Решение № 329 от 28.06.2024, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Дупница, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Ива Д. Г.ева като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20231510101263 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

К. Й. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, Й. А. А., ЕГН: 57100122931, с адрес: ***, и Е. А. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, са предявили срещу Е. Б. М., ЕГН: **********, и Г. И. М. , ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 537 от ГПК.

Ищците твърдят, че са придобили по наследство от общия им наследодател К. С. К., б.ж. на с. ***, починал на 08.06.1993г. правото на собственост върху общо 1/2 идеална част (по 1/6 ид. част за всеки от ищците) от ПИ с идентификатор № ***, с площ от 3925 кв.м., находящ се в ***, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 8, номер но предходен план: 016001, при съседи: ПИ с №№ ***, ***, ***, ***, *** и ***.

Твърдят, че дядо им К. С. К., на 19.08.1942г., заедно с брат си Г. С. К., б.ж. на с. ***, починал на 16.03.1959г., са закупили от Д. В. Л., с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 70, том II, рег.№ 1469, дело № 411 от 19.08.1942г., 4/четири/ декара от нива, находяща се в землището на с. ***“, цялата от 8 /осем/ декара, при съседи: С. Д. Л., Д. В. Л. и братя Г., която нива владели до внасянето й в ТКЗС с. Яхиново.

С Решение № 0103 от 27.09.1997г., влязло в сила на 05.02.1998г., Поземлена комисия гр. Дупница възстановява правото на собственост на наследниците на К. С. К. и Г. С. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот: ливада от 3.926 дка, осма категория, ***“, имот № 016001, по картата на землището, при граници /съседи/: № 000239полски път на кметство с. Яхиново, № 016021-ливада на кметство с. Яхиново, № 0160021 ливада наследници на С. Д. Л. и № 000113-населено място на кметство с. Яхиново.

След смъртта на К. С. К. владението върху 1/2 идеална част от описаната ливада продължават да упражняват и до днес ищците. Предвид обстоятелството, че не живеят в с.

Яхиново, през 2009г. дали съгласие на ответницата Е. Б. М., тяхна братовчедка и наследница на Г. С. К., да ползва дела им от ливадата и да получава плодовете. Тя приела тази уговорка и до момента страните не са имали спорове за собственост относно ливадата.

На 25.06.2023г. Л. И.а Н., Р. И. К. и Й. Г.ева И.а-наследници на Г. С. К., които живеят в *** и в ***, уведомили ищците по телефона, че са получили уведомление от СГККгр.Кюстендил, че ответницата Е. Б. М., заедно със съпруга си Г. И. М., са се снабдили с нотариален акт за собственост № 9 от 18.04.2023г. на нотариус С. С. за целия поземлен имот с идентификатор *** и въз основа на който, като собственици на процесния имот са заличени К. К. и наследници на Г. К..

С оглед изложеното, ищците искат съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците правото им на собственост върху 1/2 ид. част от процесния имот и да отмени до размера на 1/2 ид.ч. констативния нотариален акт, с който ответниците се легитимират като собственици на целия имот.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен. Ответниците излагат следните, резюмирани накратко, възражения срещу предявения иск:

1.От 1992г. са заградили имота в сегашните му граници и площ и нанесения имот с идентификатор *** по КККР на село Яхиново е заснет по фактическото му ползване на място и установени граници; 2. Собственик на имота, който е заграден, са ответниците, на основание давностно владение, начинаещо от 1992г. от когато само те и близките им син, снаха и внуци, имат достъп до имота и го ползват и владеят, което положение е явно, необезпокоявано и продължило повече от законоустановения срок, като друго лице няма достъп и ползване на имота, не е допускано в същия; 3. Всички подобрения в имота са извършени от ответниците, като никога не е имало противопоставяне от когото и да било; 4.

От 1992г. ищците и праводателите им не са ползвали и имали достъп до процесният имот, като са загубили правото си на собственост на имота, без значение каква считат че е квотата им в съсобствеността.

Ответниците оспорват твърденията, изложени в исковата молба, че ищците са собственици на сочените в исковата молба идеални части на заявеното основание, както и начина на образуване на същите тези идеални части. Излагат пространни съображения за придобиване на имота по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна.

От представените с исковата молба удостоверение за наследници изх.№ 134/11.07.2023г., и удостоверение за наследници изх.№ 19/26.01.2023г., съставени в с. ***, *, се установява, че ищците са наследници по закон на К. С. К., б.ж. на с. ***, починал на 2

08.06.1993г., а ответницата Е. Б. М. е наследница на Г. С. К., б.ж. на с. ***, починал на 16.03.1959г.

От представения с исковата молба и неоспорен от ответниците Нотариален акт за покупко-продажба №7, том ІІ, регистър 1469, по описа на Дупнишки околийски съдия, че братята К. С. К. и Г. С. К.са закупили от Д. В. Л., 4/четири/ декара от нива, находяща се в землището на с. ***“, цялата от 8 /осем/ декара, при съседи: С. Д. Л., Д. В. Л. и братя Г..

