Решение № 117 от 30.12.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. ******, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20243130200203 по описа за 2024 година Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на К. П. А., ЕГН **********, против НП № 23-0324-000146/17.04.2024 год. на Началник група ОД на МВР-*****, РУ-******, с което за нарушаване нормата на чл.104 б, т.2 от ЗДвП на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му били наложени адм. наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е необосновано и незаконосъобразно. Навежда твърдения за липса на извършено нарушение.

Оспорва описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, като изтъква, че няма как да се е намирал едновременно в две населени места-в с.****** и с.*****. Моли НП да бъде отменено. Претендира и разноски.

В съдебното заседание, въззивникът редовно призован не се явява и се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. Д. С. от АК-*****, който поддържа жалбата на посочените основания и оспорва фактическата обстановка, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент недоказаност, необоснованост и незаконосъобразност на адм. наказателното обвинение.

За въззиваемата страна редовно призована, представител не се явява.

1

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с. з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.12.2023г. около 11,55 часа, въззивникът управлявал л. а.

„Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ****** в село ******, общ.*****, обл.***** в централната част на селото до хранителен магазин „Зелас“.

Според свидетели очевидци, въззивника извършвал резки маневри и въртял МПС в кръг. Преднамерено извеждал същото извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми.

Действията на водача били наблюдавани от свидетелите Р. Г. Я., П. Л.

И., С. Ж. Б., К. И. К., К. Г. З., които реагирали своевременно.

Всички тези свидетели квалифицират действията на въззивника, като „дрифт“.

По повод на подадения сигнал на место пристигнал екип на РУ******, като Ж. Н. Ж. на длъжност мл.автоконтрольор -служител на РУ******, след като изслушал свидетелите съставил на въззивника АУАН в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, за това, че използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели. Актът бил предявен на въззивника, който го подписал с възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу акта и на 17.04.2024 год., въз основа на него, началника на РУ-****** издал атакуваното НП.

В него АНО приел изцяло фактическите и правни изводи изложени в акта, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 3000 лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от показанията на свидетелите Р. Г. Я., П. Л. И., С. Ж. Б., К. И. К., К. Г. З., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства приложени 2 към АНП.

Показанията на свидетелите Р. Г. Я., П. Л. И., С. Ж. Б., К. И. К., К. Г. З. съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и логични. Петимата непосредствено са възприели действията на въззивника, движението на автомобила и специфичния шум, издаван от гумите, като са категорични, че не се касае за плъзгане на превозното средство по мокра настилка, а за умишлено извършена маневра – рязко подаване на газ и превъртане на гумите и поднасяне. По делото не бе констатирано наличие на предубеденост или необективност у тези свидетелите. Същите не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с въззивника, като няма данни изобщо да са го познавали, поради което и за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните показания.

Актосъставителя не е свидетел на нарушението и е добил представа за него от споделеното му от свидетелите. По искане на процесуалния представител на въззивника, същият бе заличен от списъка на лицата за призоваване.

По делото е снето сведение и от самия водач в които същият заявява, че превъртането на гумите се дължало на несработване на електронния блокаж на диференциала и замърсената пътна настилка поради извършвани изкопни работи.

По делото бе разпитан и св.Г. Н. Г., който е пътувал в автомобила управляван от възззивника и неговите твърдения са същите, като тези на въззивника. Съдът не кредитира неговите показания, като намира същите за дадени с цел въззивника да избегне административнонаказателна отговорност. Същите по никакъв начин не кореспондират с показанията на останалите свидетели, както и с доказателствата събрани по делото и намиращи се в кориците на приетата по делото преписка с рег.№324р27876/2023г. по описа на РУ-****** в която се съдържат и снимки от охранителните камери в центъра на с.Неофитн Рилски на които ясно се виждат движенията на процесния лек автомобил, както и състоянието на пътната настилка, за която въззивника и св.Г. Н. Г. твърдят, че е била замърсена от строителни работи.

Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като намира, че в съдебно 3 заседание не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи изложените фактически изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението за което е повдигнато обвинение на въззивника, позволяват му да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. В контекста на изложеното съдът не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в липса на описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както и мотиви.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззивника, че според АУАН и НП същият се е намирал на две различни места едновременно.

Както в АУАН, така и в обжалваното НП точно е посочено мястото на нарушението в село ******, общ.*****, обл.***** в централната част на селото до хранителен магазин „Зелас“.

Действително и в АУАН и НП е посочено на първо място, като място с.*****, на улица без име, като в същинската част на диспозитива е посочено точното място, описано, като населено място с.****** общ.*****, обл.***** в централната част на селото до хранителен магазин „Зелас“. Поради това съдът намира, че с тази неточност не са нарушени правата на въззивника.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

4

По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че село ******, общ.*****, обл.***** в централната си част на селото е отворен за обществено ползване. От показанията на свидетелите, кредитирани от съда, се установява, че въззивникът е използвал посочения пътен участък не по предназначението му за превоз на пътници и товари, а за извършване на демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на задните гуми. По този начин въззивникът е нарушил цитираната разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление.

В ЗДП липсва легална дефиниция на понятие „дрифт“. Това понятие е дефинирано от практиката, която определя дрифта като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. В практиката си Адм. Съд – ***** изтъква, че именно довеждането на МПС извън контрол представлява действие с висока обществена опасност (Решение № 554 от 20.04.2022 г. на Адм. съд - ***** по к. а. н. д. № 464/2022 г.).

Съдебната практика трайно приема, че извършването на маневри от вида на процесните осъществява състава на нарушение по чл.105Б, т.2 от ЗДвП. В тази насока са не само цитираното по-горе решение, но и Решение № 668 от 16.05.2022 г. на Адм. съд - ***** по к. а. н. д. № 346/2022 г.; Решение № 1727 от 7.12.2023 г. на Адм. съд - ***** по к. а. н. д. № 2521/2023 г.; Решение № 91 от 30.01.2023 г. на Адм. съд - ***** по к. а. н. д. № 2695/2022 г.; Решение № 786 от 8.06.2023 г. на Адм. съд - ***** по к. а. н. д. № 626/2023 г. мн. др.

АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил на въззивника наказания съобразно нормата на чл.

175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДП, предвиждаща специално наказание за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, какъвто е и настоящият случай. Наказанията са наложени във фиксирания размер, предвиден в закона, поради което липсва възможност за индивидуализация.

С оглед разпоредбата на чл. 189з от ЗДП вменяваща забрана за приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДП съдът не намира за 5 нужно да прави коментар в горната насока.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН Провадийският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 23-0324000146/17.04.2024 год. на Началник група ОД на МВР-*****, РУ-******, с което на К. П. А., ЕГН ********** за нарушаване нормата на чл.104 б, т.2 от ЗДвП на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му били наложени адм. наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – ******: _______________________ 6