Решение № 6150 от 01.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6150 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100507227 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20006922/24.01.2022г., постановено по гр.д. №8330/2021г. по описа на СРС, 35 състав, е отхвърлен предявеният от Г. О. З. срещу Р. И. А. иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и срам, вследствие на показания, дадени от ответницата в съдебно заседание, проведено на 30.07.2020г. по гр.д. №14268/2018г. на I-21 състав по описа на СГС, ведно със законната лихва от 30.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Осъден е Г. О. З. да заплати на Р. И. А. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 400 лева, представляваща направените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ищеца Г. О. З., като се излагат оплаквания, че същото е неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, както и необосновано. Счита, че първоинстанционният съд е подходил формалистично, като не е установил вложения и възприетия смисъл на казаното от ответницата, следвайки линията контекст – ситуация – среда. Излага доводи, че накърняването на честта и достойнството следва да се тълкува като 1 отрицателно, негативно насочено действие към адресат, за да бъдат засегнати негови чувства и емоции, значително да бъде уязвено самомнението му, да бъде принизен обществения му престиж, за да бъде отречена ценността му като притежател на общочовешки морални категории. Унизителното отношение следвало да се тълкува като противоречаща на правилата на общоприетото приличие и морал отрицателна оценка на личността на пострадалия, унижаваща честта и достойнството му. Следвало да се извърши изследване на характера на отношенията между страните, интонация на произнесеното, смисъл, а често и контекст на изказаното, социално значение на извършеното. Следвало да бъде обърнато внимание на смисъла, който е вложил деецът, и който е възприел обиденият. От значение били контекстът, ситуацията, средата. Въззивникът поддържа, че употребените от ответницата изрази „Човекът беше бохем – жени, правеше ми деветдесетарски свалки, които бях длъжна да изтърпя, слагайки граници“, „по време на нотариалното изповядване … флиртуваше с нотариуса, с който му попадне“ и „Той няма какво да ми споделя освен че съм хубава жена и да ми говори такИ. мъжко-женски неща….“, изразявали негативна оценка спрямо личността на му, както и, че преценката му за посочените думи е отрицателна и изразява неговото категорично несъгласие, огорчение и отвращение. Посочените изрази контрастирали рязко с утвърдените морални норми в обществото.

Адресираните към ищеца непристойни оценки, асоциации, квалификации били насочени към публичното му унижение, опозоряване, оскърбление. Използваната от ответницата стилистика била неприемлИ.. Въззивникът поддържа, че казаните по негов адрес изрази имат унизителен характер и са от естество да накърнят чувството му на лично достойнство и чест, и било недопустимо и обществено неприемливо негативното отношение към него да бъде изразено в съдебно заседание чрез сравнението му с женкар и бохем – сваляч. Така използваните изрази били възприети лично от ищеца, който присъствал в проведеното съдебно заседание, в което ответницата дала показания като свидетел. Установени били и претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинната връзка между деянието и вредите. Следвало да се има предвид, че начинът на причиняване на вредите бил публичен – в открито съдебно заседание, като същите станали известни на широк кръг лица. Поради изложеното моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

ВъззИ.емата страна Р. И. А., чрез пълномощника адв. И. П., е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва изцяло и прави искане за 2 потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че посочената от въззивника съдебна практика е взета предвид от първоинстанционния съд при постановяване на решението. Поддържа, че ответницата не е изразявала негативна оценка към въззивника, а е описала същия изцяло в положителна светлина. С използваните изрази същата не е целяла да въздейства върху личната субективна себеоценка на въззивника, а е отговаряла на поставени от двете страни въпроси, за да се установи какво е било поведението и характера на същия по време на подписване на нотариалния акт. Използваните от ответницата изрази не съдържали груб, вулгарен, нецензурен или злонамерен смисъл. Счита, че думата „бохем“ се възприема положително и означава артистичен, интересен и забавен човек, а флиртуването се използвало за изграждане на емоционална връзка между общуващите. Не били превишени пределите на социалния еталон на общуване.

