Решение № 54 от 29.06.2021, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 236/2021
- Вид
- Решение № 54
- Подписан
- 29.06.2021
- В сила
- 03.08.2021
- Състав
- Галатея Петрова Ханджиева Милева, Десислава Борисова Николова, Диана Георгиева Дякова
Цитирани разпоредби
- член 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- член 269 · Граждански процесуален кодекс
- член 52 · Закон за задълженията и договорите
- член 200,ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 54 гр. гр. Д. , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:
Диана Г. Дякова
Десислава Б. Николова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20213200500236 по описа за 2021 година намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 264372/10.03.2021 г. ( по регистратурата на ДРС) на ищеца ИВ. А. ИВ. от град Д. срещу Решение № 260135 от 17.02.2021 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 519/2020 г. в частта , с която е отхвърлен предявеният от него срещу работодателя „ *** “ АД иск по член 200,ал.1 от КТ в размера на горницата над 4 000 лева до 25 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди .
В жалбата се съдържа оплакване , подробно посочено в доклада на въззивния съд, свеждащо се до необоснованост на фактическите изводи поради недооценяване на фактите, описани от свидетелката Л. Й., за продължителността на периода, в който ищецът е имал затруднения в хватателната функция , търпял е болки и се е възстановявавал и за състоянието му след травмата . Липсата на адекватна оценка на тези факти е 1 обусловило неправилно приложение на член 52 от ЗЗД. Определеното обезщетение от 4 000 лева е занижено и според критерия за справедливост следва да бъде 25 000 лева , в какъвто размер се претендира вземането за него.
Настоява се за отмяна на решението, уважаване на иска за съответната част и за присъждане на разноските.
В отговор на „ *** “ АД , * *** жалбата се оспорва с довод за извършен от съда пълен и подробен анализ на доказателствата ; извеждане на обосновани фактически изводи и даване на правилна оценка на фактите ( в т.ч. отказа от предложена след инцидента операция ; намаляването на болките след злополуката ; причинно- следствената връзка между част от болките и злополуката ) при разрешаване на въпросите за това за кои от вредите работодателят дължи обезщетение и в какъв размер обезщетението съответства на критерия за справедливост по член 52 от ЗЗД. Настоява се потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.
По иска на ИВ. А. ИВ. срещу „ *** “ АД , * *** по член 200,ал.1 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди ( болки, страдания, негативни психични изживявания – притеснение, чувство за безизходица и отчаяние ) от трудова злополука на 5.08.2019 г., при която получил *** , не се оспорват във въззивното производство установените от първоинстанционния съд факти за : злополуката и трудовия й характер, увреждането ( фрактурата ) и временната неработоспособност на работника – ищец за период с обща продължителност от 60 дни ( от 6.08.2019 г. до 4.10.2019 г. ) , причинно – следствената връзка между него и злополуката , както и липсата на принос от работника за увреждането си при допусната груба небрежност и отказът му да се подложи на оперативно лечение, предложено му при първоначалния преглед от ортопед на 5.08.2019 г. Спорен е само размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди .
Според свидетелствата на Л. А. Й.( *** ) ищецът я посетил ден след злополуката – на 6.08.2019 г. Бил с *** и имал големи болки. Посетил я в деня 2 на премахване на гипса – след шест седмици . Ръката му *** , болките продължавали въпреки приема на лекарства за успокояването им.
Положението на ръката останало без промяна за около 3-4 месеца . Ищецът не можел да се обслужва сам . Служел си с дясната ръка само и продължил да изпитва болки , не можел да спи от тях нощем, не можел да захваща с увредената ръка нищо, станал напрегнал, нервен и избухлив, трудно си намерил работа – след почти половин година като ***.
Установено е със заключението на вещото лице – д-р Д. Д., че в деня на инцидента на ищеца е извършен преглед от ортопед в спешното отделение „ МБАЛ- Д. “ . Констатирани са леко изразена палпаторна болка и оток в областта на пета ***, нормален съдов и неврологочен статус на ръката.
Приложена на 8.08.2019 г. е гипсова имобилизация , продължена с още 14 дни на 3.09.2019 г. При последващия преглед на 3.10.2019 г. след контролна графия е установена дислокация , без данни за пълна консолидация и скъсяване на ***. Според вещото лице увреждането е довело до *** за период от 2 -3 месеца и съгласно отговорите му при изслушването в съдебно заседание от 5.10.2020 г. ( съдебен протокол на л.105 от делото на ДРС ) до изпитване на болки в рамките на месец – месец и половина. Наличното разместване на фрагментите на травмираната ръка е резултат от отказа за оперативна интервенция, която би довела „ винаги “ до стабилизирането им и образуване на костен калций . А при такава дислокация ще има леко ограничаване на хватателната функция и болеви синдром.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че травматичното увреждане е причинило болки, негативни изживявания от нарушения в нормалния ритъм на живот на ищеца ( като нервност, напрегнатост , неспокоен сън ) и неудобства от затруднение в хватателната функция на ръката. Следствие от злополуката са болките и неудобствата в тримесечния период, следващ злополуката . Свидетелствата на Л. Й. за силните болки на ищеца след инцидента и към премахване на гипсовата превръзка съответстват на посоченото от вещото лице, че обичайната продължителност на болките при подобни счупвания е около месец и половина и на затрудненията при хващането - около 2- 3 месеца. Но последващите болки, скъсяването на кутрето и наличното ограничаване на хватателната функция са последици от отказа на ищеца да се подложи на оперативно лечение, без да има медицински 3 противопоказания или финансова пречка за това ,а не от трудовата злополука.
Правилно в обжалваното решение е отречена отговорността на работодателя за тези вреди по член 200, ал.1 от КТ.
Изведените в решението изводи за размера на вземането от обезщетение са в пълно съответствие с указанията по т.11 от ППВС № 4 от 1968 г.
Размерът на дължимото обезщетение се определя по справедливост съобразно изискването на член 52 от ЗЗД , при отчитане на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и при посочване на значението им за определяне на неговия размер. Съвкупната преценка на обстоятелствата налага извод, като направения в обжалваното решение, че за обезщетяване на неимуществените вреди е справедливо ищецът да получи 3 000 лева. Отхвърлянето на иска му в частта за горницата над 3 000 лева до 25 000 лева е постановено при правилно приложение на закона .
Първоинстанционното решение в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено и на въззиваемата страна – да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1 440 лева съгласно доказателството за превода му в полза на адвокатското дружество, чийто съдружник е нейн пълномощник – отчет по сметка от 19.05.2021 г. ( на л.36 от въз.д.).
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260135 от 17.02.2021 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 519/2020 г. в частта , с която е отхвърлен предявеният от ИВ. А.
ИВ., ЕГН: ********** от град Д. , *** срещу „ *** “ АД , село О., * *** иск по член 200,ал.1 от КТ в размера на горницата над 4 000 лева до 25 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 5.08.2019 г. трудова злополука , при която му е причинена *** .
ОСЪЖДА ИВ. А. ИВ., ЕГН: ********** от град Д. да заплати на „*** “ АД , село О., * *** разноски за въззивното производство в размер от 1 440 ( хиляда четиристотин и четиридесет ) лева от платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ в
4 едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5