Решение № 1277 от 11.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1277 гр. Бургас, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500771 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 28, ал.1 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. П. Н.- лично и в качеството на майка и законен представител на малолетния Б. К. П., чрез пълномощника адв. Десислава Димитрова-Филипова, срещу решение № 619 от 5.04.2022г. по гр.д.№8947/21г. на РС- Бургас.

С цитираното решение малолетният Б. К. П. е настанен в дома на дядо му по бащина линия Ж. К. П. на адрес гр.Бургас, к-с „Лазур“, бл.14, ет.6, за срок от една година.

Изложени са оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраната по делото доказателствена съвкупност. Сочи се, че решаващият съд не е съобразил, че от събрания доказателствен материал безспорно се установява, че срещу Ж.

П. е издадена Заповед за незабавна защита с дата 07.09.2021г. от РС- Бургас по гр.д.№ 5958, в полза на детето Б. К. П.. Сочи се, че обжалваното решение е постановено почти три месеца след издаването на заповедта за незабавна защита. Въпреки това, детето било настанено при дядо си по бащина линия.

1

Акцентира се на обстоятелството, че нарушаването на заповедта за защита е инкриминирано от НК деяние.

На второ място се сочи, че районният съд не е обсъдил обстоятелството че бабата и дядото по майчина линия също са подали заявление с желание да отглеждат и да се грижат за малолетния Б. след извеждането му от семейството на бащата, на когото са предоставени родителските права. Иска се решението да бъде отменено, в частта, с която детето е настанено в дома на дядо му по бащина линия Ж. П..

По отношение на дядото и бабата по майчина линия в социалния доклад било отразено само, че същите нямат „ресурс“, който извод на административният орган не бил подкрепен с мотиви. Изложени са твърдения, че бабата и дядото по майчина линия не са обследвани относно възможността да полагат грижи и да отглеждат детето. Не били обследвани и оценени емоционалната им връзка с детето, битовите и финансовите им възможности, но въпреки това бил направен извод за липса на „ресурс“.

На следващо място, от доказателствената съвкупност не ставало ясно защо Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, а впоследствие и районният съд, поддържат тезата за враждебна семейна среда между майката и бащата, при положение, че двамата не са се срещали повече от 6 месеца. От писмените доказателства се установявало, че конфликти възниквали между дядото Ж. П. и бащата на детето, в която среда живее Б., като многократно за тези конфликти били сезирани органите на полицията.

На следващо място се подчертава, че родителите на детето Б., които имат различни домакинства и адреси, имат още едно дете- Д., родителските права по отношение на което са предоставени на майката. Излага се становище, че при установените конфликти между дядото по бащина линия и бащата на детето Б., няма пречка Б. да бъде настанен и при неговата майка, която живее отделно от бащата и няма пряк контакт с последния повече от 6 месеца.

Районният съд не обсъдил приложените по делото Доклад и оценка на родителските капацитет на майката С. Н., изготвени от ЦОП към Фондация „Защита правата на децата“, а дал вяра само на писмените доказателства, предоставени от ДСП- Бургас.

Районният съд не обсъдил обстоятелството, че поради невъзможността майката да се вижда с детето си, причина за която бил дядото по бащина 2 линия, между Б. е и неговата майка настъпва отчуждение.

Не било обсъдено също, че макар родителските права да били предоставени на бащата, по незнайни причини детето се отглеждало от дядо му по бащина линия.

Изложени са съображения, че предвид факта, че детето не живее в едно домакинство с майката, при предоставяне мерки за защита спрямо малолетния Б., няма пречка детето да бъде настанено при своята майка или при бабата и дядото по майчина линия, след като бъдат обследвани от ДСП- Бургас, както това било направено по отношение на дядото по бащина линия Иска се обжалваното решение да бъде отменено.

