Решение № 21 от 29.01.2025, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Момчилград, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20245150100296 по описа за 2024 година

Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът Д. Д. К., твърди, че на 14.11.2023г. в с.Летовниик, общ.Момчилград, в присъствието на Р.И. и М.Х.- и двамата от гр.Кърджали, е сключил с отв.Д. Р. Б., вербален договор, по силата на който страните постигат съгласие, Д. Р. Б. да продаде на Д. Д. К., своя собствен недвижим имот, находящ се в с. Летовниик № 1, общ. Момчилград, за сумата в размер на 500 000 лева.

След постигнатото съгласие страните се договорили и на 14.11.2023г., с писмен документ, декларират, че Д. К. в момента на подписването на договора, е заплатил на Д. Р. Б., сумата в размер на 20 000 лева, част от депозит от сумата в размер на 100 000 лева, за имота в с. Летовник. Остатъка от сумата за депозит в размер на 80 000 лева, страните се договорили, че ще бъде заплатена в срок от 10 работни дни чрез банков превод от Канадска банка в банковата сметка на собственика на имота. Страните се договорили, че ако не бъде изплатена сумата от 100 000 лева, договорът се анулира, и сумата от 20 000 лева, трябва да бъде върната на купувача.

1

Страните се договорили още, че продавача следва да получи остатъка от сумата в размер на 400 000 лева, в срок от една календарна година от датата на подписването на договора. През периода на плащане на останалата сума, страните се уговорили, че продавача може да продължи да обитава имота за негова лична сметка.

В исковата молба се твърди, че на 16.11.2023г., адвокат М., след като получил скица на имота, заявил на клиента си Д. К., че имота не е собственост на Д. Р. Б., а е собственост на фирма “ХАПИ ХОЛДИНГС“ ЕООД, ЕИК:108668771, със седалище и адрес на управление: Р.България, обл.Кърджали, общ.Момчилград, с.Летовник, представлявано от управителя Д. Р. Б., Кралство Великобритания, с Идентификационен № **********, Национален документ № *********, с Разрешение за постоянно пребиваване *********.

В исковата молба е посочено, че след като е разбрал, че Д. Р. Б., не е собственик на имота, последният се свързвал с него, и му заявил, че е разбрал, че имота е собственост на фирмата му, и че ако ще купува имота находящ се в Община Момчилград, с. Летовник № 1, трябва да преведе сумата за задатък в размер на 80 000 лева по сметката на дружеството “ХАПИ ХОЛДИНГС“ ЕООД, ЕИК:108668771, тъй както са го записали в писмения документ от 14.11.2023г., и да сключат предварителен договор за покупко - продажба, но продавач да е дружеството, а не Д. Р. Б.. Г-н Б. му казва, че няма проблем и че чака предварителен договор. Няколко часа по –късно Бейли се обадил на купувача и му заявявил, че няма да продава чрез фирмата си защото щял да плати ДДС в размер на 100 000 лева, както и други такси и данъци, пожелал К. да напише предварителен договор и да го изпрати на адв.Ч., която му била адвокат.

След този разговор ищеца се свързал с адвокат М., като се уточнили, че адвокат М. ще напише предварителния договор за покупко - продажба, който договор да му изпрати, както и да изпрати договора на адвокат Ч., АККърджали. След като написал договора, адв. М. на дата 21.11.2023г., изпратил същия на клиента си Д. К. и на мейла на адвокат Ч.. След като ответника се запознал с договора, заявил отново на ищеца, че отказва да го подпише, защото щял да заплати ДДС в размер на 100 000 лева, както и други такси и данъци.

2

Последвали обаждания и тормоз от страна на отв.Б. за превод на сумата в размер на 80 000 лева, остатъка по задатъка, при което К. му заявил, че само ако се сключи предварителния договор с представляваното от него дружество тогава ще му преведе сумата, тъй като той няма право да получи сумата, по причина, че не е собственик на имота. В тези разговори, ответника заявил на ищеца, че щял да наеме друг адвокат, който щял да изготви предварителен договор за покупко - продажба и този договор новия адвокат на ответника щял да го изпрати на мейл на адвокат М..

Ищецът посочва, че опитите да се сключи предварителен договор не са приключили с резултат, въпреки наемането и на друг адвокат от страна на ответника.

След поредния отказ за сделка, ищеца многократно поканил ответника Д.Б. да му върне сумата в размер на 20 000 лева, която сума ответникът многократно отказва връщането на сумата. Заявява, че след последния отказ, н а 15.02.2024г., сезирал Прокуратурата в Момчилград за извършено спрямо него от страна на ответника престъпление по чл.209 НК- измама. По подадената жалба е било образувано досъдебно производство по прокурорска преписка 548/24.02.2024г.

Посочва се, че към датата на депозиране на исковата молба, ответник ът Д. Р. Б., не е възстановил сумата в размер на 20 000 лева.

В тази насока е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 112/24г. на РС- Момчилград, по която е постъпило възражение по чл.414 от ГПК, поради и което е подадена настоящата искова молба.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че Д. Р. Б., Идентификационен №: **********, Национален документ № *********, с Разрешение за постоянно пребиваване *********, Адрес- с.Летовник, общ.Момчилград, ДЪЛЖИ на Д. Д. К., с ЕГН- **********, от гр.Кърджали, ул.“С.Т.“ № 14, сумата в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от 22.02.2024г., до изплащане на вземането, за което вземане в полза на ищеца е издадена по чл.410 ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение № 49/05.03.2024г. по ч.гр.д. № 112 / 2024г. н а Р С - Момчилград. Претендира разноски.

