Решение № 214 от 27.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Бургас, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева-Койнова като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600261 по описа за 2022 година Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Димитър Вълчев от АК - Бургас, защитник на подсъдимия Н. Д. П., ЕГН ********** и по жалба от адвокат Желязко Йолов от САК, защитник на подсъдимия М. Н.

К., ЕГН **********, срещу решение № 877/29.11.2021 г., постановено по НОХД № 2804/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.

С посочения първоинстанционен съдебен акт подсъдимият М. Н. К., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че в периода от 14.07.2017 г. до 23.07.2017 г. включително, в гр. Созопол, обл. Бургас, в условията на продължавано престъпление - с три деяния, извършени на 14.07.2017 г., 19.07.2017 г. и 23.07.2017 г., подробно описани в присъдата, като действал като извършител и в трите деяния в съучастие с Н. Д. П. - подбудител и помагач, противозаконно си служил с официален документ, издаден на друго лице, а именно с лична карта № ****, издадена на 09.05.2008 г. от ОДМВР Ловеч на името на С. С. Й., с установена по делото самоличност, с цел да заблуди различни длъжностни лица - полицейски служители при РУ на МВР Созопол, че представеният им документ за самоличност удостоверява неговата собствена такава, за да му се съставят като управител на бар „Хедон“, за какъвто се и представил на полицейските органи, Актове за установяване на административни нарушения /АУАН/ във връзка със сигнали за нарушаване на нощната тишина, като извършеното не съставлява по-тежко 1 престъпление, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК е бил освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 318, вр. чл. 20, ал.

1 и ал. 2, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 НК и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Със същия съдебен акт подсъдимият Н. Д. П., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че в периода от 11.07.2017 г. до 13.08.2017 г. включително, в гр. Созопол, обл. Бургас, в условията на продължавано престъпление - с шест деяния, извършени на 11.07.2017 г., 14.07.2017 г., 19.07.2017 г., 23.07.2017 г., 08.08.2017 г. и 13.08.2017 г., подробно описани в присъдата, подбудил и подпомогнал извършителите на деяния по чл. 318 от НК като техен съучастник, умишлено склонил ги и улеснил ги в извършването на отделните деяния чрез предоставянето на чужди лични карти, с които самият той се сдобил по неустановен начин, противозаконно да си служат с официални документи, издадени на други лица, а именно с лична карта № ****, издадена на 08.01.2009 г. от ОДМВР - Варна на името на Ц. А.

П., с установена по делото самоличност, с лична карта № ****, издадена на 09.05.2008 г. от ОДМВР - Ловеч на името на С. С. Й., с установена по делото самоличност, и с лична карта № ***, издадена на 23.10.2014г. от ОДМВР Добрич на името на И. .Г Г., с установена по делото самоличност, с цел да заблудят различни длъжностни лица - полицейски служители при РУ на МВР - Созопол и ЗЖУ - Бургас, че представените им документи за самоличност удостоверяват тяхната собствена такава, за да им се съставят като управители на бар „Хедон“, за каквито се и представили на полицейските органи, Актове за установяване на административни нарушения /АУАН/, във връзка със сигнали за нарушаване на нощната тишина, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК е бил освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 318, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 НК и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

С решението в тежест на двамата подсъдими са били възложени поравно направените по делото разноски.

С въззивната жалба, подадена от адвокат Димитър Вълчев от АК Бургас, защитник на подсъдимия Н. П., се изразява несъгласие с постановения съдебен акт, като се излагат съображения, че първоинстанционният съд грешно е ценил събраните в хода на производството доказателства, като е дал вяра единствено на тези, в подкрепа на обвинителната теза. Счита се, че последните, освен че са значително по-малко на брой, съдържат в себе си коренни противоречия по отношение на важни детайли от фактическата обстановка. В тази връзка се поддържа, че неправилната процесуална дейност по оценка на доказателствения материал е довела до неправилни правни изводи по същество. На следващо място се прави оплакване, че съдът е наложил и прекомерно високо административно наказание, което не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. На тези основания на първо място се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на оправдателен съдебен акт. Алтернативно, в случай, че въззивната инстанция счете подсъдимия П. за виновен, се иска изменение на 2 решението и намаляване на наказанието в минималния предвиден размер от 1000 лева.

С въззивната жалба и с допълнително писмено изложение към нея, подадени от адвокат Желязко Йолов от САК, защитник на подсъдимия М. К., се релевират доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. По същество се твърди, че по делото не е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 318 от НК, като се излагат конкретни съображения в подкрепа на застъпената теза. Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново такова, с което подсъдимият К. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Н. П., редовно призован, не участва лично във въззивното производство.

