка една от ищците М.П.и С.С., които суми представляват обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на Б. П. – съответно техен син и брат, настъпила на 05.11.2018г., при пътно транспортно произшествие с лек автомобил, без сключена валидна застраховка гражданска отговорност, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.11.2018г. до окончателното им изплащане.

Ответникът Гаранционен фонд-гр.София, чрез процесуален представител, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото оспорва изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. Възразява, че не е налице акт със задължителна сила по чл.300 от ГПК, нямало доказателства за противоправно поведение на водача на незастрахованото моторно превозно средство и не била доказана причинна връзка между същото и смъртта на Б.. Прави се възражение за неоснователно завишени по размер претенции. Не била доказана трайна дълбока и емоционална връзка между двете ищци-сестри и загиналия, надхвърляща нормално присъщата за конкретната родствена връзка. Прави се възражение за съпричиняване от 5 страна на загиналия, предвид обстоятелството че се качил в колата, управлявана от водач с 2,70 промила алхокол в кръвта, знаейки че освен това същият е неправопособен. Оспорва началният момент, от който се дължи лихва. Счита че относно лихвата е приложима разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ, поради което такава се дължи от 13.11.2019г. – датата на подаване на исковата молба в съда.

Третите лица помагачи М. А. Ю.и Ш. А. Ш., родители на виновния за ПТП-то водач, не вземат становище в Първата инстанция.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му. При проверка на правилността съдът е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

Предявени са три субективно съединени иска с правно основание чл.557 ал.1 т.2 във връзка с чл.519 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите от ищците Г.П. лично и като законна представителна заедно с М.С. на непълнолетната М. /сега пълнолетна/ и като законен представител на малолетната С. /сега непълнолетна/ против ответника Гаранционен фонд-гр.София за заплащане на следните суми, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на техния родственик Б., загинал при пътнотранспортно произшествие на 05.11.2018г. по пътя с.Долна Митрополия-с.Староселци, а именно за сумата 280 000 лева за първата ищца и по 80 000 лева за втората и третата ищца, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.11.2018г. – датата на деликта – до окончателното им 6 изплащане.