Срещу подадената въззивна жалба е постъпил отговор от дядото на детето по бащина линия- Ж. П.. Същият моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна, а решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено в обжалваната от въззивницата част като правилно и законосъобразно. Изложени са новонастъпили обстоятелства- че на 6.05.2022г. С. П. е взела детето Б. без знанието на Ж. П. и извън определения от съда режим по гр.д.№ 8947/21г. на БРС, като въпреки опитите му детето да бъде върнато в неговия дом, включително със съдействието на МВР, това не било сторено.

Въззиваемите- Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас и бащата на детето – К. Ж. П., който е и негов законен представител, предвид обстоятелството, че към датата на приключване на събирането на доказателствата упражняването на родителските права за детето Б. е възложено на него с влязло в сила съдебно решение.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивницатаадв.Филипова, поддържа въззивната жалба, включително от името на детето.

Сочи, че срещу Ж. К. П. е издадена заповед за защита от 2.06.2022г. Сочи още, че родителските права на майката не са ограничавани, нито е лишавана от родителски права, поради което счита, че същата има представителна власт по отношение на детето. Въвежда твърдение, че има образувано дело за промяна на родителските права, понеже от една година бащата не се грижи за детето, като по неофициални данни на ДСП- Бургас последният е много болен и не може да полага грижи за детето, поради което от лятото на 2021г. детето живее при дядо си по бащина линия.

3

В отговор на изложеното в отговора на жалбата, представен от Ж. П., въззивницата П. сочи, че на 6.05.2022г.детето е избягало при нея.

Процесуалният представител на въззиваемия Ж. П. – адв. Лазов, оспорва въззивната жалба и моли за нейното отхвърляне по съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба. Заявява, че контактува само с дядото на детето Ж. П. и не му е известно здравословното състояние на детето. Сочи, че е запознат с представената от въззивницата заповед за защита.

Процесуалният представител на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас- юрисконсулт Даракчиева, оспорва въззивната жалба. Заявява, че няма яснота по въпроса за здравословното състояние на бащата, освен обстоятелството, че е болен.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения 7- дневен срок от връчване на решението, от лице, което има правен интерес да обжалва решението в лично качество- като родител на детето Б., чието настаняване извън семейството е предмет на съдебното производство. В случая въззиваемата няма качеството на законен представител на детето, макар нейните родителски права да не са ограничени или да е лишена от родителски права спрямо това дете. Към момента на приключване на устните състезания по делото родителските права спрямо детето Б. се упражняват от неговия баща по силата на влязло в сила съдебно решение, поради което именно той е законният представител на детето по смисъла на чл.28, ал.4 ГПК. Горният извод следва от задължителното за съдилищата разрешение, дадено в мотивите и диспозитива на т.2 от ТР №1/2016 от 3.07.2017г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСГК на ВКС.

С оглед изложеното съдът намира, че въззивната жалба е допустима, поради което следва да я разгледа по същество.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното.

Производството по гр.д.№ 8947/2021г. по описа на РС- Бургас е образувано по искане на Дирекция "Социално подпомагане"- гр.Бургас за настаняване на малолетния Б. К. П., роден на 16.10.2012г., в семейството на роднини /дядо по бащина линия/ - Ж. К. П. за определен от съда срок.

