Решение № 432 от 17.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300601447 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда рег.№ 47 от 25.02.2025 г., постановена по НОХД № 14/2023 г., Районен съд – Пловдив, е признал подсъдимия Н. Н. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 т.1 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 2 месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Съдът е приспаднал предварителното задържане на подсъдимия, разпоредил се е с вещественото доказателство и е присъдил в тежест на подсъдимия правените направените на досъдебното производство разноски, както и тези по НОХД № 14/2023г.

Присъдата се обжалва от подсъдимия Н. П., който намира обжалваната присъда за незаконосъобразна, излага доводи за допуснати съществени нарушения. Желае първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен. Счита, че делото неправилно е разгледано от РС Пловдив, поради 1 нарушение на местната подсъдност. Навежда оплаквания и против съдържанието на обвинителния акт, претендира нарушено право на защита.

Въззивна жалба с оплаквания за несправедливост на отмереното наказание е подадена и от участвалия в съдебното заседание пред районния съд, назначен служебно от съда защитник на подсъдимия адв. М. М., доколкото делото е приключило с неговото участие.

Присъдата се обжалва и от упълномощения след постановяване на присъдата защитник на подсъдимия - адв.А. Б. с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда с подробни съображения за неправилност и за необоснованост. Акцентира се и на наличието на неотстранени пороци в обвинителния акт, рефлектиращи на правото на защита на осъденото от първия съд лице. Алтернативно се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Доводите на подсъдимия и упълномощения му защитник /предвид участието на адв.М. като резервен във въззивното производство, същият не е взел участие във въззивното заседание, а единствено е присъствал/ се поддържат в съдебно заседание пред въззивния съд. Излагат се подробни съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания първоинстанционен акт. Желае се отмяната му чрез оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите. Счита, че атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като законосъобразен.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства, настоящият съд намира за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят Д. Д. през *** бил вписан като *** с рег. № *** с район на действие ***. Кантората на същия се намирала в ***, като ползвал мобилен телефон с номер ****, обявен и в сайта на Камарата на ЧСИ в РБ. Преди *** свидетелят Д. работил като *** в кантората на ****Л.и Г. в *** Изпълнително дело *** по описа на ЧСИ Д. Д. било с длъжник подсъдимият Н. П., като това 2 изпълнително производство било образувано през 2013 г. първоначално в кантората на ЧСИ Т. Л., а впоследствие, през 2016 г. прехвърлено в кантората на ЧСИ Д. Д., доколкото се установило, че длъжникът притежавал недвижими имоти, находящи се в *** в района на действие на Окръжен съд ***.

Подсъдимият Н. П. ползвал мобилен телефон с номер ***. Във връзка с изпълнителното дело и в изпълнение на служебните си задължения спрямо подсъдимия П. в качеството му на длъжник по изпълнителното дело били насочени различни принудителни действия от страна на ЧСИ Д. Д., за което подсъдимият бил наясно и бил представляван от адвокат в изпълнителното производство.

На *** сутринта свидетелят Д. се намирал в дома си, находящ се в ****, заедно с жената с която живеел на семейни начала – Б. Д.

По това време подсъдимият се намирал в ****. В ***часа подс.Н. П. се обадил от мобилния си телефон с номер ***на мобилния телефон на пострадалия Д. Д. с номер ***, който в този ранен час бил в дома си в спалнята със свид. Д. При осъществяване на връзката подсъдимият назовал в слушалката името „Д.?“, а свидетелят Д. потвърдил, изричайки „Кажете“.