Използваните от ответницата изрази не съдържали несъвместими с изискванията на обществения морал оценки за въззивника. Не било установено ответницата да е възприела казаното за унизително, а напротив по време на разпита същата описвала ответника в положителна светлина. В проведеното открито съдебно заседание, в което ответницата била разпитана като свидетел, въззивникът не демонстрирал, че се е почувствал унизен от думите , нито показал притеснение, или изразил становище за грубост, вулгарност, нецензурност или злонамереност в поведението . В акта на първоинстанционния съд били подробно обсъдени и изследвани разпоредбите на чл.146 и чл147 от НК, даващи определение на „обида“ и „клевета“ и приложимата съдебна практика, като въз основа на направения анализ първоинстанционният съд правилно и законосъобразно установил, че използваните изрази не представляват нито обида, нито клевета и не следва да се ангажира отговорността на ответницата по чл.45 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства не се установявало ответницата да е проявила лична неприязън към ищеца, като същата го е описала като „бохем“, но не го е наричала „женкар, сваляч и флиртаджия“, както твърди въззивникът. Счита, че не е установено по делото ответникът да е претърпял неимуществени вреди. Невярно било и твърдението, че използваните от ответницата изрази са станали достояние на широк кръг от хора, тъй като в съдебното заседание са присъствали единствено съдията, съдебен секретар и страните и техните процесуални представители. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. П. моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни 3 изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК , които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Софийски районен съд е сезиран с предявен от Г. О. З. срещу Р. И. А. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болка страдания и срам, вследствие на изявления на ответницата в качеството на свидетел в проведено на 30.07.2020г. открито съдебно заседание по гр.д. №14268/2018г. на I-21 състав на СГС, както следва: „Човекът беше бохем – жени, правеше ми деветдесетарски свалки, които бях длъжна да изтърпя, слагайки граници“, „по време на нотариалното изповядване … флиртуваше с нотариуса, с който му попадне“ и „Той няма какво да ми споделя освен че съм хубава жена и да ми говори такИ. мъжко-женски неща….“.

Основният елемент от фактическия състав на иска по чл.45 от е извършване на противоправно деяние, т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право 4 или правнозначима ценност от категорията на естествените права.

Едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това е така, тъй като съгласно чл.39, ал.1 от КРБ всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Обективният критерий за ограничаване на това основно право на гражданите е въведен в, ал. 2 на посочения текст, а именно - това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Безспорно правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права /арг. и от чл.32, ал.1 от Конституцията /. За да е налице обида е необходимо да са казани думи, които са неприлични, вулгарни, цинични, оскърбяващи честта и достойнството на лицето, преценени в съответствие със съвременните стандарти за морал.

При предявен иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД съдът следва да извърши конкретна преценка налице ли е противоправно поведение при употреба или разпространение на слово, която да бъде основана на баланса между посочените основни права - на защита на доброто име и на свободното изразяване на мнение.

В установената съдебна практика ( напр. в решение №278 от 27.11.2019г. на ВКС по гр.д. №1140/2019г., IV г. о., ГК, решение № 209/27.9.2013 г по гр. дело № 1747/2013 г на ВКС, Четвърто ГО, решение №484/9.6.2010 г по гр. дело № 1438/2009 г на ВКС, Трето ГО, решение №62/06.03.2012г. по гр.д. №1376/2011г. на ВКС, Четвърто ГО ), се приема, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се използват свободно. Негативните оценки, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 1 от Конституцията, представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност. 3а разлика от негативните оценки, обидата е противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго. Дефиницията на деянието „обида“ се съдържа в чл.146, ал.1 от НК, приложима и при деликта, а унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване. Когато се преценява от съда дали казаното или извършеното представлява нещо унизително за честта и достойнството на засегнатия следва да се изхожда от обективни критерии: от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към 5 другите членове на обществото. За да е налице обида е необходимо в присъствието на пострадалия да бъдат казани думи или извършени действия, които според актуалните за обществото стандарти са неприлични, цинични или вулгарни.