Решение № 660 от 31.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100504817 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20054399 от 23.08.2022г., постановено по гр.дело №54866/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, се отменя на основание чл.40, ал.1 ЗУЕС по предявени искове от „ИТАМ“ ЕООД, с ЕИК 201032412, решения на Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: град София, бул.„*******” №52, проведено на 30.09.2020г., както следва: решение по т.1 от дневния ред, с което „не се признава като законово Общото събрание от 10.07.2020г.“, както и решение по т.3 от дневния ред за избор на Управител – „продължаване на мандата на В.Т. и за замяна на Х.Л. с И.В. като член на КС на ЕС“. С решението е осъдена Е. С. на жилищна сграда, с административен адрес: град София, бул.„*******” №52, да заплати на „ИТАМ“ ЕООД, с ЕИК 201032412, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 500.00 лв., сторени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба о т ответника - Е. С. /ЕС/ на жилищна сграда, с административен адрес: град София, бул.„*******” №52, представлявана от управителя - В.Д.Т., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.П. А., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решение №20054399 от 23.08.2022г., постановено по гр.дело №54866/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, с което е уважен предявения от „ИТАМ“ ЕООД, с ЕИК 201032412, иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС и са отмени решения на Общото събрание /ОС/ на ЕС, обективирано в протокол от 30.09.2020г. по т.1 и по т.3 от 1 дневния ред. Инвокирани са доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства. Твърди се, че първостепенният съд не е обсъдил релевираните в писмения отговор възражения, в т.ч. и за липсата на правен интерес за ищеца от предявяване на иска, не е разгледал всички събрани по делото доказателства, не е съобразил основните принципи в гражданския процес, уредени в чл.5 – чл.12 ГПК, което е довело до постановяване на недопустим съдебен акт. На първо място се твърди, че ищецът, който притежава самостоятелен обект в жилищната сграда, с административен адрес: град София, бул.„*******” №52, в хода на делото се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот, поради което няма правен интерес от така предявения иск и производството по делото следва да бъде прекратено. На следващо място се поддържа още, че обжалваните решения на ОС на ЕС не пораждат правни последици и правен ефект и не създават нито права, нито задължения за ищеца - „ИТАМ“ ЕООД, съответно за неговия правоприемник, поради което не могат да бъдат предмет на оспорване и не подлежат на съдебен контрол. В тази връзка се излага, че на посочените основания предявеният иск се явява недопустим и постановеното решение на СРС се явява недопустимо и като такова следва да се обезсили и производството по иска следва да се прекрати. Алтернативно се поддържа, че в случай, че съда прецени, че предявеният иск е допустим, се твърди, че обжалваното решение на СРС е неправилно и е постановено в пълно противоречие на събраните по делото доказателства СРС и като такова се явява незаконосъобразно.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да обезсили обжалваното решение като недопустимо и прекрати производството по делото, алтернативно да го отмени изцяло и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решения на ОС на ЕС, обективирани в протокол от 30.09.2020г., по т.1 и по т.3 от дневния ред. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторените разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - „ИТАМ“ ЕООД, с ЕИК 201032412, представлявано от управителя -А.Д., чрез процесуален представител адв.К. И., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи в смисъл, че първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и е обосновал правилен извод, че оспорените решения по т.1 и т.3 от дневния ред на ОС на ЕС, обективирани в протокол от 30.09.2020г., са незаконосъобразни и е уважен предявеният иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС. Аргументи в този смисъл са изложени в писмения отговор. В представена допълнителна молба от 01.11.2024г. ищецът не оспорва обстоятелството, че в хода на процеса се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот, находящ се в жилищната сграда, с административен адрес: град София, бул.„*******” №52, но се поддържа, че този факт не води до извод за недопустимост на предявения иск.

Излага се, че въпреки прехвърлянето, прехвърлящата страна запазва качеството си на страна /чл.226, ал.1 ГПК/ и делото следва да продължи между първоначалните страни.

В този смисъл се твърди, че ищецът има правен интерес от предявения иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС и не е налице основание в закона за прекратяване на делото. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, сторени пред въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение.

Предявен е от „ИТАМ“ ЕООД, с ЕИК 201032412, против ЕТАЖНА

2

СОБСТВЕНОСТ на жилищна сграда, с административен адрес: град София, бул.

