Решение № 553 от 28.02.2020, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 553 гр. Пловдив, 28.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, ХХІІІ състав, в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

2. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретаря Румяна Агаларева и при участието на прокурора Христев, като разгледа КНАХД № 34 по описа на съда за 2020 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Дванадесета от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по постъпила касационна жалба на А.Д.Р.,***, ЕГН ********** против Решение № 2197от 27.11.2019 г., постановено по АНД № 4225/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1030-004382 от

14.05.2019г. на Началник група към ОД на МВР – гр.Пловдив, с-р Пътна полиция, с което на касатора, за извършени административни нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП; чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и чл.179, ал.5 от ЗДвП са наложени административни наказания “Глоба” в размери съответно на 100лв., 50лв. и 50лв., общо в размер 200лв.

Претендира се отмяна на съдебното решение, както и отмяна на НП.

Ответната страна по касационната жалбата не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд, като взе предвид наведените доводи за отмяна на решението и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Касационната жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал.

1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Решение е правилно. Въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил законосъобразни и обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл възраженията на касатора са неоснователни и недоказани. Оскъдните и общо формулирани доводи, изложени в жалбата пред РС-Пловдив, са обсъдени от въззивната инстанция, като са изложени мотиви по отношение на тяхната несъстоятелност.

От друга страна, допълнителни аргументи и възражения не са изтъкнати в откритото съдебно заседание по делото, в което е даден ход по съществото му.

Подробните възражения относно основания за незаконосъобразност на процесното НП пространно се излагат за пръв път в касационната жалба, но по отношение на тяхната обоснованост настоящата инстанция не следва да взема становище, доколкото е контролно–отменителна, а не инстанция по съществото на спора. Доводите на жалбоподателя не могат да бъдат обсъждани директно и за пръв път в настоящото производство, защото на практика страната се лишава от една инстанция поради това, че решението на административния съд е окончателно и не подлежи на последващо обжалване. Страните имат право на двуинстанционен съдебен контрол върху НП, което право би било нарушено с разрешаването на спора единствено от касационната инстанция. Процесуалната пасивност на жалбоподателя, изразяваща се в бланкетната жалба и липсата на конкретни доводи, изложени в хода по същество, не би могла да бъде санирана с решението на касационния съд, а още по-малко с необосновани твърдения за едностранчивост и пропуски в мотивите на РС-Пловдив.

На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, изцяло се споделят изложените мотиви на Районния съд, поради което същите не следва отново да бъдат преповтаряни. Въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районния съд за законосъобразно, правилно и обосновано. В случая не са допуснати нарушения на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а оттам и до съществено опорочаване на административнонаказателното производство.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.

Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че решението на Районния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът Р Е Ш

И :

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 2197 от 27.11.2019 г., постановено по АНД № 4225/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.