Решение № 4214 от 26.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4214 гр. В., 26.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110106189 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Н. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

В., ул. К. № * срещу „Д. - О.з.е” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. В. № * иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1998,19 лв. (след допуснато изменение в цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети настъпили по л.а. „Ауди А4“, с ДК № *, причинени в резултат на реализирано на 05.04.2023 г., ПТП в гр. В. по вина на водача на л.а. „Сеат Кордоба“, с ДК № *, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба в съда 17.05.2023 г., до окончателното ѝ изплащане.

Ищецът твърди, чрез адв. Т. С., че е собственик на л.а. „Ауди А4“, с ДК № *, а на * г. в 08:30 ч. в гр. А., на бензиностанция „Д. Е.“ се реализирало пътнотранспортно произшествие, при което л. а. „Сеат Кордоба“, с ДК № *, управляван от К.В. изпълнявайки маневра с движение на заден ход, ударил паркирания автомобил на ищеца, който бил в колата. Поддържа се, че вследствие на ПТП била увредена цялата предна част на автомобила му. Излага се, че в съставения от водачите двустранен констативен протокол за ПТП, Кр.В. признал вината си. Сочи се, че към момента на настъпване на ПТП ответникът е обезпечавал застрахователното покритие за увреждащия автомобил по застраховка „Гражданска отговорност“ № *, със срок от 24.03.2023 г. до 23.03.2024 г. Излага, че за ПТП уведомил ответника, който образувал преписка по щета № * г., а негов служител извършил оглед на автомобила и съставил опис - заключение за увредените части и детайли на МПС, както и степента на тяхната повреда както следва: предна броня - за подмяна; решетка предна броня - за подмяна; решетка декоративна - за подмяна и емблема предна решетка S4 за подмяна. Излага се, че на застрахователя са предоставени всички необходими и налични документи съобразно на изискванията на чл. 498, ал. 2 и чл. 380 от КЗ, като на 24.04.2023 г. последният изплатил обезщетение от 568,54 лв., което сочи за крайно недостатъчно. Излага, че всички увредени детайли на процесния автомобил са били оригинални, като предната броня била *GRU, която е със значително по - висока стойност от броня, закупена от алтернативен доставчик. Сочи, че направеното пазарно проучване установило, че за възстановяване на вредите е необходима сумата от 2977,60 лв., поради което претендира 1 остатъка от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 2409,06 лв., ведно със законната лихва върху тази сума. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Д. - О.з.е” ЕАД, чрез юрк. П. Н., с който искът се оспорва като недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация, с аргумента, че ищецът не е носител на спорното материално право, предвид липсата на доказателства, че ищецът е собственик на процесния автомобил. В евентуалност оспорва иска изцяло по основание и размер. Не оспорва, че е обезпечавал покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за уверждащия л.а. „Сеат Кордоба“, с ДК № *, нито механизма на настъпване на щетите, както и че е изплатил по образувната преписка по щета сумата от 568,54 лв. Излага, че с плащането е изпълнил изцяло задължението си по застрахователния договор. Поддържа, че искът е недоказан по размер, като претендираната сума не отговаря на средните пазарни цени за отстраняване на настъпилите вреди, не е представена и фактура за извършен ремонт.

Оспорва се изрично и акцесорният иск, както и претенцията за разноски като недоказана и прекомерна. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендират се и разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В случая не е спорно твърдението на ищеца, че извънсъдебно ответникът му е изплатил застрахователно обезщетение пот 568,54 лв., което преценено в съвкупност с предприетото от ответника с отговора на исковата молба оспорване основателността на заведения иск ангажират съда да приеме, че специалното рекламационно производство е отпочнато и до предявяването на иска са изминали три месеца, в които застрахователят не е платил претендираното от ищеца обезщетение. Респективно налице са кумулативно необходимите условия въведени с чл. 380 вр. чл.498, ал.3, предл. първо от КЗ и предявената по съдебен ред претенция се явява допустима.

За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на по л.а. „Ауди А4“, с ДК № *, че на посочената дата 05.04.2023 г. е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Сеат Кордоба“, с ДК № *, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинноследствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на настъпване на застрахователното събитие 05.04.2023 г. е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Сеат Кордоба“, с ДК № * сключена с ответника - застраховател, както и че ищецът го е уведомил за настъпилито застрахователно събитие, като по образуваната преписка по щета му е изплатено застрахователно обезщетение от общо 568,54 лв.

На практика между страните не е спорно също и възникването на процесното ПТП от * г. и механизмът на неговото настъпване.

