Решение № 394 от 22.06.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

Гр.София,...............2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен състав в публично съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

2.

ИВАН КИРИМОВ при участието на секретаря Росица Пейчева и в присъствието на прокурора Борис Балев, като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВАНД № 238/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от обвиняемата М.Х.Л. чрез защитника й – адв. А.О.М. – С. срещу решение от

30.10.2019 г. по НАХД № 11962/2019 г. по описа на СРС, НО, 111 състав, с която обвиняемата М.Х.Л. с ЕГН: ********** е призната за виновна в това, че на 17.03.2019 г. около 10:45 часа в гр.София, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦР В“ с рег.№*******по ул. „Самоковско шосе“ с посока на движение от гр. София към гр. Самоков, в района на Паметника на „Трудовака“ е нарушила правила за движение по пътищата, уредени в Закона за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като не е контролирала автомобила си, навлязла в лентата за насрещно движение и реализирала ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег.№*******, като по непредпазливост причинила средна телесна повреда на водача на автомобила Д.Х.П., ЕГН: **********, изразяваща се в „счупване на абцетабулума вляво“, причинило на пострадалия трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. Районният съд е приложил разпоредбата на чл.343г, вр. чл.78а, ал.4 НК и е наложил административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

На основание чл.189, ал.3 от НПК в резултат от осъждането на обвиняемата Л. са възложени сторените по делото разноски.

С въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението.

Сочи се, че обвиняемата е направила всичко възможно за оказване помощ на пострадалия, деянието е инцидентно в практиката й на шофьор и лишаването й от право да управлява МПС се явява несправедливо. На основание чл.337, ал.1, т.2 НПК се иска постановеният съдебен акт да бъде изменен, като деянието се преквалифицира в такова по чл.343а, ал.1, б. „а“, пр. 2 НК, а наказанието по чл.343г, вр. чл.78а, ал.4 НК да бъде отменено.

В допълнението към въззивната жалба се твърди, че първата инстанция не е съобразила, че в т.5 на Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. №8/82 на Пленума на ВС неизчерпателно са изброени действията на виновния водач, които биха квалифицирали поведението му като такова по привилегирования състав. Излага се, че е било обективно невъзможно обвиняемата да извади пострадалия от колата му, т.к вратата на автомобила е била повредена и се е отворила едва след намесата на двама мъже. Акцесорно се изтъква физическата й слабост, присъствието на двете й деца и бързото пристигане на линейка.

Възразява се срещу неотчитането на предприетото от обвиняемата действие по установяване състоянието на пострадалия. Отбелязва се, че районният съд неправилно е приел за отегчаващо отговорността обстоятелство възстановителния период на пострадалия, предвид факта, че причиняването на средна телесна повреда е елемент от съставомерността на деянието.

Уточнява се, че болничният престой е бил само три дниq а цитираните в СМЕ 6-8 месеца са чисто прогнозни. Оспорва се и приетият за негативен факт, че обвиняемата е возела децата си. Поддържа се искането за преквалифициране на деянието и отмяна на допълнителното наказание.

В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд прие, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на обвиняемата, на свидетели и вещи лица, който извод е застъпен и в публичното заседание, проведено на 15.05.2020 г. след изслушване становищата на страните.

В съдебното заседание представителят на

Софийска градска прокуратура моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Същият изтъква убеждението си, че решението е постановено след подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, а наложените административни санкции са в разумни граници. Иска се потвърждаване на решението.

Защитникът на обвиняемата насочва вниманието към изложените в допълнението на жалбата оплаквания и пледира за уважаването им. Позовава се на това, че от инцидента до настоящия момент обвиняемата не е реализирала други нарушения по ЗДвП и отнемането на възможността й да управлява МПС в условията на пандемична обстановка се явява прекомерно. Отново се моли за изменение на решението и отмяна на допълнителното наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

Обвиняемата Л., редовно уведомена, не се явява.

Софийски градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл. от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледанa по същество жалбата е неоснователна.

Спорът пред настоящата инстанция не е фокусиран върху фактите, а върху правната им оценка. При все това обвързан от задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на решението.

Първоинстанционнoто решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите му. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемата М.Х.Л. е родена на *** година в гр. Левски, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, висше образование, трудово ангажирана, с адрес гр. София, кв. „******* Същата е правоспособен водач на МПС и притежава

СУМПС № ********* валидно от 09.06.2016 г. до 09.06.2026 г. за категория „В, АМ” на отчет в ОПП-СДВР. Наказвана е еднократно с фиш за нарушение на чл. 6, т.

1 ЗДвП през 2011 година, влязло в сила на 13.03.2010 г. наказателно постановление за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП и с влязло в сила на 16.02.2013 г. наказателно постановление за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

На 17.03.2019 година, около 10:45 часа, обвиняемата Л. управлявала л.а. „Хонда“ модел „ЦРВ“ е

ДК№*******по ул. „Самоковско шосе“ в посока от гр.София към гр. Самоков и се е движела със скорост от около 40 км/час. В насрещната лента за движение се е движел л.а. „Фиат“, модел „Пунто“ с ДК№*******, управляван от св. Д.П.със скорост от около 50км/час. Пътната обстановка се характеризирала с добра видимост, суха асфалтова настилка, а платното било с маркировка-единична непрекъсната линия. Управлявайки посоченото МПС, обвиняемата Л. навлязла с автомобила си в насрещната лента за движение, като настъпил удар между челната част на автомобил “Хонда“ и предната лява част на л.а. „Фиат“. Вследствие на катастрофата между автомобилите, на св. П.било причинено телесно увреждане, изразяващо се в „счупване на абцетабулума вляво“.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство АТЕ се установява, че опасната зона за спиране на л.а.

