Решение № 5 от 14.01.2022, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№5 гр. гр.Мадан, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20215430100275 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от АН. СТ. ЮГ., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул.

В. Л. №***, чрез пълномощника адв. М.В. М. против М. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ,,Г С. Р.“ № **, представлявано от В. С. - изпълнителен директор, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата от Договор за потребителски кредит № ** сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 498.50 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит № ***, сключен с „.М.“ АД, съгласно който трябва да върне сумата от 1 920.39 лева, при сума на получаване 1 500.00 лева, при ГПР 41.00%, годишен лихвен процент- 32.89 %. В Договор за потребителски кредит № ***, било уговорено заплащането на неустойка в размер на 1498.50 лева, подробно описана в Погасителния план към договора, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем било в размер на 3 418.92 лева.

Ищцата счита, че така уговорената клауза за неустойка от Договор за потребителски кредит № ***, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл.

143, ал.1 от ЗЗП. Посочва, че поради накърняването на принципа на добри нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Посочва, че е налице противоречие с чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 1498.50 лева е в размер на тази на отпуснатия кредит в размер на 1500.00 лева, като по този начин се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Позовава се на чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 143, т. 5 ЗЗП, както и на Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити.

Посочва, че клаузата за неустойка от Договор за потребителски кредит № ***според която се дължи неустойка в размер на 1 498.50 лева, при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство/гарант се намира в пряко 1 противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водят до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не било свързано пряко е претърпените вреди, било пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната калуза за неустойка от Договор за потребителски кредит № **в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Наред с изложеното предвидената клауза за неустойка била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. С предвиждането разходи по заплащане на неустойка уговорена в Договор за потребителски кредит № ** се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Позовава се на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В Договор за потребителски кредит № 116566 била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че в чл. 9 от Договора е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49.65 % и се изчислява съгласно Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 10 от Договора за потребителски кредит, кредитополучателят дължал неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20, ал. 2 от договора. Същата се дължала, поради неосигуряването от страна на кредитополучателя на обезпечение на кредита с поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на поставените в общите условия изисквания. Уговорената неустойка между двете страни била в размер, който е изцяло съобразен със законовите изисквания и е изчислен съгласно условията в договора. Освен това договорената неустойка не водила до неравноправие на страните, защото чрез нея кредиторът обезпечава и гарантира своето вземане, без да поставя в неравноправно положение кредитополучателя. От уговорката за разсрочено плащане на неустойката не можело да се направи извод, че страните отнапред са приели, че задължението, чието неизпълнение е скрепено с неустоечна клауза, няма да бъде изпълнено и че поради това в действителност с тази клауза се уговаря размер на годишната договорна лихва, който да води до надвишаване на максимално допустимия ГПР съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК при заобикаляне на тази разпоредба.

Уговорената в чл. 10 от договора неустойка била за неизпълнение на конкретно договорно задължение, а именно - осигуряване на достатъчно обезпечение на задължението да върне главницата и договорната лихва. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК тя не се включва в ГПР по кредита и нейният размер не водил до увеличаване на ГПР над максимално допустимия праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК да обуслови нищожността на тази уговорка за неустойка. Посочва, че възможността за обявяване на неустойката за нищожна, поради накърняване на добрите нрави би било допустимо единствено, ако тя е уговорена в много голям размер например 3 или 5 % на просрочен ден и няма краен срок за изчислението й, което не било налице в настоящия случай. Неустойката съдържала предварителна и конкретна оценка на вредите, които евентуалното неизпълнение може да причини. Правно неоправдано било една действителна при сключването на договора клауза, впоследствие да се трансформира в нищожна, поради настъпване на един неправомерен юридически факт - виновното неизпълнение на кредитополучателя. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, доколкото за ищцата е налице правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо дали оспорената от нея клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в сключения между страните Договор за потребителски кредит е действителна, респ. дали е породила валидни права и задължения, засягащи правната й сфера.

Между страните не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между М. АД и АН. СТ. ЮГ. е сключен Договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателят сумата от 1500 лева, платима на 18 месечни вноски, при преференциален лихвен процент в размер на 32,89%, като преференциалните лихвени условия се отнемат, в случай на повече от 60 дни просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска по договора.

Стандартният годишен лихвен процент по договора възлиза на 41,00%, а ГПР в размер от 49,65%.

Съгласно чл. 20 от договора вземанията на кредитодателя се обезпечават от кредитополучателя в поръчителство за пълния размер на кредита. Съгласно ал. 2 и ал. 3 от цитираната клауза Кредитополучателят се задължил в срок от 3 работни дни от сключване на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора, което да отговаря кумулативно на следните изисквания: да реализира брутен осигурителен доход над 1400 лева, да работи по трудов договор, с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател, да няма активни експозиции в ЦКР с просрочие над 30 дни, да не е страна по договор за кредит, сключен с М. АД. Според чл. 10 от Договора за кредит кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от Договора.

Неустойката била в размер на 10,35 лева (десет лева и тридесет и пет стотинки) плюс 0,230% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Към датата на подписване на Договора за кредит Кредитополучателят отговарял на изискванията на кредитора за използване та преференциални условия при отпускане на потребителски кредит на лоялни клиенти, като се прилага неустойка в размер на 8,33 лева плюс 0,185% от усвоения размер на кредита за първият ден на забава и 0,185% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Видно от представения погасителен план към договор за потребителски кредит дължимата неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение възлиза на 1498,50 лева.

Съгласно трайната съдебна практика в случаите, когато е сезиран с нарочен установителен иск за прогласяване на недействителност на договор, съдът е обвързан от основанията за недействителност, посочени от ищеца в исковата молба. В настоящия случай ищецът въвежда възражение за нищожност на посочената по-горе клауза, с която за заемополуателят е уредено задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението му за предоставяне на обезпечение съгласно реда и условията предвидени в чл. 20 от Договора, поради противоречието й с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Предвидената неустоечна клауза в процесния договор за паричен заем излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредотодателя от неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно 3 договора и общите условия. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Въведените в договора изисквания за вида обезпечение създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.