Тогава в хода на разговора, който продължил 10-11 секунди подсъдимият П. се заканил на пострадалия Д., като му казал: „Ще ти строша главата, ще те утрепя, малко време ти остава“. Свидетелката Б. Д., която в този момент се намирала до пострадалия чула разговора, в резултат на което силно се разстроила. Тъй като свид. Д. по това време не се намирал в конфликтни отношения с трето лице, предположил, че заканата с убийство е отправена от някой във връзка с изпълнение на служебните му задължения като частен съдебен изпълнител. Пострадалият написал в интернет пространството мобилния номер от който получил обаждането – *** и установил, че касае лице с имена Н. П., което предоставяло строителни услуги. След отиване в кантората си, находяща се в ***, проверил в деловодната програма мобилен номер *** и установил, че номерът, от който е получил обаждането е на длъжника по изп. дело № ***Н. П., за когото в деловодната система имало отбелязвания, че се държал арогантно и грубо, отправял неприлични изречения. След това пострадалият отишъл в отдел „Криминална полиция“ гр.

Пловдив и подал сигнал за стореното.

В хода на извършените издирвателни мероприятия полицейските служители установили местонахождението на подсъдимия Н. П. в ***.

3

Полицейските служители от отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР гр.

Пловдив се свързали с колегите си от ГДНП гр. София с оглед извършване на неотложни действия във връзка с разследването по случая. На ***бил сформиран екип от полицейски служители, които посетили жилището, обитавано от Н. П. в ****. След пристигането им на место, полицейските служители установили самоличността на подсъдимия и тефенонният номер, който ползва. Свидетелят З. К., служител на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив казал на подсъдимия, че от този телефон е осъществено обаждане към мобилния телефон на *** Д. Д, като е отправена закана за убийство. В този момент подсъдимият започнал на висок тон да вика „Ще го убия, ще го убия, иска да ми вземе най-милото, бащинийката!“.

С Протокол за доброволно предаване подсъдимият предал един брой мобилен телефон марка ,,***‘‘ с ИМЕИ ***, отговарящ на мобилен телефонен номер *** /л.70-71 дос.пр./.

В хода на досъдебното производство бил извършен оглед на веществено доказателство – един брой мобилен телефон *** с ИМЕИ 1 **** и ИМЕИ 2 **** със СИМ карта с № ****, предаден от свидетеля Д., в който телефонен апарат имало регистрирано входящо обаждане с продължителност 11 секунди от тел. номер ****. В хода на досъдебното производство бил извършен оглед на един брой мобилен телефон марка ,,***‘‘ с ИМЕИ ****, отговарящ на мобилен телефон ****. При преглед на телефонния регистър на дата *** се установило изходящо обаждане към телефонен номер **** в **** часа с продължителност 10 секунди.

Тази фактическа обстановка е приета от първостепенния съд, като настоящият съд намира, че необсновано РС е приел за установено несъставомерното обстоятелство, че пострадалият бил изпитал основателен страх от изпълнението на заканата, което ще се обсъди по-долу.

Иначе правилно фактите от предмета на доказване са изведени частично от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на свидетелите Д. Д., Б. Д., З. К., Л. П., депозирани при условията на устност и непосредственост, от приобщените по реда на чл.

281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на свидетеля Д. Д. /за датата на деянието и телефонния номер на обаждащия се/, по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на свидетеля Б. Д. /за датата, на която е чула 4 заканата/, по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК показания на свидетеля Б. И. Районният съд е очертал кои обстоятелства е извел от прочетените показания в съответните им части на Д. и Д., които коректно е съпоставил с други доказателствени източници. Правилно са кредитирани и показанията на свид.Д. Д., дадени пред първия съд, в частта, в която съобщава номера на телефона си, заявявайки, че този номер бил огласен в интернет пространството в качеството му на *** в сайта на ***. На този телефон позвънил и подсъдимият, заканвайки му се на инкриминираната дата.

Прочетените показания на свид.И., първият съд не е кредитирал, защото е приел, че не допринасят за изясняване на обективната истина по делото. Правилно е преценено, че проведеният заканителен разговор се извежда от непротиворечивите показанията на пострадалия и спътницата му.

