Определение № 501 от 11.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 501 гр. София, 05.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

И. Димитров като разгледа докладваното от И. Димитров Касационно търговско дело № 20238002900552 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от страните в производството срещу въззивно решение № 97 от 02. 12. 2022 г., постановено от Бургаски апелативен съд по в.т.д. № 209 по описа на съда за 2022 г.

Касаторът - ищец „ПСОВ ЕЛЕНИТЕ“ ЕООД обжалва решението в частта му, с която след отмяна на решение № 125 от 27. 05. 2022 г., постановено от Бургаски окръжен съд по т.д. № 204/2021 г. в частта му, с която „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД е осъдено да заплати на „ПСОВ ЕЛЕНИТЕ“ ЕООД сумата 26400 лева, като част от сумата 80406.46 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, поради това че „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД е събирало приходи за пречистване на битово-отпадни води за района от бензиностанцията на гр. Свети Влас, община Несебър до в.с.

„Елените“ за 2019 г., като използвало Пречиствателна станция за отпадни води „Eлените“, стопанисвана от „ПСОВ ЕЛЕНИТЕ“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 12. 05. 2021 г. до окончателно изплащане, по същество същият иск е отхвърлен, със законните последици по отношение на законната лихва и разноските в производството.

1

Касаторът - ответник „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕАД обжалва решението в частта му, с която след отмяна на решение № 125 от 27. 05. 2022 г., постановено от Бургаски окръжен съд по т.д. № 204/2021 г. в частта му, с която е отхвърлен искът на „ПСОВ ЕЛЕНИТЕ“ ЕООД против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕАД за прогласяване на нищожността (поради противоречие със закона), на клаузата на чл. 21, т. 1 от сключения между страните договор за доставка на питейна вода от 22. 05. 2017 г., по същество е прогласена нищожността, (поради противоречие със закона), на клаузата на чл. 21, т. 1 от сключения между страните договор за доставка на питейна вода от 22. 05. 2017 г., със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба на ищеца се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение.

Твърди се, че неправилно съдът е поставил допълнителни изисквания за уважаването на предявения иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а именно: наличие на лиценз и собственост върху базата - ПСОВ, в противоречие с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, изложените в исковата молба и уточненията към нея твърдения, и със задължителната практика на Върховния съд на Република България, обективирана в т. 5 от ПП № 1/1979 г. – основание за касационно обжалване, респ. – за отмяна на решението по чл. 281, т. 3, предл. първо ГПК – противоречие с материалния закон.

Оспорва се изводът на съда за неоснователност на иска по чл. 59 от ЗЗД поради това, че след като ищецът не е вписан в публичния регистър по чл. 198р от Закона за водите /ЗВ/, не осъществява дейност по пречистване на битово-отпадни води /БОВ/, тъй като тази дейност е законово регламентирана, поради което и поради това, че е наемател, а не собственик на базата – ПСОВ, не може да претендира възмездяване на обедняването по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Възпроизвеждат се твърденията на ищеца по делото: че същият извършва без договор с ответника фактическо пречистване на БОВ в исковия район; ответникът качеството си на лицензиран ВиК оператор няма собствена ПСОВ, но фактически зауства БОВ на Св. Влас от 2 собствената си ВиК мрежа в ПСОВ „Елените“, стопанисвана от ищеца; ответникът отказва да сключи договор с ищеца за извършване на дейността, събира за сметка на ищеца такси от населението за извършваното пречистване, но не превежда никакви суми за това заустване/включване на БОВ към ПСОВ на ищеца, включително и за разходи, при което ищецът е принуден безплатно да пречиства така приетите от ответника БОВ.

Критикува се изводът на съда в насока на това, че ако наемателят бъде принуден да направи разходи заради смутено от трети лица ползване на наетия имот /ПСОВ/, той би могъл да търси обезщетение от наемодателя поради договорно неизпълнение от наемодателя си, но не и по реда на субсидиарния иск на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, който поради това се явява неоснователен.

