Решение № 46 от 08.02.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Девня, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНТОНИ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20233120200192 по описа за 2023 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Е*** ООД, ЕИК: ***, срещу ЕФ № 8504510236. Със същия на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.

187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 2 500. 00 лв. /две хиляди и петстотин лв./.

Жалбоподателят моли съда да отмени

ЕФ, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли ЕФ да бъде потвърден. Сочи, че същият е законосъобразен, като наложената санкция 1 е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

В 17. 39 ч., на 26. 03. 2021 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че моторно превозно средство, собственост на възз. Е*** ООД - влекач с ДК№ ***, с допустима техническа маса 18 000, брой оси 2, категория Евро 5, в състав с ремарке, обща допустима техническа маса 44 000, общ брой оси 5, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. На 03. 02. 2023 г. бил съставен ЕФ № 8504510236, връчен по надлежния ред.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В случая за съда не остава съмнение, че в 17. 39 ч., на 26. 03. 2021 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, моторно превозно средство, собственост на възз. Е*** ООД - влекач с ДК№ ***, с допустима техническа маса 18 000, брой оси 2, категория Евро 5, в състав с ремарке, обща допустима техническа маса 44 000, общ брой оси 5, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

2

Същевременно не е била заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. Това било установено с помощта на устройство № 10071 елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Следва обаче да бъде отбелязано следното:

С промените на ЗДвП и създаването на чл. 189 Ж от същия, е създадена възможност за установяване на административни нарушения по този закон и ангажиране на административно - наказателна отговорност за тях по опростена процедура, основаваща се на заснемане от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а именно издаване на ЕФ в отсъствие на контролен орган и нарушител. По този начин специалният закон /ЗДвП/ въвежда особено производство по установяване и сакнциониране на административно нарушение, но не р егламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

Чл. 1 от ЗАНН предвижда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административни нарушения, за налагане и изпълнение на административни наказания, във всеки случай когато липсва специална уредба, каквато не е налице по отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ. При тази липса относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189 Ж от ЗДвП е цитираният текст от общия закон.

Съгласно императивните разпоредби на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, сроковете за образуване на АНП са съответно три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението. Според т. 1 от ТП № 1 / 27. 02. 2015 г. по ТД № 1 / 2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на ІІ колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на АНО. За тези срокове съдът следи служебно. Налага се извод, че издаването на ЕФ след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове е абсолютна процесуална пречка за АНП и е достатъчно основание за цялостна отмяна.

ЕФ по своето правно действие представлява едновременно акт с 3 установителни /като АУАН/ и санкционни /като НП/ функции. П риемането за него на последици, различни от установените за АУАН и НП би означавало нееднакво третиране на нарушители, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронна система или констатирано от контролен орган, каквото нито е нормативно предвидено, а още по – малко оправдано от гледна точка на закона. А ргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушители чрез издаване на ЕФ цели осъществяване на едно ускорено производство по ангажиране на административно - наказателна отговорност, а ефекта от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността, нещо в което липсва всякаква правна логика.

Следва да се акцентира, че изложеното не е в противоречие с ТР № 1 / 26. 02. 2014 г. по ТД № 1 / 2013 г. , където се приема, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено, че посочените изисквания, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ, но никъде в цитираното ТР /в т. ч. и в мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по чл. 189 Ж от ЗДвП. Подобно тълкуване е разширително и недопустимо в АНП, като съ щ о т о по никакъв начин не допринася за преследваната бързина с това специално производство.

В процесния случай не се спори , а и се установява от събраните по делото доказателства, че нарушението е извършено на 26. 03. 2021 г., а ЕФ е издаден на 03. 02. 2023 г., т. е. много след изтичане на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, което винаги е самостоятелно основание за цялостна отмяна.

В този смисъл е и актуалната практика на Администравен съд – Варна – например Решение № 1779 / 18. 12. 2023 г. по КАНД № 2446 / 2023 г. на този съд, а и на множество други съдилища в страната от края на 2023 г. и началото на 2024 г. Освен това горните изводи са в унисон и с измененията на чл. 186 А от ЗДвП /ДВ бр. 66 / 2023 г./, към който препраща чл. 189 Ж, ал. 8 от ЗДвП.

4

Горното е достатъчно основание за цялостна отмяна, доколкото е процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива, но за пълнота следва да бъде добавено и следното:

Отново съобразно актуалната практика на Административен съд – Варна – например Решение № 1448 / 30. 10. 2023 г. по КАНД № 2071 / 2023 г. по описа на този съд, а и на множество други съдилища в страната от края на 2023 г. и началото на 2024 г., хипотезата на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП не е посочена в разпоредбата на чл. 189 Ж, ал. 1 от ЗДвП, която изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и такива по чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП. Независимо, че в разпоредбите на чл.

167 А, ал. 4 и чл. 189 Ж, ал. 7 от ЗДвП са включени и нарушенията по чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП, разширително тълкуване при прилагане на санкционни разпоредби е недопустимо, поради което нарушението е следвало да се установи и санкционира по общия ред.

Отделно санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл. 9 А от Директива 1999 / 62 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17. 06. 1999 г. относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Тази директива е транспонирана с Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние - § 2 от ДР, приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП - § 3 от ДР. Съставите на административни нарушения, свързани с незаплащане на дължими тол такси за изминато разстояние и предвидените за тях санкции са регламентирани в ЗДвП, поради което същите следва да се тълкуват в съответствие с изискванията и целта на визираната директива.

Действително тълкуването на разпоредбата на чл. 9 А от същата е от съществено значение, за което е направено искане до СЕС в тази насока, но последния вече се е произнасял по подобни казуси – решения по съединени дела Euro - Team и Spiral - Gep, С – 497 / 15 и 498 / 15, EU: C: 2017: 229, като дадените в тях на националните юрисдикции насоки са достатъчно конкретни и ясни, за да бъдат приложени и в настоящия случай. Отделно отговорът, който СЕС ще даде на отправеното запитване само частично ще допринесе за правилното решаване на настоящия спор, т. к. се иска тълкуване само на 5 изисквания за съразмерност и пропорционалност, въведени с чл. 9 А от тази директива, но не и какво следва като последица от евентуално констатиране на несъответствие на националното законодателство.

Този въпрос обаче е изследван от СЕС в постановено от него решение по дело С – 384 / 2017 г. Според разпоредбата на чл. 9 А от горната директива, държавите установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по тази директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Директивата не съдържа правила за определяне на санкциите на национално равнище и по специално не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността им. Но както е посочено в т. 39 от решение по обединени дела Euro - Team и Spiral - Gep, при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условия, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Въпреки това те са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност /също решения по Urbаn, C – 210 / 10, EU: C: 2012: 64, т. 23 и по EL – EM - 2001, C – 501 / 14, EU: C: 2016: 777, т. 37/. Според т. 49 от същото решение санкционните мерки, предвидени в националното законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най - малко ограничителната и причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели /също решение по EL – EM - 2001, C – 501 / 14, EU: C: 2016: 777, т. 39/.