Решение № 67 от 24.03.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Кюстендил, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500598 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№12001/08.11.2024 г. от И. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „***“ №10, срещу Решение №523/21.10.2024 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. №1640/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първонистанционен съдебен акт РС-Дупница е отхвърлил като неоснователен, предявения от И. В. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул.

„***“ № 10, срещу Г. И. Г., с адрес: с. ***, ул. „***“ № 12, общ. Бобошево, обл.

Кюстендил, иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху 1/2 идеална част от Поземлен имот № 242 /двеста четиридесет и втори/ в квартал 12 /дванадесети/ по плана на село ***, община Бобошево, област Кюстендил, одобрен със Заповед № РД-57/11.04.1994г. и Заповед № РД-07- 13/02.02.2011г., с площ от 1105 кв.м. /хиляда сто и пет квадратни метра/, при граници и съседи: улица с о.т. 102-155, УПИ XII-184 на И. В. Б. и Г. В. Б., като премахне незаконно построените в имота каменни зидове и монтираните върху тях дървени греди, и възстанови за негова сметка имота във вида, в който се е намирал преди извършените неоснователни действия; премахне всички строителни материали, земни маси и почисти всички отпадъци от имота на ищеца, образували се в резултат на неоснователните и незаконосъобразни действия. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И. В. Б. да заплати на Г. И. Г. сумата от 1475.00 (хиляда четиристотин седемдесет и пет) лева, представляваща сторените от ответника разноски в производството за адвокатско възнаграждение и депозит за възнаграждение на вещото 1 лице по назначената СТЕ.

Решението се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност, произтичаща от необосноваността му и постановяването му при противоречие с материалния закон и събраните в производството доказателства.

Порочността на обжалваното решение се свърза с допуснати от съда процесуални нарушения, като се твърди, че той не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните писмени и гласни доказателства, както и направените от ищеца – въззивник в настоящото производство, възражения.

Като процесуално нарушение се сочи и необоснованото, според въззивника, отхвърляне на заявеното искане за назначаване на допълнителна съдебно – техническа експертиза с оглед установяване на обстоятелството дали процесния навес е новопостроен върху съществуваща каменна ограда между собствените му имоти.

На следващо място се сочи и допуснато от съда материално–правно нарушение, произтичащо от направени незаконосъобразни изводи. На този плоскост се пояснява, че от събраните писмени и гласни доказателства по категоричен начин се установявало, че въззивникът е собственик на Поземлен имот № 242 по плана на село ***, община Бобошево, област Кюстендил, одобрен със Заповед № РД-57/11.04.1994г. и Заповед № РД-07-13/02.02.2011г., с площ от 1105 кв.м., и че ответникът – въззиваем, с неоснователните си и противоправни действия, му пречи да ползва имота си и да упражнява в пълен обем правата си на собственик. Позовава се на приетата в производството съдебно-техническа експертиза, от която било установимо, че навесът, построен в имота му, е сравнително нов и предприетите от ответника действия не са по възстановяване на съществуващ навес. Последното обстоятелство се установявало и от приложеното по делото Удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от 09.07.2010 г. и от събраните в производството гласни доказателства на св. Г. и св. ***.

Въз основа на изложените съображения се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Заявено е доказателствено искане за допускане на допълнителна съдебно – техническа експертиза, като допустимостта на искането била обусловена от допуснати от районния съд процесуални нарушения.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Г. И. Г., чрез процесуалният му представител адв. З. В., в който са изложени са твърдения, че жалбата е неоснователна и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се съдебно – деловодни разноски за въззивната инстанция.

Акцентира се на правилно установеното от районния съд обстоятелство, че ответникът е придобил собствеността върху процесните стопански постройки и съгласно нормата на чл.64 от ЗС има право да се ползва от земята, върху която са построени, при което неговите действия не представлявали неправомерно въздействие върху вещното право на ищеца.

Детайлно са изложени въведените и с отговора на исковата молба правоизключващи възражения относно собствеността на ищеца.

Пояснява се, че с назначената и изслушана съдебно – техническа експертиза безспорно се установявало, че собствените на ответника сгради, са от сграден фонд, останал след прекратяването на ТКЗС, а не нововъзникнали такива. Неоспорените от 2 въззивника протоколи за разпределяне в дял на сградния фонд, извършено от ликвидационния съвет на ТКЗС, категорично опровергавали доводите на въззивника и установявали, че неговия имот е бил застроен и не е подлежал на възстановяване по реда на чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ. Събраните в производството доказателства безпротиворечиво установявали, че ответникът е собственик на едноетажна животновъдна сграда - овчарник със застроена площ от 348 (триста четиридесет и осем (квадратни метра, находяща се в УПИ VI1-182 (парцел седми, отреден за имот планосномачен номер сто осемдесет и две) с площ от 720 (седемстотин и двадесет) квадратни метра и УПИ УПИ VI11-182 (парцел осми, отреден за имот планоснимачен номер сто осемдесет и две), с площ от 680 (шестстотин и осемдесет) квадратни метра, двата попадащи в квартал 12 (дванадесети) по плана на село ***, община Бобошево, област Кюстендил, които имоти били записани като Държавна собственост - стопански двор на АПК. Описаните сгради категорично не били нови, тъй като били отразени и заснети на регулационния план, одобрен със Заповед № РД-57, издадена на 11.04.1994 г., като вещото лице след извършените замервания на място установило, че сигнатурата на сградите, които е видял и заснел на място, напълно съвпада със сградите, нанесени на плана. Обстоятелството, че въззивникът се е снадил с нотариален акт за собственост, не разколебавало извода на съда, че не е собственик на терена.

