Решение № 17 от 03.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Кюстендил, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Сп. Г.а

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Николай Ал. Николов при участието на секретаря Диана Д. Г.а в присъствието на прокурора Г. Ем. Б. като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно частно наказателно дело № 20251500600658 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ-ва във вр. с чл.306, ал.3, вр. с ал.1, т.1 НПК.

Същото е второ по ред такова, доколкото с решение №395/20.11.2025г. по описа на Апелативен съд-София е възобновяване на производството по ВЧНД№255/2025г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил, като е отменено постановеното по него решение и делото е върнато за ново разглеждане.

Сезиращият документ е протест на РП-гр.Кюстендил, ТО Дупница срещу определение от 17.04.2025г., постановено по ЧНД№216/2025г. по описа на Районен съд-Дупница, с което е извършено групиране на наложени на К. М.

Г., ЕГН ********** наказания.

Протестът, който е своевременно депозиран, критикува определението, в частта му, с която е отказано приложението на чл.24 НК по отношение общите наказанията, определени за двете групи съвкупности. Иска се увеличаване на тези наказания в максимален размер, както и приспадане на основание чл.25, ал.2 НК на наказанието, определено по НОХД№1343/2019г.

1 по описа на РС-Дупница.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста само досежно приложението на чл.24 НК.

Защитникът на осъдения – адв.Б. И. от АК-Кюстендил пледира за потвърждаване на протестирания съдебен акт.

Осъденият, надлежно уведомен по телефона, не е взел лично участие в производството.

Кюстендилският окръжен съд, след като се запозна с изложените в протеста оплаквания, с атакуваното определение и прецени събраните по делото данни, намери, че протестът е подаден в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледан по същество протестът, в поддържаната му част, е основателен.

При правилно установена фактология по делото с протестираното определение РС-Дупница е групирал наказанията на К. Г. отчитайки всичките му 19 осъждания. Правилно са обособени две отделни групи за кумулируемите наказания, при спазване на принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание. За първата група е определeно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години при първоначален строг режим, а за втората група - общо наказание в размер на 10 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим. Освен това на основание чл.68, ал.1 НК е привел в изпълнение отложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца при „строг“ режим, индивидуализирано по НОХД№284/2019г. по описа на РС-Монтана, което да се изтърпи отделно от двете обособени групи съвкупности. Същевременно е постановил отделно изтърпяване и на наказанието „пробация“, наложено по НОХД№764/2021г. по описа на РС-Стара Загора с пробационни мерки за срок от 3 години.

Извършени са приспадания по чл.25, ал.2 НК на изтърпените до момента наказания „лишаване от свобода“ по наказателните производства, включени в отделните съвкупности, както и по чл.59, ал.1 НК на времето от предварителното задържане по кумулираните дела.

Няма спор по делото, че първоинстанционният съд правилно е групирал наложените на осъдения К. Г. наказания за престъпленията по посочените в определението дела.

2

Неправилно обаче проверяваният съд не е уважил искането на прокурора за приложение разпоредбата на чл.24 НК по отношение на всяко от определените две общи най-тежки наказания с мотива, че наказанията и в двете отделни групи са различни по вид. Това разбиране е неправилно.

Съгласно Постановление №4 от 28.VI.1965 г. по н.д.№2/65г., Пленум на ВС – задължително за прилагане от съдилищата, за приложението на чл.40, ал.1 (сега чл.24) НК не е необходимо наказанията за всички престъпления да са еднородни (да са от един и същ вид). Достатъчно е такова наказание да е наложено и поне за още едно от престъпленията, включени в съвкупността.

Разглежданият случай е именно такъв.

Настоящият съдебен състав, сходно на предходния такъв, намира за основателно искането на прокурора за увеличаване с една втора определените на осъдения общи най-тежки наказания и в двете групи. К. Г. за сравнително кратък период от време и на територията на различни съдебни райони е извършил множество престъпления от общ характер, най-вече измами, с които са причинени имуществени вреди на десетки граждани. При това, част от престъпленията са извършени, след като той вече е бил осъден или в хода на водени срещу него досъдебни производства. Осъденият е демонстрирал, както дръзко незачитане на установения правов ред, така и изключителна упоритост при извършване на поредица престъпни посегателства в цялата страна.

Влошеното здравословно състояние на осъдения и обстоятелството, че същият има 3 малолетни деца, не може да бъде разглеждано като извиняваща причина или смекчаващо отговорността му обстоятелство.

С оглед на това, подаденият частен протест следва да бъде уважен, като по реда на чл.24 НК се увеличат максимално с по една втора определените общи най-тежки наказания „лишаване от свобода“ за срокове от 2 години и от 10 месеца - с 1 година, съответно с 5 месеца.

Ето защо, проверяваното определение следва да се измени, като се увеличат определените общи наказания за двете групи съвкупности.

С оглед горното, окръжният съд

РЕШИ:

3

ИЗМЕНЯ определение от

17.04.2025г., постановено по

ЧНД№216/2025г. по описа на Районен съд-Дупница, в частта му, с която по отношение на К. М. Г., ЕГН **********, не е приложена разпоредбата на чл.24 НК, като:

УВЕЛИЧАВА на основание чл.24 НК с по една втора, наложените на К. М. Г., ЕГН ********** общи най-тежи наказания „лишаване от свобода“ по всяка от двете групи, както следва – това от 2 години с 1 година, при което определеното общо увеличено наказание става 3 години и това от 10 месеца с 5 месеца, при което определеното общо увеличено наказание става 15 месеца.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Кюстендил, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Сп. Г.а

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Николай Ал. Николов при участието на секретаря Диана Д. Г.а в присъствието на прокурора Г. Ем. Б. като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно частно наказателно дело № 20251500600658 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ-ва във вр. с чл.306, ал.3, вр. с ал.1, т.1 НПК.

Същото е второ по ред такова, доколкото с решение №395/20.11.2025г. по описа на Апелативен съд-София е възобновяване на производството по ВЧНД№255/2025г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил, като е отменено постановеното по него решение и делото е върнато за ново разглеждане.

Сезиращият документ е протест на РП-гр.Кюстендил, ТО Дупница срещу определение от 17.04.2025г., постановено по ЧНД№216/2025г. по описа на Районен съд-Дупница, с което е извършено групиране на наложени на К. М.

Г., ЕГН ********** наказания.

Протестът, който е своевременно депозиран, критикува определението, в частта му, с която е отказано приложението на чл.24 НК по отношение общите наказанията, определени за двете групи съвкупности. Иска се увеличаване на тези наказания в максимален размер, както и приспадане на основание чл.25, ал.2 НК на наказанието, определено по НОХД№1343/2019г.

1 по описа на РС-Дупница.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста само досежно приложението на чл.24 НК.

Защитникът на осъдения – адв.Б. И. от АК-Кюстендил пледира за потвърждаване на протестирания съдебен акт.

Осъденият, надлежно уведомен по телефона, не е взел лично участие в производството.

Кюстендилският окръжен съд, след като се запозна с изложените в протеста оплаквания, с атакуваното определение и прецени събраните по делото данни, намери, че протестът е подаден в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледан по същество протестът, в поддържаната му част, е основателен.