Твърди се, че при конкретната фактическа обстановка и твърдения на страните, изводите на съда, обусловили отхвърлянето на иска водят до краен извод, че касаторът ще трябва да извършва безплатно пречистване, което протИ.речи на самите принципи на търговското право и съставлява неправилно прилагане на чл. 59 вр. чл. 45 от ЗЗД – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

На същите касационни основания се оспорват и изводите на съда в насока на това, че правото да претендира обезщетение по чл. 59 от ЗЗД принадлежи на трето за делото лице – собственика на базата - ПСОВ, независимо от това, че той също не е вписан в съответния регистър, няма качеството на ВиК оператор, а и не експлоатира базата – ПСОВ, т.е. не извършва пречистването лично и не прави никакви разходи по такава експлоатация, респ. – пречистване.

Критикуват се изводите на съда, свързани с обсъждането и кредитирането на приетото по делото заключение на комбинираната СТЕ в частта им, с която съдът не е кредитирал заключението.

Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната му от ищеца отхвърлителна част, по същество – отмяната му в тази му част и уважаване на предявения от този касатор 3 иск, отхвърлен от въззивния съд, със законните последици.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК този касатор твърди, че поставя съществени материалноправни въпроси – годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият смисъл е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., като излага следното:

1. С постановеното решение Апелативен съд - гр. Бургас, съкр. БАС, се е произнесъл по материалноправния въпрос за дължимото от ответника на ищеца обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в противоречие със задължителната практика на Върховен съд на НРБ, обективирана в т. 5 от ПП № 1 от 1979 г. на ВС на НРБ. На стр. 4 от обжалваното решение БАС е приел, че след като ищецът не е вписан в Публичния регистър по чл.198р от Закона за водите съкр. – ЗВ, не може да осъществява дейност по пречистване на битово-отпадни води, съкр. БОВ, още по-малко да реализира приходи, тъй като тя била законово регламентирана, следователно, не може да претендира възмездяване на обедняването по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Такова обедняване ищецът не можел да претендира и защото бил наемател, а не собственик на базата - ПСОВ „ЕЛЕНИТЕ“.

Твърди се, че поставяйки, респ. разглеждайки допълнителни изисквания за уважаване иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а имено: наличие на лиценз и собственост върху базата - ПСОВ, БАС се е произнесъл по материалноправния въпрос за дължимото от ответника на ищеца обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, при гореизложените твърдения, в противоречие със задължителната практика на Върховен съд на РБ, обективирана в т. 5 от ПП № 1 от 1979г. на ВС на НРБ, което представлява основание за допускане до касационно обжалване на цитираното решение на БАС по чл. 280, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК.

2. Наред с горното основание, за да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска в съответната му осъдителна част, БАС се е произнесъл и по съществения материалноправен въпрос, че дружество, което стопанисва ПСОВ, извършвайки фактическо пречистване на БОВ, без да е вписано в специалния регистър по чл. 198р от ЗВ, воден при МРРБ, и без да има официално качество на ВиК оператор, не може да 4 осъществява никакво пречистване на БОВ (нито фактическо, нито по лиценз), без да разграничава дейността, извършвана въз основата на лиценз и тази, извършвана де факто, и, съответно, това лице на това, не може да формира приходи от такава дейност по фактическо пречистване, въпреки, че реално го изпълнява и не може, съответно, да претендира, нито цена на услугата, нито обезщетение за неоснователно обогатяване, дори тогава когато трети лица ползвайки стопанисваната от него ПСОВ се обогатяват, събирайки приходи от пречистване, без същевременно реално да извършват такова на населението. При тези мотиви следва краен извод, че лицето, извършващо фактическото пречистване е длъжно да работи безплатно.

