Определение № 153 от 08.10.2026, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Силистра, 08.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Анелия Д. Великова

Ясен Д. Кръстев като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно частно наказателно дело № 20263400600331 по описа за 2026 година и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:

Настоящото производство е по реда на чл. 341 и сл. във вр. с чл.

33а, ал.4 от НПК.

Депозирана е въззивна частна жалба от адв. Н. от АК Добрич, защитник на подс. С. Д. С. срещу протоколно Определение от 11.09.2026г. по НЧХД № 332/25г. по описа на РС – Силистра, с което е допусната поправка на ОФГ в протоколно Определение от 26.05.2026г., с което е бил приет за съвместно разглеждане предявен от ч. тъжител гр. иск.

В жалбата се твърди, че в конкретния случай не може да се приеме да е налице допусната ОФГ, за да е приложима разпоредбата на чл. 33а от НПК, а процедура по чл. 312 от НПК е недопустима, тъй като е изтекъл законовия срок за поправка и/или допълване на протокола от съдебното заседание. Твърди се още, че с обжалваното определение е възобновен хода на съдебното следствие, което не било правилно с оглед Решение № 83/08.06.2026г. по ВЧНД № 178/26г. на Апелативен съд гр. Варна, къде е посочено, че производството по чл. 33а от НПК „не представлява продължение на разглеждане на делото по същество, не възобновява съдебното следствие и не създава нов стадий от наказателния процес, в който да бъдат разрешавани въпроси относно виновността на подсъдимия, правилността на присъдата или законосъобразността на действията на съда и 1 страните в основното производство“.

В тази връзка моли ревизирания съдебен акт да бъде отменен.

Постъпило е писмено възражения от адв. М. М. от АК гр. Разград , процесуален представител на ч.тъжител П., в което се оспорва основателността на жалбата. Посочва, че изнесеното твърдение за възобновено съдебно следствие не отговаря на действителността, тъй като с проверяването Определение ПИС не е постановявал възобновяване.

Счита процесуалните действия на СсРС за правилни законосъобразни , поради което моли съдебният акт да бъде потвърден. и

Въззивният съд като взе предвид доводите изложени в жалбата, възраженията на ответната страна и материалите по делото прие:

Жалбата е допустима, подадена в срок от процесуално легитимно лице.

Разгледана по същество се явява основателна, но на друго правно основание.

Съдебното производство пред СсРС е било образувано по реда на чл. 247, ал.1, т.2 от НПК. Ведно с внесената от пострадалия И. П. тъжба срещу Ст. Д. С. за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК е бил предявен гр. иск в размер на 15 338.76 € за претърпени неимуществени вреди и в размер на 76,69 € за претърпени имуществени вреди, както и дължимите лихви от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. Направено е било и искане за конституиране в качеството му на гр. ищец и приемане на иска за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Без каквито и да било мотиви ПИС е конституирал Тъжителя като гр. ищец и е приел за съвместно разглеждане само и единствено гр. иск за неимуществени вреди в размер на 76,69 €, ведно със законните лихви от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на останалите искови претенции произнасяне, липсват и мотиви, от които да е видна волята на съда. липсва

След приключване на съдебното следствие и в края на съдебните прения, с оглед становището на защитника на подс. С., че така приетия гр. иск в размер на 76,69 € би могъл да се счита за основателен и да бъде уважен, тъжителят и неговия повереник, включая и съда разбират за допуснатия в 2 съдебно заседание на 26.05.2026г. порок.

В реплика, повереникът е заявил, че съдът следва да се произнесе, въпреки това, по гр. иск така, както е предявен.

В дуплика – защита оспорва искането с твърдение да не са налице предпоставки за процедура по реда на чл. 312, ал.1 от НПК.

След заявление на повереника, че се касае до ОФГ, съдът се оттеглил на тайно съвещание – без да прекъсне съдебните прения, без да ги обяви за приключили, без да възобнови съдебното следствие, без яснота за какво точно се оттегля, по кои точно въпроси ще се произнесе след тайното съвещание в края на пренията.

След продължаване на съдебното заседание, посочвайки липса на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 302 от НПК е заявил, че допуснатият порок е от рода на ОФГ и няма пречка в хода на съдебните прения да бъде отстранен.

Вместо да извърши действителна поправка на очевидна фактическа грешка, дори и да не е проведена законовата процедура по чл. 33а от НПК , съдът с Определение, вместо с Решение / арг. чл. 33а, ал.3 и 4 от НПК/ извършва повторно конституиране на страна и приема за съвместно разглеждане гр. иск така, както е бил предявен, ведно с тъжбата.

Този съдебен акт не е бил подписан!? Следва определение, с което делото е отложено и насрочено за друга дата, след това – подпис на съдия и съд. секретар.

Тук е и мястото да се акцентира, че така изготвения протокол за проведено на 11.09.2026г. открито съдебно заседание не отговора на изискванията на чл. 311, ал.1 от НПК, тъй като същият е недовършен и не е посочено кога са завършили всички съдебните действия - /чл. 129, ал.1 от НПК/. Подписването на определения от съдебния секретар, пък било то и само такива, относно движението на делото е абсолютно недопустимо.

Всички тези предприети от ПИС действия са в противовес със законовите изисквания и не могат да възпроизведат нужните последици.

Установявайки допуснатият порок, съдът е направил опит по найбързия начин да го отстрани, но е избрал юридически най-неправилния такъв.

Допуснал е множество съществени нарушения на процесуалните 3 правила, които няма как да бъдат отстранени от настоящата инстанция, за да изпълни тя задълженията си по чл. 345, ал.2 от НПК.