„Фиат“ при конкретните пътни условия и скорост 50 км/ч. е около 34 метра, а определеното отстояние от момента, в който пострадалият е можел да възприеме навлизането на л.а. „Хонда“ в лентата му за движение предната част на автомобила Фиат е около 12 метра от мястото на удара.

Посочено е още, че причина за настъпилото ПТП са субективните действия на обвиняемата Л. с органите за управление, довели до навлизане в насрещната част на пътното платно.

Горепосочената фактология се подкрепя от:

Гласните доказателствени средства – обясненията на обвиняемата Л.

(л. 49 – л.50 от ДП и л.15 от СП); показанията на свидетеля Д.Х.П. (л.21 от ДП) и показанията на свидетеля К.В.Л., (л. 19 от ДП).

Писмените доказателства и доказателствени средства – констативен протокол № К-150 (л.7 от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие ведно със скица и фотоалбум ( л. 9 – л.14 от ДП); епикриза от УМПБАЛ „Света Анна“

АД-София (л.25 от ДП); 2 броя удостоверения за раждане (л.36 – л.37 от ДП); спрака за съдимост от СРС с рег.№ 370/08.10.2019 г. (л.9 от СП); писмо от ОПП-СДВР с приложен „Картон на водача“ (л.11 –л.12 от СП); характеристика от В.Д.на длъжност „Мениджър архитектурно проектиране“ в „С.Д.И.-Б.“ ЕООД –гр. София (л.14 от СП).

Способи за доказване –автотехническа експертиза (л.29 – л.33 от ДП); съдебномедицинска експертиза (л.24 от ДП).

При анализ на събрания доказателствен материал, настоящата инстанция счита, че предходният съд обосновано е кредитирал всички гласни и писмени доказателствени средства, но интерпретацията им е обобщена и лаконична, поради което въззивният съд намира, че следва самостоятелно и по-задълбочено да прецени доказателствената стойност на всички източници.

Най-напред въззивният съд се солидаризира с констатацията на контролирания състав за съответност на дадените от обвиняемата обяснения. Същите способстват за разкриване механизма на извършване на деянието, неговите времеви и пространствени параметри и авторството му. Разказът на обвиняемата е еднопосочен, вътрешнобалансиран и пресъздава събитията хронологично с присъщата на утвърден спомен логична последователност. Същата дава пунктуално описание на причината за пътуването й, скоростта, с която се е движила и поводът за проявеното от нея невнимание. Тази инстанция намира за правдиви твърденията, че катастрофата е настъпила поради разсеяност, като отчита отрицателната проба за алкохол на обвиняемата имплементирана в констативен протокол № К-150. Л. не спестява, че първо е извадила децата си от колата и едва след това е отишла да разбере как е пострадалият. Тези характеристики на съдържанието на коментираните обяснения при сравнителен анализ с останалите гласни доказателствени средства са значим белег за достоверността на поднесената чрез тях информация.

Последната не се разколебава и от приложените по делото писмени находки.

Направените изводи са съобразени и с обстоятелството, че Л. има качеството на обвиняемо лице и е възможна нейна заинтересованост от изхода на производството.

В конкретния случай настоящият състав намира, че от това основно гласно доказателствено средство не прозират никакви опити за тиражиране на каквато и да била защитна версия, а непринудено, съвестно и директно се признава за допусната неволна грешка предизвикала пътния инцидент.

Значително изчерпателни и напълно кореспондиращи с направените обяснения са показанията на свидетеля П..

Съжденията му са взети под особено внимание, предвид факта, че е потърпевш от случилото се. Прави впечатление, че този свидетел представя изключително детайлно начинът си на шофиране, климатичната и пътна обстановка, непосредствено преди и в момента на произшествието. Определенията му за настилката като „суха, асфалтова, без дупки и неравности, с наклон на спускане“ съвпадат изцяло с отразеното в огледния протокол и приложения към него фотоалбум. Най-ценни и пряко свързани с предмета на доказване са думите му досежно осъществения удар. П.е категоричен, че „завоят за мен беше ляв и спускане, като беше доста остър. Аз навлязох в него нормално и в момента, в който имах видимост пред мен, но си бях в завоя, непосредствено пред мен видях джип, който директно ме удари. Нямах никакво време за реакция. Не можах дори да ударя спирачка“. Предложената фактическа картина ясно потвърждава обстоятелството, че обвиняемата не е успяла да остане в рамките на пътната си лента при навлизането в десния за нея завой, а е прекосила насрещното платно за движение и се е врязла в предната лява част на автомобила на свидетеля. В корелация с твърденията за остротата на завоя и невъзможността за избягване на сблъсъка е и заключението на автотехническата експертиза, съгласно което ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране. В диалогично единство с обясненията на обвиняемата са и тази част на показанията, в която се говори за поведението на Л., присъствието на трети лица, заяждането на вратата на лекия автомобил на пострадалия и постъпването му в лечебно заведение. Градски съд намира казаното от свидетеля П.за правдоподобно, последователно, непротиворечиво и освен това липсват, каквито и да било подбуди за съда да се съмнява в достоверността на показанията му.