Решение № 107 от 23.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Пловдив, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330207008 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-3389-000378, издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ 06 ПЛОВДИВ, с което н а И. М. З. е наложена глоба в размер 100 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва приетата за установена фактическа обстановка, като се твърди, че жалбоподателят преминал на жълт светофар на светофарната уредба. Не претендира разноски.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

1 на 12.11.2023г., около 17:10 часа в гр. П. И. М. З. управлява лек автомобил марка "Опел Астра" с рег. № *****, като извършва следното нарушение: движейки се по бул. „Ц. ш.“ посока "запад" на кръстовището с ул. „У. У.“, при десен завой посока "север" преминава на забранен червен сигнал на трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим.

Противно на възражението в жалбата, гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства:

- показания на актосъставителя, който при разпита си в съдебно заседание не само категорично потвърди изложеното в АУАН, но и уточни как е установено нарушението;

-приложените по преписката писмени доказателства: докладна записка от Д. Ш..

Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП при редовно съставен АУАН, в тежест на жалбоподателя е да обори доказателствената му сила. По настоящото дело от жалбоподателя не бяха ангажирани никакви доказателства за опровергаване, изложеното в АУАН.

Действително същият поиска прилагането на записи от бодикамерата на актосъставителя, като посоченото доказателствено искане бе оставено без уважение, доколкото в разпита си актосъставителят установи, че нарушението е установено, докато самият той е управлявал полицейския автомобил, като боди камерата през това време не заснема.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон.

Съгласно чл. 6, т.1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да 2 съобразяват поведението си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

От друга страна съгласно чл. 31, ал.1, т.1 от ППЗДвП червена светлина- означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.

С оглед приетата фактическа обстановка се установява, че жалбоподателят не се е съобразил със светлинните сигнали и по-конкретно със светещия за него червен сигнал на светофарната уредба, поради което е допуснал нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП, което се санкционира по реда на чл.

183, ал.5, т.1 ЗДвП със санкция във фиксиран размер- 100 лева.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпреки някои предходни колебания, най-актуалната практика на административните съдилища от страната е категорична, че когато става въпрос за неизпълнение на предписанията на светофарната сигнализация, именно разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДвП е тази, която въвежда позитивното правило за поведение и именно тя следва да фигурира като надлежна правна квалификация в АУАН и НП.

В този смисъл Решение № 500/21.03.2022 на Пловдивския Административен Съд, ХХIV състав, по КАНД № 114/2022 по описа на съда за 2022, Решение № 1993 от 27.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2106 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1395 от 06.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1287 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1311 от 24.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1299 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 495 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 84 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 330 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2890 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 32 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2965 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 27 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2652 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Особено показателни в тази насока са второто и последното от 3 цитираните решения, в които изрично е посочено, че правилото за поведение, което нарушава деецът при несъобразяване със сигнализацията на светофарната уредба се намира именно в чл. 6, т.1 ЗДвП, вр. чл. 183, ал.5, т.1 ЗДвП.

Посочените трайно установени възгледи се възприемат и от настоящия състав.

Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да бе кредитирана версията на жалбоподателя, че е преминал на жълт светофар, то деянието му отново би било съставомерно, доколкото съгласно чл. 31 ППЗДВП жълтия сигнал на светофарната уредба отново не позволява навлизане в кръстовище.

При извършена служебна проверка, макар такъв довод да не е навеждан, съдът намира, че в АУАН и НП по достатъчно коректен начин е индивидуализирана и конкретната приложима хипотеза на чл. 6 ЗДВП Както в АУАН, така и в НП нарушението е надлежно цифрово квалифицирано по чл. 6, т.1 ЗДвП , като същевременно също така надлежно е изписано словесно, че нарушението се състои в преминаване на червен (забраняващ) сигнал на светофарната уредба, тоест нито за съда, нито за жалбоподателя е възникнало каквото и да било съмнение за какво е наказан, като свидетелство за последното обстоятелство са и конкретните възражения срещу АУАН, подадено по преписката.

Във връзка с горното следва да се съобрази и че съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви.

Според трайната съдебна практика обаче, прецизирането на правното основание чрез посочване на структурни единици от по- ниско ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези, думи, няма правно значение. Използването им в теорията и съдебната практика е факултативно и има за цел единствено поясняване на изложението, без да е отговор на нормативно предписание и без да създава общо задължение за конкретизиране на отделните хипотези на правната норма.

4

В този смисъл при вярно посочване на члена, алинеята и точката на нормативната разпоредба и при вярно изписване на нарушението словесно е изцяло ирелевантно непосочването цифрово на единици от по нисък разред- изречения, предложения, алтернативи и др.

Така изрично Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на ВАС по адм. д. № 3397/2004 г., Решение №23/08.05.2020 по дело №61/2020 на ВКС, Решение № 200 от 21.05.2014 г. по нак. д. № 574/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 2157 от 22.10.2014 г. по н. д. № 1782/2014 г. на Административен съд – Пловдив.

Точно такъв е и процесния случай.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН право на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то такива не следва да се присъждат.

Това е така, доколкото по делото е представено само писмено становище от самия представител на въззиваемата страна. Не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства въззиваемата страна да е използвала услугите на професионален защитник (юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната съдебна практика участието на въззиваемата страна в производството ( в открито заседание или чрез писмено становище) само чрез органния си представител не е достатъчно за присъждане на разноски.

Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив

Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът 5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-3389-000378, издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ 06 ПЛОВДИВ, с което на И. М. З. е наложена глоба в размер 100 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6