Според касатора изложеното съставлява основание за допускане до касационно обжалване на депозираната касационна жалба по чл. 280, ал.,1, т. 3, а също и по ал. 2, пр. последно на чл. 280 от ГПК - при очевидна неправилност. Касаторът твърди, че доколкото изложените в исковата молба фактически твърдения не се оспорват, респективно ответникът не оспорва, че извършва пречистването, за което има договор (с Община Несебър) и за което събира (от населението и фирмите на гр. Св. Влас) такса „пречистване“, именно ЧРЕЗ ПСОВ „Елените“, т.е. чрез ищеца, според така решения материалноправен въпрос от БАС, следва, че трябва да извършва безплатно пречистване, което протИ.речи на самите принципи на търговското право. Не може търговски дружества да предоставят безплатни услуги на други търговски дружества.

Освен това се твърди, че по изложения въпрос има и формирана трайна практика на ВКС, обективирана в определения № 403/29. 06. 2022 г. по т.д. 2183/2021 г. на ВКС, ТК, II отд., опр. № 265/29. 04. 2020 г. по т.д.

2532/2019 г. на ВКС, ТК, II отд., опр. № 157/17. 02. 2016г. по т.д. 168/2015 г. на ВКС, ТК, I отд., опр. № 19/17. 01. 2012 г. по т.д. 312/2011 г. на ВКС, ТК, по сходен казус, съгласно който водния оператор „ВиК Бургас“ ЕАД дължи обезщетение за ползване на ВиК мрежа, след изтичане срока на наемния договор, дори когато нейният собственик „Сл. Бряг“ АД не е лицензиран оператор по ЗВ, съгласно което според разбирането на касатора изложеният в т. 2 материалноправен въпрос е произнесен и в противоречие с цитираната практика на ВКС, което съставлява основание за допускане на жалбата до касационно разглеждане и по чл.

5

280, ал. 1, т. 1, пр. II ГПК.

3. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска в съответната му част, БАС се е произнесъл по съществения материалноравен въпрос, че когато дружество - ВиК оператор ползва чужда ПСОВ, без договор и без друго правно основание зауствайки и изливайки собствените си БОВ в чуждата ПСОВ, като при това се обогатява, събирайки приходи от пречистване, без същевременно реално да извършва такова и лицето, стопанисващо базата - ПСОВ не е вписано в специалния регистър по чл.198р от ЗВ, воден при МРРБ, няма качество на ВиК оператор и не е собственик на базата, а неин наемател, то това лице експлоатирайки базата -ПСОВ според нейното предназначение на пречиствателна станция не осъществява пречистване, а някакъв друг вид ползване на ПСОВ, някаква „квазидейност“, и съответно на това, изливането и заустването на чужди БОВ от трето лице не представлява ползване на чуждата пречиствателна станция по предназначение, а представлява смущаване ползването на наетата от наемателя/касатор база - ПСОВ. Ето защо, и съответно изложеното, това лице/дружеството - касатор не може да претендира обезщетение за неоснователно обогатяване, т.к. в случая за него не е приложим редът по чл. 59 от ЗЗД, а следва да търси обезщетение от наемодателя си за това, че не му е осигурил безпрепятствено ползване, предположително по арг. от чл. 233, ал.2, вр. чл. 237, ал. 3 ЗЗД.

Според касатора изложеното съставлява основание за допускане до касационно обжалване на депозираната касационна жалба по чл. 280, ал.

1, т. 3 от ГПК.

4. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска в съответната му част, БАС се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос, че когато дружество - ВиК оператор ползва чужда ПСОВ, без договор и без друго правно основание зауствайки и изливайки собствените си БОВ в чуждата ПСОВ, като при това се обогатява, събирайки приходи от пречистване, без същевременно реално да извършва такова, и нито лицето, стопанисващо базата - ПСОВ, нито неговият наемодател са вписани в специалния регистър по чл.198р от ЗВ, воден при МРРБ и нямат качество на ВиК оператори, то правото да 6 претендира обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за настъпилото обедняване възниква за /респ. принадлежи на/ собственика на базата - ПСОВ, т.е. на наемодателя, независимо, че той също не е вписан в съответния регистър, също няма качество на ВиК оператор, а освен това не експлоатира реално базата/ПСОВ, т.е. не извършва пречистването лично и съответно на това, не прави никакви разходи по такава експлоатация, респ. по пречистване.