В тази връзка по делото е изслушано заключението на САТЕ изготвено от вещото лице А. В., които съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно, и от т. 3 и т. 4 на което съдът приема за установено, че при извършване на маневра - движение на заден ход, л.а. „Сеат Кордоба“, с ДК № * управляван от Красимир Вълчев удря със задната си част предната част л.а. „Ауди А4“, с ДК № *, паркиран на бензиностанция „Джи Енерджи“ в гр.

Аксаково. Заключението не е оспорено от ответника, а същото видно от констативносъобразителната част е изготвено и при съпоставка на получените увреждания по двата автомобила, а не само на база съставения от участниците в ПТП двустранен констативен 2 протокол за ПТП от 05.04.2023 г.

На свой ред предственият в препис протокол притежава всички необходими реквизити предвидени в образец Приложение № 3 към чл. 5 от Наредба № * г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия. Поради това и доколкото двустранният протокол е изрично предвидена от закона форма на удостоверяване именно за целите на уреждане на застрахователните претенции по задължителната застраховка на автомобилистите на обстоятелствата по настъпило застрахователно събитие, макар и да е частен удостоверителен документ, същият е равностоен по доказателствена тежест с официалните удостоверявания предвидени в протоколите по чл. 3 и 4 от Наредбата.

Следователно протоколът притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по отношение на лично възприетите от съставителите обстоятелства – факта на настъпилото ПТП, състоянието на пътя, уврежданията по авариралите МПС, местоположението на автомобилите спрямо пътното платно, както и датата и часът на възприемане на тези факти.

Подписаният и от двамата водачи – ищеца на л.а. „Ауди А4“, с ДК № * и Кр. В. на л.а. „Сеат Кордоба“, с ДК № *, протокол удостоверява по обвързващ застрахователя начин и липсата на спор между тях относно протоколираните обстоятелства по настъпване на ПТП, а именно, че застрахованият водач е ударил предната част на автомобила на ищеца, паркиран на бензиностанция в гр. Аксаково, предвид направените отметки в в Раздел 12 „Обстоятелства“, квадрати А3 и Б1 от типизираната бланка на протокола, както и от схематичното отразяване на движението на двата л.а. Ако се отрече, че доказателствена стойност на този документ е еквивалентна на останалите два вида протоколи, само защото не отразява констатация на длъжностно лице, а описание на безспорни между присъстващи на самото място лица факти, би се обезсмислило както задължението за съставянето му, така и освобождаването на органите по контрол на автотранспорта от задълженията да посещават ПТП без увредени лица, за да протоколират обстоятелствата по нанесени само имуществени щети на застраховано имущество (чл. 125 ЗДвП) – така в решение по в.т.д. № * г. на ВОС. Наред с това насрещно доказване за опровергаване на протокола не е проведено от ответника, поради което данните от него следва да се възприемат изцяло. Нещо повече.

Че ПТП е настъпило поради противоправното поведение на водача на л.а. „Сеат Кордоба“, с ДК № * застрахован при ответника се установява най-вече от извънпроцесуалното поведение на самия ответник, който с отговора на исковата молба е признал, че по образуваната при него преписка по процесната щета е заплатил на ищеца извънсъдебно обезщетение от общо 5 6 8 , 5 4 лв. по щетата, с което свое действие застрахователят още в хода на рекламационното производство по чл. 380, ал.1 от КЗ е признал извънсъдебно с конклудентни действия , но по несъмнен начин, всички материални предпоставки, обуславящи предявяването на спорното материално право, включително заявения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП по вина на застрахования от ответника автомобил, респективно прекият иск по чл. 432 от ГПК срещу застрахователя по „ГО“ се явява доказан по основание.

На следващо място видът и характерът на получените вследствие на застрахователното събитие вреди по МПС, се установява по несъмен начин от преставения по делото Опис – заключение по щета * г., в който като увредени са описани следните детайли – предна броня; решетка предна броня; решетка декоративна; емблема предна решетка S4, всичките за подмяна. Визираният протокол съставен от служители на ответника обвързва последния предвид съдържащото се в него изрично извънсъдебно признание на неизгодния за него факт, че твърдените от ищеца вреди са тъждествени с установените от самия застраховател.

Спорен по делото се явява най-вече въпросът за размера на дължимото от застрахователя обезщетение, предвид релевираните от ответника правоизключващи и правонамаляващи въражения.

Според общата за всички случаи на имуществено застраховане разпоредба на чл. 386, ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, 3 строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). Изрично относно обезщетенията за вреди на моторни превозни средства е предвидено, че се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди (чл. 499, ал. 2, изр. 2-ро от КЗ). Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и урежда и взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 3, ал.1, т.1 от Методиката). Изрично в чл. 4 на Методиката е предвидено, че същата се прилага единствено като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.