Упълномощеният му защитник – адв. Димитър Вълчев, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен в разрез с презумпцията за невиновност. В подкрепа на заявената позиция излага съображения за пороци в аналитичната дейност на съда, основала се на игнориране на оправдателните доказателства, както и че осъдителното решение не може да почива само на показанията на свидетеля С. Й. и на обясненията, дадени от обвиняемия К.. Пледира за отмяна на първоинстанционното решение по отношение на подзащитния му, като същият бъде оправдан. Алтернативно прави искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт и намаляване размера на наложеното административно наказание до минимално предвидения размер от 1 000 лева.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият М. К. също не се явява – редовно призован. Упълномощеният му защитник – адв.

Желязко Йолов от АК – София, поддържа жалбата и допълнителното писмено изложение към нея по съображенията, изложени в тях, както и формулираното със същите искане за постановяване на ново оправдателно решение. Алтернативно се иска изменение на решението на първостепенния съд, като бъде намален размерът на наложеното наказание до предвидения в закона минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас изразява позиция за неоснователност на жалбите. Намира съдебния акт за обоснован и законосъобразен, а наложените наказания на подсъдимите за справедливи, поради което пледира за потвърждаването му.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на решението, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивните жалби за процесуално допустими, поради подаването им в законоустановения 15дневен срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледани по същество - за неоснователни.

По внесен обвинителен акт с повдигнати обвинения по чл. 318, вр.

3 чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 НК срещу М. Н. К., ЕГН ********** и по чл. 318, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 НК срещу Н. Д. П., ЕГН ********** било образувано НОХД № 2804/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.

В проведено на 06.10.2021 г. разпоредително заседание по делото, първоинстанционният съд счел, че са налице основанията за разглеждането му по реда на особените правила на глава 28 от НПК и насрочил делото за разглеждане по реда на тази диференцирана процедура. На 29.11.2021 г. е бил даден ход на съдебното следствие по реда на глава 28 от НПК, при което са били инкорпорирани събраните на досъдебното производство доказателства, допълнени с приобщени в хода на производството пред районния съд писмени доказателства, и е било приключено разглеждането на делото с цитираното по-горе решение.

Предвидената наказуемост за престъплението по чл. 318 от НК, която попада в категорията „до три години лишаване от свобода“ за умишлени престъпления, и липсата на предходни осъждания и освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК на подсъдимите К. и П. отговарят на положителните предпоставки по чл. 78а, ал. 1 НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това престъпление. Същевременно характерът на обвинението изяснява, че липсва и материалноправна пречка от изброените в чл. 78а, ал. 7 НК за приложение на този институт към момента на разглеждане на делото от БРС. В тази връзка въззивният съд намира, че в съответствие със закона първата инстанция е приела, че приложимият процесуален ред за съдебната фаза на наказателното производство е диференцираната процедура по глава 28 от НПК, по която е насрочила и разгледала делото.

За пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че данните по делото за висящо досъдебно производство №526/2021г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № ДН-3749/2021 г. по описа на СРП, образувано на 15.03.2021 г., по което с постановление от 16.03.2021 г. в качеството на обвиняем е бил привлечен М. Н. К., ЕГН ********** за извършено на 12.01.2021 г. престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, не могат да бъдат самостоятелно фактическо основание за формиране на извод за наличие на пречката по чл. 78а, ал. 7 НК - „множество престъпления“ за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Без да е налице влязъл в сила осъдителен съдебен акт, постановен по цитираното ДП, от който да се установи, че деянието, предмет на разглеждане 4 по това досъдебно производство, е било извършено от подсъдимия К. при условията на реална съвкупност с престъплението, предмет на предявеното му обвинение по настоящото дело, формирането на извод за наличие на „множество престъпления“ само въз основа на данните за друго висящо производство - ДП №526/2021г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № ДН3749/2021 г. по описа на СРП, ще е в противоречие с презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл. 16 от НПК.

Само в случай, че и двете производства /настоящото и това по ДП №526/2021г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № ДН-3749/2021 г. по описа на СРП/ приключат с влезли в сила осъдителни съдебни актове по отношение на подсъдимия М. К., и с оглед датите на извършване на деянията по тях, би се достигнало до извод за наличие на „множество престъпления“, което от своя страна ще обоснове неприложимост на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, съгласно забраната по чл. 78а, ал. 7 от НК, по отношение на което и да е от престъпленията, предмет на разглеждане по тези две дела. Дори и хипотетично да се приеме, че евентуална осъдителна присъда по ДП №526/2021г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № ДН-3749/2021 г. по описа на СРП е била постановена и влязла в сила по отношение на подсъдимия М.

К. в хода на въззивното производство по настоящото дело, то неправилното в тази хипотеза прилагане на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК не може да бъде отстранено от настоящата инстанция, предвид забраната за влошаване положението на подсъдимия, която е задължителна за съда и може да бъде преодоляна само при наличие на съответен протест от прокурора, но в случая такъв не е подаден, а може да бъде отстранено единствено по реда на глава тридесет и трета от НПК - Възобновяване на наказателните дела.