3

В съдебно заседание, ищецът, не се явява и не се представлява, като за първото по делото заседание е постъпила молба от адв.М. за отглагане на делото, а за второто заседание- не се представлява, като е постъпило писмено становище, с което се иска постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК- прави се признание, че в хода на производството по делото дължимата и претендирана сума от 20 000 лева е заплатена от ответника. Счита, че ответникът следва да заплати сторените в заповедното и в исковото производство разноски. Подробни доводи излага в писменото становище.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозира кратък отговор и заявил, че е изплатил дължимата сума, и е представил в тази насока банков документ.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че е заплатил дължимата сума.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна;

Предявеният иск е установителен по своя характер и е с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и със същият се установява съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение въз основа на подадено заявление за това. В разпоредбата на чл.414 ал.1 от ГПК е дадена възможност на длъжника по издадена заповед за изпълнение да подаде възражение в едномесечен срок от връчване на заповедта. При подадено възражение в срок, задължение на съда е да укаже на заявителя, че може да предяви иск за своето вземане във едномесечен срок, като при непредявяване на иска в срока или непредставяне на доказателства, че такъв иск е предявен заповедта за изпълнение се обезсилва, както и изпълнителният лист от чл.418 от ГПК. Съгласно чл.416 от ГПК ако не е подадено възражение в срок, или така подаденото възражение е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила, и съдът издава изпълнителен лист.

От събраните по настоящото производство доказателства се установява, че на 22.02.2024. в РС- Момчилград е било подадено Заявление от ищеца по настоящото производство против ответника по делото, за осъждане на последния да заплати сумата в размер на сумата от 20 000 лева, представляваща неизпълнено задължение /заплатен аванс/ по Вербален договор за продажба на недвижим имот от 14.11.2023г. със съответен падеж, 4 ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 22.02.2024г. Със заявлението се претендират и заплатена разноски в размер на 2 600 лева, от която 400 лева- държавна такса и 2 200 лева- адвокатско възнаграждение.

Било образувано ч.гр.д. № 112/ 2024г. на РС- Момчилград, по която е издадена Заповед за изпълнение № 49/ 05.03.2024г., по силата на която ответникът по настоящото производство е бил осъден да заплати на заявителя сумата в размер 20 000 лева, представляваща неизпълнено задължение /заплатен аванс/ по Вербален договор за продажба на недвижим имот от 14.11.2023г. със съответен падеж, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 22.02.2024г. Със Заповедта ответникът е осъден да заплати и разноски в размер на 2 600 лева, от която 400 лева- държавна такса и 2 200 леваадвокатско възнаграждение.

Разпореждането е било връчено на длъжника на 29.03.2024г. и срещу тази заповед е постъпило възражение от същият в срока по чл.414 ал.1 от ГПК, а именно последният на 05042024г. е депозирал възражение. Съдът приема, че длъжникът- ответници по настоящото производство е спазил срока по чл.414 ал.1 от ГПК /което е видно от разписката за връчване на съобщението/.

Предвид това и при условията на чл.415 ал.1 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установява съществуването на задължението в едномесечен срок и да представи доказателства така предявеният иск. Указанието на съда по смисъла на чл.415 ал.1 от ГПК е връчено на заявителя по горното дело- ищец по настоящото, на 12.03.2024г.

Дружеството- заявител, е депозирал искова молба в съда на 16.05.2024г. за установяване спрямо длъжника по заповедното производство, че дължи сумата, предмет на в размер на ч.гр.д. № 112/ 2024г. на РС- Момчилград, по която е издадена Заповед за изпълнение № 49/ 05.03.2024г.- и разноските по заповедното производство.

В настоящото производство като доказателства са приложени копие на неподписани договори /предварителни и други/ межди ищеца и ответника, както и копия на разменени съобщения по социалната мрежа, а и писмен документ за заплатена сума от 20 000 лева, като аванс по предварителен договор за покупко- продажба на имот, находящ се в с.Летовник, общ.Момчилград, собственост на ответника, които водят до извода, че между 5 страните са създадени определени взаимоотношения, свързани със покупкопродажба на недв.имот, собственост на ищеца или на дружество, управлявано от ищеца.

От писменият документ, имащ характер на разписка за получена сума се установява, че ищецът ДИМИТЪР К. е предал на ответника Д. Р. Б. сумата от 20 000 лева, като аванс по предварителен договор за покупко- продажба на имот, находящ се в с.Летовник, общ.Момчилград, собственост на ответника.

Разписката е без дата, като предаването на паричната сума е станало в присъствието на две лица, посочени поименно.

Така представената разписка не е оспорена.

По делото ответникът е представил банков документ- Преводно нареждане от 23.07.2024г., с което се установява, че ответникът Д. Р. Б. е превел сумата от 20 000 лева по посочената банкова сметка, която не е посочената в заповедта за изпълнение, както и е посочен получателят на сумата- Р.И., а не е ищецът.

Съдът намира, че така предявената искова молба с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, е подадена в преклузивния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, поради и което се явява допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Съдът счита, че така разгледан, предявеният иск е неоснователен, по следните съображения.

Установи се безспорно, че между страните са възникнали определени облигационни правоотношения, а именно между ищеца и ответник е бил устен предварителен договор за продажба на недвижими имот, собственост на ищеца за определена парична сума, по който договор ищецът е заплатил на ответника сумата от 20 000 лева, част от аванса, целият от 100 000 лева. По делото се установи, че не е бил сключен окончателен договор, поради и което е следвало ответникът да върне получената авансова сума от 20 000 лева, но това не се е случило, поради и което ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК.