Определение № 266 от 22.06.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. Разград, 22.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20233300500171 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 615/ 01. 06. 2023 г. по ч. гр. д. № 354/ 2023 г. по описа на Кубратския районен съд в частта, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу : Н. Е.

Ф. за заплащане на сумите: 27.31 (двадесет и седем лева, тридесет и една ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.11.2022 г. до 01.05.2023 г. ; 10.64 (десет лева, шестдесет и четири ст.) лева – лихва за забава за периода 02.11.2022 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 01.05.2023 г. ; 3.28 (три лева, двадесет и осем ст.) лева лихва за забава за периода 01.05.2023 г. – дата на изтичане на погасителния план, до 29.05.2023 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40012357510/ 30.09.2022 г. Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната част е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. Е. Ф. за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите:

200.00(двеста) лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението 30.05.2023 г., до изплащане на вземането; 27.31 (двадесет и седем лева, тридесет и една ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 1

01.11.2022 г. до 01.05.2023 г.; 80.00 (осемдесет) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 80.00 (осемдесет) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 10.64 (десет лева, шестдесет и четири ст.) лева – лихва за забава за периода 02.11.2022 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 01.05.2023 г.; 3.28 (три лева, двадесет и осем ст.) лева - лихва за забава за периода 01.05.2023 г. – дата на изтичане на погасителния план, до 29.05.2023 г., всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40012357510/ 30.09.2022 г., както и деловодни разноски в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева – платена държавна такса и 180.00 (сто и осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждането районният съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за плащане в полза на заявителя на парично задължение в размер на: 200.00 (двеста) лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 30.05.2023 г., до окончателното изпълнение, съставляващо неплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 40012357510/ 30.09.2022 г., както и по съразмерност направени по делото разноски – заплатена ДТ в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 (петдесет) лева. Със същото разпореждане съдът е оставил без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите: 27.31 (двадесет и седем лева, тридесет и една ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.11.2022 г. до 01.05.2023 г.; 80.00 (осемдесет) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 80.00 (осемдесет) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 10.64 (десет лева, шестдесет и четири ст.) лева – лихва за забава за периода 02.11.2022 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 01.05.2023 г. 3.28 (три лева, двадесет и осем ст.) лева - лихва за забава за периода 01.05.2023 г. – дата на изтичане на погасителния план, до 29.05.2023 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40012357510/ 30.09.2022 г., както и по съразмерност за деловодни разноски в размер на разликата до 180.00 (сто и осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.

Жалбоподателят изрично е заявил в подадената частна въззивна жалба, че не обжалва разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумите 80.00 (осемдесет) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 80.00 (осемдесет) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна.

Според изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е 2 настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебната практика, както и правните изводи на районния съд, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория.

Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т.

19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси при уговорен лихвен процент 40, 70 % и ГПР 47, 70 %, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля 50% - петкратния размер на законната лихва. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно заповедният съд е приел, че неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум от 50%., т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл.

23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за 3 връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги.

Обосновано и законосъобразно районният съд е приел, отчитайки правото на вземане само за неплатена главница, че задължението на длъжника за заплащане на възнаградителна лихва, претендирано от заявителя, е недължимо.

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава за сумата 10.64 (десет лева, шестдесет и четири ст.) лева – лихва за забава за периода 02.11.2022 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 01.05.2023 г.; 3.28 (три лева, двадесет и осем ст.) лева лихва за забава за периода 01.05.2023 г. – дата на изтичане на погасителния план, до 29.05.2023 г., законосъобразно районният съд е приел, че не се дължи. В случая заявителят има вземане само за неплатена главница по правилата на неоснователното обогатяване, предвид констатираната недействителност на договора за потребителски кредит.

Обезщетението за забава е с извъндоговорен характер и длъжникът дължи такова обезщетение от деня на поканата от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като такава не е отправена до длъжника, същият дължи обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, както е постановил и районният съд.

Обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 615/ 01. 06. 2023 г. по ч. гр. д. № 354/ 2023 г. по описа на Кубратския районен съд в частта, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу : Н. Е. Ф. за заплащане на сумите: 27.31 (двадесет и седем лева, тридесет и една ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.11.2022 г. до 01.05.2023 г. ; 10.64 (десет лева, шестдесет и четири ст.) лева – лихва за забава за периода 02.11.2022 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 01.05.2023 г. ; 3.28 (три лева, двадесет и осем ст.) лева лихва за забава за периода 01.05.2023 г. – дата на изтичане на погасителния план, до 29.05.2023 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40012357510/ 30.09.2022 г.

В останалата част като необжалвано, разпореждането е влязло в сила.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5