4

В молбата е посочено, че детето е родено по време на фактическото съжителство между С. П. Н. и К. Ж. П.. До фактическата им раздяла приз 2015г. детето е отглеждано в семейна среда от родителите му. С решение по гр.д.№8499/2016г. е утвърдено постигнато между родителите споразумение, с което упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на бащата К. П.., а на майката е определен режим на лични отношения. През 2020г. С. Н. е инициирала производство за изменение на мерките относно родителските права спрямо детето Б., приключило с влязло в сила решение по в.гр.д.№ 2857/2020г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което молбата е отхвърлена. Посочено е, че ОЗД/ДСП- Бургас има наблюдение върху семейната история и взаимоотношения от 2016 г., а детето ползва многократно социални услуги в ЦОП- Бургас по заявление на бащата или на майката. Посочено е, че през годините се наблюдават силно влошени, конфликтни отношения между родителите, чести скандали при даване/ връщане на детето от единия на другия родител в режима на лични контакти, подадени множество жалби и сигнали от всеки от родителите срещу другия- за проявена агресия и нарушаване на режима на лични контакти на майката, която задържа детето. В хода на инициираните от майката съдебни производства в БРС и БОС е установено, че детето в еднаква степен е отчуждено и от двамата родители, въвлечено е в конфликта между тях и в резултат от поведението им е хронично емоционално травмирано. Отчетена е необходимост от корекция в поведението родителите в насока проява на разбиране и съпричастност към емоционалните потребности на детето. Констатиран е занижен родителски капацитет, вербална агресия между родителите, липса на самокритичност, нарушаване на общоприети правила и норми. Според данните по делото двамата родители не са способни да обезпечат сигурна среда за отглеждането на детето, което е подложено на емоционално насилие от страна на двете семейства. По изложените съображения Окръжен съд- Бургас е указал на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас да извърши преценка на риска за детето и да упражни правомощията си като предприеме подходяща мярка за закрила.

В молбата за настаняване е посочено още, че по желание на майката предаването на детето в регламентирания режим на лични отношения с детето става пред сградата на Пето РУ на МВР. На 19.09.2019г. постъпил сигнал от 5 полицията с информация за системни кавги между родителите при предаването на детето, на които то става свидетел и за пореден възникнал между тях подобен конфликт.При извършеното актуално социално проучване детето е идентифицирано като жертва на психическо и емоционално насилие заради непрекъснатите скандали между родителите. Констатирано е, че у майката и бащата липсва самокритичност, същите не показват осъзнаване на необходимост от промяна в поведението си, с което влияят негативно върху психо- емоционалното състояние на детето си. Работещите с детето психолози от ЦОП- Бургас са наблюдавали регрес в развитието му. Детето продължава да е въвлечено в конфликта между родителите и отношенията им и отношенията им да му въздействат травмиращо. На 5.10.2021г. по случая на детето е проведено заседание по прилагане на Координационен механизъм за взаимодействие в работата по случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие. Взети са решения на детето да бъде предоставена спешна мярка „полицейска закрила до 48 часа“, след което детето да ползва социална услуга Център „Спешен прием“ към ЦОП „Филип Кутев“- Бургас, за срок от един месец. Целта на мерките била детето да бъде отделено от неблагоприятната семейна атмосфера и изолирано от събитията, свързани с непрекъснати конфронтации между родителите, съхраняване на психическото и емоционалното здраве на детето, превенция на родителско отчуждение.

Междувременно, бабата и дядото по майчина линия, както дядото по бащина линия- Ж. П., подали заявления до директора на ДСП- Бургас за настаняване на детето Б. в семействата си. В процеса на социалното проучване за капацитета на роднините да поемат грижите за детето, последното ползва социална услуга в Център „Спешен прием“ към ЦОП „Филип Кутев“- Бургас. При проучването било установено, че Ж. П. разполага с необходимия ресурс да полага адекватна и пълноценна грижа за малолетния Б. и в интерес на детето е то да бъде настанено в семейството на дядо си по бащина линия. Последният е декларирал желание и възможност да поеме грижата за детето. През годините Ж. П. участвал активно в в отглеждането и възпитанието на Б., живеел съвместно с него и бащата, осигурявал финансови средства за издръжка. Посочено е още, че през последната година и половина детето живее в собствен на дядото по бащина линия двустаен апартамент. В жилището се поддържат много добри хигиенно- битови условия, създадена е подходяща за отглеждане на детето 6 семейна среда. Въпреки, че е пенсионер, Ж. П. продължавал да работи, разполагал с достатъчно средства да посреща потребностите на внука си.