Решение № 1036 от 31.12.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. Шумен, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Д. като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20243630100529 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС и чл. 49, във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от К. Р. М., ЕГН **********, адрес: с.****, съдебен адрес: гр.*** срещу „***“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр.***, в която посочва, че бил уведомен от свои приятели на 12.12.2023г., че на 11.12.2023г. върху покрива на имота му в с.*****, представляващ търговски обект е паднало голямо дърво, вследствие на което покривът бил компрометиран. На 23.12.2023 г. ищецът бил уведомен от ответника, че върху собствения му имот в с. ***** е паднало дърво, собственост на търговското дружество „***“ АД. Вследствие на случилото се, керемидите на покрива на обекта на ищеца били счупени, в имота му имало теч на дъждовна вода, създаващ опасност за повреди по вътрешната мазилка на магазина. Ищецът се обърнал към проектант конструктор, с оглед изготвяне на конструктивно становище, което определило стойността на СМР, необходими за възстановяване на компрометираната част на покрива в размер на 6355 лева. Ищецът направил опит за извънсъдебно решение на казуса, като изпратил Нотариална покана до представляващия ответното дружество, канейки го на 24.01.2024г. да се яви представляващ дружеството, но такъв не се явил. Явил се представител на дружество „***“ ЕООД като владелец на имота, съгласно предварителен договор за покупко-продажба от 05.08.2022 г., който заявил, че инцидентът е вследствие на непреодолима сила, поради което не дължи никакво обезщетение на собственика на повредената от дървото сграда. Ищецът се обърнал и към независим оценител за извършване на агротехническа експертиза, която да установи вида, височината, широчината на короната, диаметър на ствола при корена на дървото. Заключението на експерта било, че корените на дървото били изсъхнали и нямало следа от подкастряне и резитба на короната, както и че предвид близостта му с границите на имота на ищеца е било необходимо да се полагат такива грижи.

При падането върху сградата дървото е деформирало част от покрива, 1 напукани били и някои от стените в областта на падането. Инж.Красен Николов дал заключение, че при падането върху сградата е деформирана част от покрива на имота, паднала е мазилка и са напукани стени, като заключава, че необходимите СМР за възстановяване на покрива и измазване и боядисване на напуканите стени са на обща стойност 6 703.12 лв.

Въз основа на изложеното моли съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника „***“ АД да премахне дърво, негова собственост, паднало върху имота, собственост на ищеца. Моли на основание чл. 50 от ЗЗД да осъди ответника да заплати сумата от 6703.12 лв., представляваща обезщетение за вреди, нанесена от вещ, собственост на „***“ АД, вследствие на негово бездействие, разходите за възстановяване на компрометираната част от покрива и измазване и боядисване на напукани стени, ведно със законната лихва от 11.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя отговор, в който счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че дървото е паднало на 11.12.2023г. Твърди, че вредоностния резултат е настъпил вследствие на непреодолима сила на 22.12.2023г., а не на 11.12.2023г.. За да се установи наличието на непреодолима сила са се сдобили още преди срещата на 24.01.2024г. пред нотариус М.Атанасова, с информация от Националния институт по метеорология и хидрология, с цел да се установи и докаже причините довели до настъпване на вредните последници от падналото дърво. А след като вредите са настъпили вследствие на непреодолима сила, то собственика на веща и лицето под чийто надзор тя се намира, се освобождава от отговорност за причинените от вещта вреди.

Поради горното моли исковете да бъдат отхвърлени.Претендира разноски.

След като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:

Относно претенцията по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба предявеният иск за заплащане на обезщетение е квалифициран от ищеца по чл.50 от ЗЗД.

Доколкото обаче в исковата молба се въвеждат твърдения за бездействие от страна на ответника във връзка със стопанисване на вещта, от която са настъпили вредите, съдът е приел, че правната квалификация на иска е по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД. В доклада по делото изрично е посочена тази правна квалификация, по която страните не са възразили.

За да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане в специфичната хипотеза на чл.49 от ЗЗД, и с оглед конкретния казус, ищецът следва да докаже, че е собственик на увредената вещ, че вредата е настъпила в резултат на падане на дървото, както бездействието на ответника като собственик на дървото, във връзка с поддържането му.

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот №157, том III, рег.№7085, дело №526/2013г. на Нотариус рег.№222 на НК, с район на действие ШРС, по силата на който ищецът се легитимира като собственик на повредената сграда, представляваща търговски обект-магазин, със застроена площ от 418,20 кв.м., построен в поземлен имот VI-шести, в 2 квартал 7, по плана на с.*****.

С отговора на исковата молба, ответникът не въвежда възражения във връзка с правото на собственост на ищеца, но в последното съдебно заседание по делото заявява, че са налице основания обосноваващи съмнение, че ищецът притежава сградата. В тази връзка е направил доказателствени искания, които съдът е оставил без уважение, поради настъпила преклузия. Доколкото ищецът още с исковата молба е представил посочения нотариален акт, с който в предвидената от закон форма е сключена сделка за придобиване на увредения недвижим имот, ответникът е имал право да оспори формалната и материална доказателствена сила на документа до изтичане на срока по чл.131 от ГПК- за отговор на исковата молба. След като това не е сторено, а въпроса е повдигнат една в последното по делото съдебно заседание, съдът приема, че е настъпила преклузия по отношение на това възражение.

Поради посоченото, счита, че ищецът е доказал обстоятелството, че е собственик на увредената вещ.