От представеното с исковата молба решение № 0103 от 22.09.1997г. на Поземлена комисия-гр. Дупница, влязло в сила на 05.02.1998г., е видно, че с него е възстановени правото на собственост на наследниците на К. С. К. и Г. С. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот: ливада от 3.926 дка, осма категория, ***“, имот № 016001, по картата на землището, при граници /съседи/: № 000239-полски път на кметство с. Яхиново, № 016021-ливада на кметство с. Яхиново, № 016002-ливада наследници на С. Д. Л. и № 000113-населено място на кметство с. Яхиново, за който имот не се спори че е идентичен с процесния ПИ с идентификатор № ***, с площ от 3925 кв.м., находящ се в ***, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 8, номер но предходен план: 016001, при съседи: ПИ с №№ ***, ***, ***, ***, *** и ***.

Ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 9, том ІІ, рег. № 1580, дело № 197 от 18.04.2023г. по описа на нотариус С. С. (копие от нотариалното дело е прието като доказателство по делото) за целия поземлен имот с идентификатор ***.

От показанията на разпитаната като свидетел по делото Е. Лавева К.-съпруга на ищеца К. К., които съдът прецени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК и кредитира като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните писмени доказателства, се установява, че през м. септември 2008г. свидетЕ.та и съпругът й отишли на гости на роднини в с. ***. Ищецът К. К. й казал, че има братовчедка в с. Яхиновоответницата Е. М. и предложил да минат да я видят, както и да видят имота, на който той е съсобственик. Посетили къщата на Е. М. и съпруга й, говорили за процесния имот. Е. казала, че със съпруга й се грижат за имота, след това всички заедно отишли да го видят.

Имотът бил засаден със зеленчуци, ищецът К. К., ответниците Е. М. и Г. М. обходили имота и обсъждали как може да се раздели той по начин, че всеки от съделителите да има достъп откъм улицата. След като ищецът К. К. и съпругата му се убедили, че ответниците се грижат добре за имота, си тръгнали, като се уговорили, че ответниците ще продължат да полагат грижи за имота, докато той бъде поделен между всички правоимащи, като в замяна на това ответниците ще прибират плодовете от имота. СвидетЕ.та описва имота, като сочи, че е бил заграден с те. ограда, а в последствие освен зеленчуци, в имота били засадени и овощни дръвчета. След 2008г. ищецът К. К. и съпругата му посещавали неколкократно имота, но без да влизат вътре. Многократно са водени разговори между ищците К. К., Й. А. А. и Е. А. К., от една страна и ответниците, от друга страна, във връзка с подялбата на имота, включително са подготвяни и съответните документи за това.

3

Ангажираните от ответниците свидетели Д. И.а А. и В. Г.ев С., които са съседи на процесния имот, дават показания, че за период повече от 20 години имотът се обработва и стопанисва единствено от Е. и Г. М.и, като в част от него има засадени овощни дръвчета, а останалото е зеленчукова градина. Преди възстановяването му имотът е бил селско игрище, а след това е заграден от ответниците с циментени и метални колове и мрежа, има поставена врата с катинар, като достъп до имота имат само ответниците. Свидетелите не са видели никой друг да посещава имота и да влиза в него, не знаят за спорове или договорки между ответниците и други лица относно собствеността и ползването върху имота.

По делото са изслушани, по искане на ищците, по реда на чл.176 от ГПК, обясненията на ответницата Е. М., която отрича да имало уговорка между нея и ищците относно ползването на имота, както и че въобще ищецът К. К. я е посещавал през 2008г. и са водили разговори във връзка с подялба на имота.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага следните правни изводи:

Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика.

От приетите като доказателства писмени документи (констативния нотариален акт, издаден в полза на ответниците, решения на ПК-Кочериново за възстановяване правото на собственост върху процесните имоти по реда на ЗСПЗЗ и удостоверение за наследници) може да се направи категоричен извод, че за ищците е налице правен интерес от предявения положителен установителен иск за право на собственост срещу ответниците.

В настоящия случай, по делото се установява по безспорен начин, че правото на собственост върху процесния имот е възстановено на наследниците на К. С. К. и Г. С. К. с решение № 0103 от 22.09.1997г. на Поземлена комисия-гр. Дупница, влязло в сила на 05.02.1998г., както и че ищците са наследници по закон на К. С. К., а ответницата Е. М.-на Г. С. К..

Неоснователни се явяват, според настоящия съдебен състав, възраженията на ответниците за придобиване на процесния имот по давност. По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е 4 установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС предполага се, че този който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго. Когато фактическата власт е придобита на правно основание, то упражняващият се явява държател и в този случай презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана, а съответно в тежест на този, който се позовава на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. Разглеждано в посочения контекст наследяването, като правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите наследници, се явява правното основание за упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване са призовани повече от едно лица, които са приели наследството, между тях възниква наследствена имуществена общност (съсобственост по наследяване). Вътрешните отношения между сънаследниците по ползването на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи сънаследникът, който упражнява фактическата власт върху определена наследствена вещ има качеството държател на правата на останалите сънаследници. За да започне в негова полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане правата на останалите сънаследници (Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК; Решение № 635 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2009 г., I г. о.; Решение № 292 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 329/2011 г., II г. о. и др.). Съдът счита, че не се доказа в настоящия процес ответниците да са обективирали поведение пред ищците, което да им покаже по недвусмислен начин, че са завладели процесните имоти, както и че са владели същите явно и непрекъснато в законоустановения давностен срок. Обстоятелството, че същите са заградили процесния имот и са го стопанисвали с грижата на добри стопани, не променя този извод.