В настоящия случай, обаче, въззивният съд следва все пак да прецени действията на СсРС не само според наименованието на съдебния акт, а според неговото действително съдържание и процесуален резултат.

Гражданският иск в наказателния процес се разглежда само доколкото е приет за съвместно разглеждане и доколкото се отнася до вреди от деянието, предмет на наказателното производство. Основанието на иска е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението, а съдът е длъжен да се произнесе по претенцията съобразно установените факти и пределите на процесуалното му приемане. Съдебната практика е изключително богата в тази насока и е константна по отношение на това, че не може автоматично да се тълкува, че щом е приета претенция за неимуществени вреди в по-нисък размер , то трябва да се счита да е приета за разглеждане в целия първоначален размер и то ведно с претенцията за имуществени вреди.

Неимуществените и имуществените вреди имат различен предмет, различно доказване и различни фактически обстоятелства, макар да произтичат от едно и също деяние. Само правилното докладване на депозираната молба, при липса на мотиви за първоначалното конституиране и приемане на гр. иск, не дава основание да се счита, че действителната воля на съда е била да приеме изцяло гр. иск за неимуществени вреди в размер на 15 338.76 € и в размер на 76,69 € за претърпени имуществени вреди.

Дори и да се приеме, че досежно претендираните неимуществените вреди е допусната техническа грешка и това би могло да се отстрани по реда на чл. 33а от НПК, то такава процедура не е проведена по съответния ред - репликите и дупликите по време на пренията не са достатъчни, за да се приеме реално проведена такава, при изключителната формалност на наказателния процес. Процедурата принципно касае само и единствено технически грешки /букви, цифри, сгрешени имена, сгрешени адреси и др. подобни/. Няма как по този начин да се изменя вече формираната воля на съда, да се разширява предметът на гр. иск като се въвежда нова претенция, която изначално не е била приета и обсъждана в хода на производството. В конкретния случай „поправката“ се е превърнала в изменение на съдебния акт, а не в отстраняване на ОФГ.

4

Превишавайки правомощията си СсРС, с обжалваното

Определение, не само, че не е отстранил наличния по делото порок, а е допуснал нови процесуални нарушения - повторно е конституирал страна в процеса и то във фазата на съдебните прения /действие, което няма как да бъде прието за поправка на ОФГ/ , и е включил изцяло нов предмет по делото / имуществената претенция/. Това не е поправка на ОФГ, а изцяло ново процесуално действие извършено в края на наказателния процес, което води до грубо нарушаване на процесуалните права и на двете страни в процеса. Направените в хода на съдебните прения реплики и дуплики показват, че защитата е организирала позицията си спрямо конкретно очертания от съда предмет на гражданската претенция, с постановяването на определението от 26.05.2026 г.

Последващото разширяване на иска променя процесуалната ситуация и поставя подсъдимия пред необходимостта да се защитава по претенции, по които до този момент не е било ясно, че следва да отговаря.

Не би следвало да има спор, че съдът след като не е отменил хода на съдебните прения, е допуснал съществено процесуално нарушение.

Съдебните прения представляват етап, в който страните дават окончателна оценка на доказателствата и формулират становищата си по обвинението и гражданския иск. Когато след този момент съдът разшири предмета на гражданската претенция, страните не получават реална възможност да обсъдят новия предмет, да направят възражения и да поискат събиране или проверка на относими доказателства.

Защитата на подсъдимия не може да се счита за гарантирана само защото подсъдимият или защитникът му са били уведомени за постановяването на акта по чл. 33а НПК. Необходимо е да е имало действителна процесуална възможност да се възрази срещу новия размер и срещу новия вид вреди.

Видно е, че с последващия акт съдът фактически е изменил предмета на разглеждане след приключване на пренията. Ако поправката е разбирана като основание съдът да се произнесе по новоприетия иск, това би означавало в един по-късен момент подсъдимият да бъде осъден или да бъде отхвърлена претенция, която не е била надлежно разгледана при състезателно и равнопоставено производство.

5

Не на последно място - с това си действие СсРС е нарушил и разпоредбата на чл. 85, ал.3 от НПК , където законодателят е въвел времево ограничение за предявяване на гр. иск , което пък указва и крайния срок за приемането му или не за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Следа да се посочи, че цитираната от защитата / в жалбата/ съдебна практика е неотносима към настоящия казус, тъй като там се касае до поправки свързани с технически грешки относно дати, ЕГН и др., допуснати в диспозитива на окончателния съдебен акт, /след реално проведена процедура по чл. 33а от НПК/което безспорно не налага, а и няма как, възобновяване на съдебното следствие.

Изненадан от установения, на този етап на процеса, порок е останал и повереникът на гр. ищец, който поради липса на реално проведа процедура по чл. 33а от НПК също не е могъл да реагира достатъчно адекватно.

С оглед изложеното въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена.

След връщане на делото ПИС следва да проведе процедура по реда на чл. 33а от НПК, след възобновяване на съдебното следствие, и да извърши поправка на техническата грешка, която е допусната само по отношение на приетия гр. иск за неимуществени вреди.

Гр. ищец може да защити правата си, по отношение на имуществената претенция, пред гражданския съд.

Водим от горното Окръжен съд гр. Силистра

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.09.2026 г., постановено по НЧХД № 332/25г. по описа на Районен съд гр. Силистра, с което на осн. чл.

33а от НПК е извършено повторно конституиране на П. П. в качеството му на гр. ищец и с което е приет за съвместно разглеждане гр.иск в размер на 15 338.76 € за претърпени неимуществени вреди и в размер на 76,69 € за претърпени имуществени вреди, ведно с дължимите лихви от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, ИЗЦЯЛО.