По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че ответникът е собственик на земята – дворно място от 15 710 км.м., за което е отреден УПИ –VI, В кв.7 по плана на с.*****, върху което се намира увредената сграда, респ. и падналото дърво.

Спорът между страните касае причинната връзка между поведението на ответника и вредоносното деяние.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че дървото е паднало на 11.12.2023г., посочва, че това е станало значително по-късно, а именно на 22.12.2023г. Заедно с това твърдение заявява и обстоятелства изключващи отговорността му – действие на непреодолима сила. В тази връзка посочва, че на 22.12.2023г. метеорологичните условия са причина за падане на дървото.

Имало е силен, дори бурен вятър, който е бил единствената причина за падане на дървото.

Предвид обстоятелството, че между страните е налице спор относно датата на процесното събитие, по тяхно искане са допуснати и разпитани по трима свидетели. Свидетелите на ищеца, непротиворечиво, последователно и категорично твърдят, че на 11.12.2023г. са видели падналото дърво. На следващия ден- 12.12.2024г. единият от свидетелите е уведомил ищеца за събитието.

От друга страна, свидетелите разпитани по искане на ответника със същата категоричност и последователност свидетелстват за падане на дървото на 22.12.2023г.

Анализирайки свидетелските показания, съдът намира, че по делото липсват индиции, които да убедят или разубедят съда в достоверността на показанията на едната или другата група свидетели.Поради това не може и да се изложи категоричен извод относно датата на процесното събитие.

Това обстоятелство обаче не пречи съдът да приеме, че ответникът е отговорен за падане на дървото. Този извод съдът възприема въз основа на изготвената и приета по делото повторна СЛТЕ. Според заключението на ВЛ процесното дърво е Гледичия, този вид физиологически оформя мощна , ажурна (прозрачна, пропусклива, рядка) корона. При проява на приземен вятър, част от него безпрепятствено преминава, при което натиска върху короната е по-малък, Обратно когато се провежда резитба, изрязване на 3 клонки, то при гледичията се възбуждат пъпки, появяват се леторасти, които прорастват в нови клони, сгъстяващи короната, върху която появилият се приземен вятър оказва натиск с потенциала на цялата си сила, при което се явява като обстоятелство допълнителен фактор за проявянето на ветровал, т.е. на изкореняване на дървото. Поради посоченото, ВЛ приема, че неизвършването на резитба на дървото, не може да се квалифицира като неправомерно бездействие.

След горното експертно мнение, ВЛ е дало и отговор на въпроса кои фактори са допринесли за падане на дървото, а именно: установена гнилота на централния корен на дървото, хелиотропизъм, разрохкване на почвата и вятър (ветровал).

За тези фактори ВЛ е дало следното обяснение:

Предвид, че гледичията е светлолюбив вид, то той развива своята растителна маса в посока на светлината, т.нар. хелиотропизъм. На юг короната на дървото се оказва много по-развита, поради което цялото дърво предвид тежестта си расте наклонено, в случая в посока към процесната постройка.

Това е фактор, който оказва допълнително натоварване с тежест и сила спомагащи преодоляване устойчивостта на подземната част, при което се предизвиква изкореняване, разбира се под действието и на други фактори.

Установено е, че върху част от централния корен е имало процес на гниене, предизвикано от патогенна гъба върху живата дървесина. В периода след изкореняването на дървото, когато жизнеността му се прекратява, спира процеса на гниене. Белезите за наличието на гниене са видими, както и начина на „пречупване” на части от централния корен, на места оцветяването в черно, белег за наличието на хифи на паразитиращата гъба, показват че е имало процес на гниене. По страничните корени, както и други части от централния корен липсва процес на гниене. Като белег, че дървесината им е била здрава и жизнена са видими останките от разкъсаните корени.

Частта от гнилостния процес на централния корен и ролята от действието на другите фактори са допринесли за изкореняването и падането на процесното дърво върху покрива на постройката намираща се в близост.

Освен корените, от които зависи условията на живот на дървото , такъв фактор е и почвата, в сухо или в замръзнало състояние допълнително до някаква степен помага за устойчивостта на дървото. В периода от 04 ноември до 22 декември 2023 г., има информация за проява освен на чести бурни ветрове и на валежи от дъжд и сняг, който след разтопяването си размеква почвата в дълбочина.

Почвата губи свойството си на фактор на укрепване. Устойчивостта на подземната част допълнително намалява под действието на тежестта, силата която оказва надземната част. Явява се като фактор за подпомагане на процесното събитие - изкореняване и падане на дървото.

На последно място е изследвано и влиянието на вятъра. Като е прието условно, че процесното събитие е настъпило на датата посочена от ответника22.12.2023г., ВЛ е изразило становище, че, по информация на Национален институт по метеорология и хидрология - филиал Варна,в периода от 04 ноември до 22 декември 2023 година,в Североизточна България, в т.ч.в района на с.***** , обл.Шумен, са регистрирани интензивни количества валежи от дъжд и сняг, както и приземен вятър със скорост 14-17 м/сек. По „скалата на Бофорт” - 7-ма степен, определен като „доста силен вятър“, представляващ 4 метеорологично явление с опасни последствия. От няколкократните въздействия на появяващата се буря(силен вятър), включително под въздействието на други фактори,устойчивостта на подземната част на процесното дърво отслабва и под натиска на тежестта на надземната част и на силния вятър, равновесието , баланса на двете части се променя в полза на надземната част и настъпва фаталното събитие - изкореняване и падане.