Определение № 25615 от 15.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25615 гр. София, 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно частно гражданско дело № 20251100513696 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна частна жалба от „АГРО-БЕЛ 2001“ ЕООД срещу определение № 47235/13.11.2025 г., постановено по гр. д. № 51523/2025 г. по описа на СРС, 87 състав, с което на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, вр. чл. 104 ГПК първоинстанционният съд е прекратил образуваното пред себе си съдебно производство, като е изпратил делото на родово компетентния съд – СГС.

СРС, за да постанови обжалвания съдебен акт, е приел при извършената служебна проверка по реда на чл. 118, ал. 1 ГПК, че по правилата на родовата подсъдност не е предметно /материално/ компетентен на разгледа предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за обявяване на недействителна на клаузата на чл. 19, ал. 1 от Предварителен договор за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „ЕРМ Запад“ ЕАД № ПДПЕРМ **********/ 13.11.2023 г., след редакцията, направена със споразумение № 2 от 17.03.2025 г., уреждаща цената за присъединяване на енергийния обект. СРС е приел, че с предявеният иск се оспорва основанието/ дължимостта на престацията, която е парична, поради което искът за прогласяване на нищожност на клаузата от 1 споразумението е оценяем и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената надвишава сумата от 25000,00 лв. /чл. 104, т. 4 ГПК/.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като СРС неправилно е достигнал до правния извод, че родовокомпетентен да разгледа предявения от ищеца иск е СГС. С жалбата се иска отмяна на определението на първоинстанционния съд и връщане на делото на СРС по подсъдност.

Частната въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, като ищецът е заплатил дължимата държавна такса за въззивното обжалване, поради което е допустима.

Съгласно съдебната практика на ВКС, обективирана в о пределение № 449 от 29.07.2015 г. по т. д. № 1596/2015 г., I т. о., хипотезата на чл.69, ал.1, т.4, пр.1 ГПК не може да бъде приложена по аналогия при прогласяване нищожността на отделни клаузи от договор, когато не се оспорва правната връзка, респективно основанието на дължимата към кредитора престация, дори когато редактираната или отпадаща като последица от уважаване на иска клауза въздейства върху размера на вземането на кредитора – т.е. когато съдържанието на договорната клауза, чиято нищожност се претендира не касае основанието на вземането и длъжникът не отрича наличието на действително правно основание за претенцията на кредитора, а единствено реда и начина на определяне на вземането или други елементи, част от несъщественото съдържание на договора, искът за прогласяване на нищожността на тази клауза е неоценяем. Касае се за хипотези, в които от преценката за действителността на атакуваната договорна клауза за кредитора не се заличава възможността да претендира вземането си от длъжника.

Материалният интерес, изводим от атакуваната за нищожност разпоредба, ще следва да се съобразява винаги като интерес на кредитора, а пряко засегнат материален интерес на кредитора се явява само този, оспорван му по осъдителен иск за събиране на вземането.

В съдебната практика по приложението на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК се приема, че стойността на договора е определяща за цената на иска, когато негов предмет е установяване несъществуването на целия договор. Съдебната практика безспорно възприема като цена на договора съответно продажната цена, възнаграждение по договор за поръчка, комисионен договор, изработка, 2 наем и пр. В общата хипотеза на договор, с различен от придобиването на вещно право предмет, стойността на договора се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена.

Няма съмнение, че когато съдът дава правната квалификация на предявения иск и разрешава предварителните процесуални въпроси относно неговата цена и родова подсъдност, той следва да изхожда от твърденията за факти, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и от нейния петитум.

В контекста на изложеното съдът приема, че предявения установителен иск за нищожност на клауза в договор, е предмет на нередовна искова молба – твърденията на ищеца, изложени в исковата молба са неясни и противоречиви.

От една страна се твърди, че с предявения иск се оспорва реда и начина за определяне на вземането на кредитора, но без да се излагат каквито й да било твърдения как следва да бъде определена дължимата престация съгласно приложимите законови императиви, а от друга страна са изложени твърдения, с които по същество се отрича наличието на действително правно основание на престацията за цената по договора в полза на кредитора – ответника по делото. Ищецът е длъжен ясно и недвусмислено да посочи кои условия от процесната клауза оспорва и как същите се съотнасят към императивните правни норми на закона, както и към стойността на договора, както и да заяви изрично дали оспорва основанието за възникване на вземането, а именно претенцията на противната страна и правото на последната на осъдителен иск за нейната реализация. В последния случай следва да намери приложение чл.

69, ал. 1, т. 4, пр. 1 ГПК, тъй като се отрича вземането със стойността му, определена чрез манифестираната воля на страните. Нередовността на исковата молба обуславя правилното решаване на повдигнатия пред настоящата съдебна инстанция процесуалноправен спор, т.е. препятства възможността да бъде извършена преценка за родовата подсъдност на предявения иск.

С оглед на гореизложеното обжалваното определение на СРС следва да бъде отменено и делото – върнато за изпълнение на указанията по отстраняване на нередовностите на исковата молба.

3

Водим от горното Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 47235/13.11.2025 г., постановено по гр. д. № 51523/2025 г. по описа на СРС, 87 състав.

ВРЪЩА делото на СРС, 87 състав за извършване на процесуалните действия съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4