„*******” №52, иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решения на ОС на ЕС, обективирани в протокол от 30.09.2020г. по т.1 и по т.3 от дневния ред.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и се съобази с факта, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената по делото фактическа обстановка, като от събраните пред първата инстанция доказателства се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В случая по делото не е спорно и от събраните доказателства се установява факта, че ищецът - „ИТАМ“ ЕООД, който притежава самостоятелен обект в жилищната сграда, с административен адрес: град София, бул.„*******” №52, в хода на делото се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот в полза на трето неучастващо по делото лице – „Атлантиде 2“ ЕООД.

На следващо място не се спори между страните относно факта, както и от доказателствата по делото се установява, че на 30.09.2020г. е било проведено ОС на ЕС, на което са взети следните решения, обективирани в протокол от същата дата, по т.1 - „Не се признава като законово Общото събрание от 10.07.2020г.“, както и по т.3 „Избор на Управител – продължаване на мандата на В.Т. със срок от две години, както и за замяна на Х.Л. с И.В. като член на КС на ЕС. На проведеното ОС са присъствали етажни собственици, които притежават общо 46.11 % ид.ч. от общите части на сградата, като за приемането на взетите решения по т.1 и по т.3 от дневния ред са гласували етажни собственици, които притежават общо 42.16 % ид.ч. от общите части на сградата, като против е гласувал единствено етажния собственик –ищецът по делото, чрез пълномощник Л.И., който притежава 3.953 % ид.ч. от общите части на сградата, които факти се установяват от присъствен лист, неразделна част от съставения протокол на ОС от 30.09.2020г., както и приложена таблица за принадлежащите към всеки самостоятелен обект в сградата % ид.ч. от общите части на сградата, които не са оспорени от страните по надлежния ред в хода на делото, поради което съдът приема, че обективират достоверни данни относно етажните собственици на отделни самостоятелни обекти, които са присъствали на проведеното ОС, както и относно принадлежащите към всеки от самостоятелните обекти % ид.ч. от общите части жилищната сграда.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

С ъ гл а с н о чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС).

За да постанови обжалваното решение, с което са отменени решения на ОС на ЕС, обективирани в протокол от 30.09.2020г., по т.1 от дневния ред - „Не се признава като 3 законово Общото събрание от 10.07.2020г.“, както и по т.3 от дневния ред - за избор на Управител – „Продължаване на мандата на В.Т. със срок от две години и за замяна на Х.Л. с И.В. като член на КС на ЕС“, първостепенният съд е приел, че относно взетото решение по т.1 от дневния ред липсва компетентност на ОС да се произнася по законност на предходни взети решения на ОС, а досежно взетото решение по т.3 от дневния ред е прието, че не е било налице необходимото съгласно чл.19, ал.8 от ЗУЕС мнозинство за вземане му. Посочено е още, че в хода на делото ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че процесното ОС е било проведено при редовно извършена процедура по неговото свикване, както и че протоколът за неговото провеждане и за взетите решения е съставен от надлежно избран протоколчик. По тези аргументи е прието, че предявеният иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решения на ОС на ЕС, обективирани в протокол от 30.09.2020г., по т.1 и по т.3 от дневния ред, е основателен и доказан и като такъв е уважен.

В конкретния случай въззивният съд намира, че постановеното по делото първоинстанционно решение е валидно, но частично е недопустимо, тъй като предявеният иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС в частта за отмяна на решение на ОС на ЕС, обективирано в протокол от 30.09.2020г., по т.1 от дневния ред, е недопустим. Съображенията за това са следните:

Претенцията на ищеца намира правно основание в разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗУЕС, която норма предоставя възможност на "всеки собственик" да иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание. В понятието "всеки собственик" следва да се включват лицата, които се легитимират като собственици към датата на събранието, защото именно те имат право да участват в провеждането му /в този смисъл е решение №28/06.06.2017г. по гр.дело №2887/2016г. на ВКС, Г.К., ІІ Г.О./. В конкретния казус, по делото се установява, че ищецът както към датата на провеждане на процесното ОС – 30.09.2020г., така и към датата на предявяване в съда на иска с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС – 06.11.2020г., е бил собственик на недвижим имот, представляващ апартамент №58 в жилищната сграда в режим на ЕС, с административен адрес: град София, бул.„*******” №52, видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №323, том ІІІ, рег.

№8628, дело №350/17.12.2014г., като едва след завеждане на настоящото дело е отчуждил притежавания от него недвижим имот. В случая не може да бъде споделен доводът на въззивника, че ищецът след като в хода на делото се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот, е отпаднал правният му интерес от така предявения иск и производството по делото следва да бъде прекратено.