Отделно от това свид.Б. И. твърди в негово присъствие да е чул друг разговор въпросната сутрин между подсъдимия и лице с име „Г.“. Този свидетел пресъздава собствените си впечатления, което не означава, че е присъствал на всички проведени от подсъдимия разговори въпросната сутрин и не изключва факта на инкриминираното обаждане, при все, че както правилно е отбелязал РС самият подсъдим не отрича в процесното време, че е позвънил на ЧСИ, на който доклад е било изпълнителното дело, по което П. пък бил длъжник.

Всъщност фактът на висящото изпълнително дело с предприемани изпълнителни действия срещу имуществото му, никога не е било отричано от предаденото на съд лице, същият е дал в тази насока обяснения в с.з. пред ПвРС на ***/л.399 том 2 ОХ 14/23г./.

Контролираният съд не е посочил дали кредитира показанията на свид.Л. П., която допуснал до разпит, и за кои обстоятелства. Пропускът му не е съществен, тъй като тази свидетелка не е очевидец на стореното, но същата дава сведения за съществени качества на подсъдимия и негови характерови черти, бидейки човек, който дълбоко го познава, предвид това, че е негова майка. От значение за казуса е разказаното от нея за проявявана от подсъдимия словесна агресия и избухливост, вкл. и физическа, която се породила според нея от престоя му в следствения арест. Имал е трудно детство, бил буйно дете, а в годините помагал на други хора. В подобен смисъл са приложени множество характеристични справки в предходното първоинстанционно дело /ОХ 6156/19г./.

При постановяване на присъдата първият съд е кредитирал и 5 писмените доказателства, които допринасят за установяване на гореизложената фактическа обстановка, основно за предходната съдимост на подсъдимия, разпечатки от отразявани обстоятелства в деловодната система в кантората на *** Д. /л.76-80 съд.пр. ОХ 6156/19 ПвРС/, както и в предходната кантора при *** Л., Г. и Д. /л.52 дос.пр./, в които са отразени и вербалните особености на длъжника в лицето на подсъдимия, който се държал грубо и арогантно при обажданията му за справки по изпълнителното дело.

Районният съд е основал фактическите си, а сетне и правни изводи и на ангажираните способи за доказване – извършените огледи на мобилните телефонни устройства и на заключението на изготвена Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза. Съдът правилно е кредитирал последната, изготвена от вещите лица М. П. и А. Д., като компетентно изготвено с необходимите опит и познания в областта на съдебната психиатрия и психология. От нея се установява, че свид.Д. Д. не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към ЦПЗ гр. Пловдив и не страда от психично заболяване, неговото интелектуално-паметово ниво е съответно на образованието и придобития социален опит. Към датата на инкриминираното деяние – *** Д. е бил в нормално психологично състояние, а отправените спрямо него закани не са възбудили основателен страх, но случилото се му е причинило негативни изживявания и е мобилизирал гражданската си активност да защитава интересите си и да съдейства за преодоляване на обществено неприемливо поведение. В тази връзка несъответно контролираният съд е отразил в приетата от него фактическа обстановка /л.419 абз.4 последно изречение, ОХ № 14/23 ПвРС/, че Д. изпитвал основателен страх за осъществяване на заканите с убийство и поради това веднага отишъл в КП да сигнализира за случая. В тази част приетото от фактическа страна от първата съдебна инстанция не се споделя от настоящия съд. Този извод по фактите противоречи на изготвената КСППЕ, която от една страна е кредитирана от РС, но от друга същият съд е приел противното становище без да изложи мотиви защо не приема изводите на експертите, при липса на подобно твърдение и от самия пострадал. Тази порочност подлежи на корекция от въззивния съд като втора първа инстанция по фактите, доколкото престъплението по чл.144 ал.3 т.1 вр.ал.2 вр.ал.1 от НК не изисква изследване на подобен престъпен резултат, което иначе правилно е анализирано от контролирания съд при обсъждане на стореното от правна страна.