Решение № 308 от 23.03.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Перник, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20221720106249 по описа за 2022 година

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 176, във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 връзка чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, предявена от Н. Г. Х. ЕГН ********** гр.******* жк.********* * ет.8 ап.24 и чрез адв.И. М. ПАК против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.

Перник, ЕИК 129009856, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.

Самоков № 1, представлявано от директора - П.М. да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 119.40лв., от която сумата 92.40лв. неизплатено възнаграждение за положен труд, получен от положения нощен труд, при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, считано от 19.12.2019 г. до 10.07.2020 г., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 92.40 лв., дължимо върху всяка просрочена главница, считано от последното число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи възнаграждението, с начална дата 26.12.2019 г. до предявяване на иска 19.12.2022 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 19.12.2022 г. до окончателното плащане.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът признава изложените в исковата молба факти, че ищецът е служител в ОДМВР - Перник и че през процесния период - ищецът е работил в ОДМВР - Перник, на посочената длъжност, както и че е полагал труд на смени съгласно утвърдени графици, които включват и нощен труд.

1

Ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Сочи, че положеният от ищеца нощен труд през исковия период му е заплатен напълно като такъв. Твърди, че нормите, на които ищецът основава претенцията си за преобразуване на изработения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143 и заплащането му като извънреден труд съгласно чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, са неприложими в настоящия случай.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адвокат И. М., поддържа иска. В писмени бележки излага подробни съображения за основателността му. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е представляван.

В писмено становище е заявено, че оспорва исковете. Моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски. Възразява срещу присъждането в полза на насрещната страна на адвокатско възнаграждение в размер по-висок от минимално предвидения.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, намира следното:

Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

Не са спорни установените от писмените доказателства факти, че през процесния период ищецът е заемал длъжността полицай към отдел „Пътна полиция“ в ОДМВР - Перник и е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР – чл. 142, ал.

2 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Спорен по делото е въпросът - дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОР3 и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОР3.

Съгласно приетото с тълкувателно решение № 1/2020, постановено 2 на 15.03.2023 година от ОСГК на ВКС, явяващо се задължително за правоприлагане от съдилищата, за нощния труд в МВР не следва да важат правилата на Кодекса на труда (КТ), нито специалния коефициент, с който в частния сектор се умножават отработените часове.

За разлика от останалите лица, заети по трудово правоотношение, полицаите е допустимо да работят по осем, а не по седем часа през нощта и спрямо тях не следва да се прилага специалния коефициент от 1,43, по който до 2016 година са се умножавали часовете за нощен труд в МВР.

Ето защо в случая, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба), като следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

В тази насока ВКС акцентира, че това разрешение съответства и на правото на Европейския съюз, като съдът в Люксембург е приел допускане на определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, обусловена от допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно с нея.

За да се приложи правна уредба по аналогия, трябва да има празнота в закона.

В Закона за МВР обаче няма празнота за продължителността на работното време, изразено в брой на часовете.

Този въпрос е уреден в чл.187, ал. 1 ЗМВР. Нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР, съпоставени с чл.140 КТ установяват, че разпоредбите на ЗМВР регламентират по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР, в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение, което се обосновава с основните функции на МВР, визирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.

В наредбите липсва правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но самият законодател не е изразил вола да преобразува нощните часове в дневни.

Освен това, неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира от други начини: допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР), по-голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение (чл.234, ал. 1 ЗМВР), поблагоприятен режим за заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и поблагоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал. 2 КСО), пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и др., както приемат върховните съдии.

Всичко изложено дотук мотивира съда да приеме, че с решението си следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в тълкувателно решение № 1/2020, постановено на 15.03.2023 година от ОСГК на ВКС, поради което следва да се отхвърли така предявения иск, а като следствие от това – и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД 3 за изтекла лихва до предявяване на иска, както и за лихвата от предявяване на сика до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.8, вр.ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определено от съда съгласно чл.23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл.

187, ал. 5, т. 2 ЗМВР от Н. Г. Х. ЕГН ********** гр.******* жк.********* * ет.8 ап.24 и чрез адв.И. М. ПАК против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Перник, ЕИК 129009856, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Самоков № 1, представлявано от директора П.М.

За осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 119.40лв., от която сумата 92.40 лв. неизплатено възнаграждение за положен труд, получен от положения нощен труд, при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, считано от 19.12.2019 г. до 10.07.2020 г., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 92.40 лв., дължимо върху всяка просрочена главница, считано от последното число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи възнаграждението, с начална дата 26.12.2019 г. до предявяване на иска 19.12.2022 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 19.12.2022 г. до окончателното плащане – КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. Г. Х. ЕГН ********** гр.******* жк.********* * ет.8 ап.24 И чрез адв.И. М. ПАК ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА: Областна дирекция - Перник на Министерство на вътрешните работи, ЕИК 129009856, със седалище и адрес на управление: гр.

Перник,

В размер 300лв. юк.възнаграждение съгласно чл.23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4