Въз основа на изложеното се излага обобщаващият извод, че ищецът не е доказал първата предпоставка за уважаване на иска, а именно, че е собственик на процесния имот.

Неоснователността на иска произлизала и от установеното в процеса обстоятелство, че въззиваемият, като собственик на сградите, има право да се ползва от терена под тях. Сочените от въззивника „неоснователни действия“ не се свързвали с изграждане на нова сграда, а ремонт на съществуващи такива.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивната жалба се поддържа от подателя й и оспорва от насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от И. В. Б., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 10, против Г. И. Г., с адрес: с. ***, ул.

„***“ № 12, общ. Бобошево, обл. Кюстендил.

В исковата молба са били наведени доводи, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от Поземлен имот № 242 (двеста четиридесет и втори) в квартал 12 (дванадесети) по плана на село ***, община Бобошево, област Кюстендил, одобрен със Заповед № РД-57/11.04.1994г. и Заповед № РД-07-13/02.02.2011г., с площ от 1105 кв.м.

(хиляда сто и пет квадратни метра), при граници и съседи: улица с о.т. 102-155, УПИ XII-184 на И. В. Б. и Г. В. Б.. За това бил съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) №27, том ІІ, peг. № 2831, дело № 206 от 18.10.2011г. на *** - нотариус с peг. №431 и район на действие Районен съд-Дупница (Акт №127, том 12, дело №1703/18.10.2011г. на СВП при Районен съд - Дупница и Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 28, том ІІ, peг. № 2832, дело № 207 от 18.10.2011г. на *** - нотариус с peг. №431 и район на действие Районен съд - Дупница (Акт №127, том 12, дело №1704/18.10.2011г. на СВП при Районен съд – Дупница).

В средата на месец януари 2023 г. установил, че ответникът е надградил каменен 3 зид, служещ за ограда от източната страна на описания по - горе недвижим имот и изгражда нови каменни зидове до него.

Още същия месец съпругата на ищеца *** Б.а и дъщеря му *** В.а провели среща в кметството на с. *** с ответника, като поискали той да прекрати неоснователните с и действия а в имота, както и д а премахване изградените каменни зидове. Въпреки това продължил със строителните дейности, като върху каменните зидове монтирал и дървени греди.

Със заявление вх. №735 от 13.03.2023 г. ищецът сезирал Кмета на Община Бобошево за извършваното незаконно строителство.

На 27.03.2023г. комисия, назначена със Заповед № РД-01-04-54/20.03.2023 г., извършила проверка на място в имота, на която присъствали и страните по делото.

Съгласно съставения от комисията констативен протокол №3 от 27.03.2023 г., в ПИ 242 в кв. 12 по регулационния план на с. ***, общ. Бобошево има изградени каменни зидове с поставени върху тях дървени греди за направата на навес с размери около 8.20 м. на 6.00 м. На място ответникът бил предупреден устно от комисията да преустанови строително-монтажните работи, но въпреки това продължил тези дейности.

При изложените обстоятелства е отправено искане да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да премахне незаконосъобразно построените в имота му каменни зидове и монтираните върху тях дървени греди и да възстанови за негова сметка имота във вида, в който се е намирал преди извършените неоснователни действия; да премахне всички строителни материали, земни маси и почисти всички отпадъци от имота на ищеца, образували се в резултат на неоснователните и незаконосъобразни действия.

Претендират се и сторените деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорено е твърдението, че ищецът е собственик на парцели УПИ VІІ-182 и УПИ VІІІ-182, като твърди, че въпросните парцели са собственост на държавата.

Твърди, също така, че е собственик на всички сгради, изградени както в УПИ VІІ-182 и УПИ VІІІ-182, така и в съседните УПИ ІХ-182 и УПИ Х-182. Сградите представлявали овчарници, навеси и три стаи, като същите били дълготрайни активи на бившето ТКЗС-село Усойка, които били разпределени в собственост на правоимащите лица, а ответникът ги закупил от тях.

Сочи се, че ищецът заградил общо изброените парцели, к а т о помежду им нямало огради и в частност земята, върху която били застроени сградите, останали от бившето ТКЗС, била държавна собственост, като същата не можело да се възстановява като земеделска земя, защото е застроена.

Тъй като ответникът бил животновъд и гледал 180 овце, от пролетта на 2003 г. завладял този овчарник, както и съседните нему и ги ползвал, като отглеждал повече от 20 години овце там.

Твърди още, че с протокол от 27.03.1996г. по реда на чл. 27 от ЗСПЗЗ и чл. 52, ал. 2 от ППЗСПЗЗ били разпределени дяловете, представляващи 100 % от собствеността върху Овчарника - масивна сграда, построена на парцел VІІ-182 и VІІІ182, от парцеларния план на стопанския двор на село ***, бившето ТКЗС село Усойка, като в протокола били посочени всички правоимащи лица.