Решение № 4785 от 02.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4785 гр. Пловдив, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330105722 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Г. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *********************, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ , вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Г. П. П. дължи на ищеца „ЕВН България Топлофикация” ЕАД следните суми: 279,69 лв. - главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.12.2021 г. – 30.04.2023 г. по партидата на ответника за обект на потребление, находящ се в гр. *********************, и 41,76 лв. обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.02.2022 г. – 23.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.01.2024 г. до окончатеното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 698/25.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1302/2024 г. на Районен съд - Пловдив, VІ гр.с.

Ищецът твърди, че има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената 1 територия на гр. Пловдив. Сочи, че ответникът като собстветник на имот, находящ се в гр. *********************, има качеството на клиент на топлинна енергия и като такъв е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, ответникът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при ОУ договор за покупко-продажба на топлинна енергия, ищцовото дружество, в качеството си на продавач, доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия е разпределил за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на обща стойност 321,45 лв., включваща главница в размер на 279,69 лв. за периода 01.12.2021 г. – 30.04.2023 г., както и сумата от 41,76 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.02.2022 г. – 23.01.2024 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. Било образувано ч.гр.д. № 1302/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VI гр. състав, по което била издадена Заповед № 698/25.01.2024 г. по чл. 410 от ГПК за процесните суми, ведно с разноски в общ размер на 75,00 лв., от които: 25,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 от ГПК.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. П.

П., чрез назначения му особен представител адв. Б. П., със становище за неоснователност на иска. Сочи, че не са представени доказателства, че действително ответникът е собственик на имота, за който се претендират неплатени сметки за топлинна енергия за битови нужди. Не ставало ясно каква сума дължи ответникът съответно за топлинна енергия за отопление на имот, за топлинна енергия за отопление на общите части и за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, т.е. липсвала индивидуализация на всеки компонент, включен в общата искова претенция. Поради липса на прогнозна фактура не можело да се извлекат данни от съществено значение при изчисляване на дължимите суми – показания на общия топломер, служебно начислената енергия, доставената енергия, технологичните разходи за енергия в абонатната станция, количеството топлинна енергия за разпределение, работните дни на абонатната станция, денградуси, средна външна температура за месеца по данни на НИМХ към БАН.

По гореизложените съображения ответникът Г. П. П., чрез назначения му особен представител адв. Б. П., моли за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани.

2

В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител юрк. П. П., изразява становище за основателност на предявените искове и моли за уважаването им. Претендира присъждане на разноските в исковото и заповедното производство.

Ответникът Г. П. П., чрез назначения му особен представител адв. Б. П., в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на исковете и моли за отхвърлянето им.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ , вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ , вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .

По допустимостта на предявените искове :

Налице са процесуалноправните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГП. Видно от приложеното ч.гр.д. № 1302/2024 г. по описа на Районен- съд П л о в д и в , VI гр.с., образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” против Г. П. П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело, е издадена Заповед № 698/25.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В законовия едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК са предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по настоящото дело. Изложеното налага извода, че предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на предявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ , вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищцовото дружество следва да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, като докаже следните правнорелевантни факти: наличието на облигационно правоотношение с ответника по доставка на топлинна енергия през процесния период от време; че ответникът е потребител (собственик или позвател на топлоснабдения имот ) на услугите за обекта, находящ се в гр. ********************* през исковия период, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенцията.

За уважаване на акцесорния иск за мораторно обезщетение в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на главен дълг, изпадането в забава на 3 ответника, както и размера на дължимата мораторна лихва за посочения в исковата молба период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Следователно договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 от ЗЕ.

В процесния случай от представените по делото доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на ищцовото дружество, се установява, че е спазена законовата процедура, установена в ЗЕ досежно влизане в сила на общите условия за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Налага се изводът, че за да бъде обвързан от договора за доставка (продажба) на топлинна енергия, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост.

В процесния случай от представените по делото доказателства – Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том **, дело ***/***г. на Нотариус при Районен съд – Пловдив се установява, че ответникът Г. П. П. е носител на правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. *********************.

Следователно ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия.

В тази връзка неоснователно е релевираното в отговора на исковата молба възражение, че в производството по делото не е установено ответникът да е собственик на имота, за който се претендират неплатени сметки за топлинна енергия за битови нужди, респ. да е потребител по смисъла на ЗЕ.

От изложеното следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. Предвид гореизложеното, от правна страна не съществува съмнение, че ответникът е потребител на предоставената от ищцовото дружество услуга, поради което и за последното съществува право да претендира суми за доставена, съответно отдадена 4 топлинна енергия от сградната инсталация, доставена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и услуга за дялово разпределение. След като през процесния период ответникът е бил титуляр на собствеността върху имота (и не са налице вещни ползватели), именно той носи отговорност за заплащането на генерираните задължения за доставена и разпределена топлинна енергия (т. 1 от ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК).

За установяване факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и относно размера на ищцовата претенция са изслушани заключенията на допуснатите по делото съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.

От приетото по делото, без възражения на страните, заключение на допуснатата съдебно-техническата експертиза, се установява, че през процесния период 01.12.2021 г. – 30.04.2023 г. АС, обслужваща жилищния блок в гр. *********************, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Била е подадена общо 187,365906 MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 24,929952 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период (01.12.2021 г. – 30.04.2023 г.) всички отоплителни тела тип радиатор и щранг-лира в имота са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и компонента ТЕ за отопление не е начислявана. Констатирано е, че отопляемият обем на имота е 154 м3. През имота на ответника не преминава отоплително тяло щранг лира. През процесния период в имота няма монтирани индивидуални разпределителни устройства (ИРУ) за отчитане на изразходваното количество ТЕ за отопление. Такава компонента не е начислявана. Няма монтирани водомери за топла вода. Такава компонента не е ползвана и начислявана през процесния период. За имота не са прилагани изискванията на т. 6.7, вр. т. 6.5 от „Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост“, приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника, за периода 01.12.2021 г. – 30.04.2023 г. по месеци възлизало на общо 1,94625 MWh, в това число 1,94625 MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,0 MWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което е установено от вещото лице чрез сравнение на справките за начислена топлоенергия от „Бруната” ЕООД и „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.