Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 269 от 10.07.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 373/2025
Вид
Решение № 269
Подписан
10.07.2025
В сила
09.10.2025
Състав
Елисавета Радина

Цитирани разпоредби

  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 1 ,ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
  • §1, т.1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Пазарджик, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20255220200373 по описа за 2025 година Производството по р еда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Н. Я., ЕГН **********, от с.Звъничево, против Наказателно постановление №132500028 /04.03.2025г., на директор на Дирекция“Инспекция по труда“-гр. Пазарджик“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.62, ал.1 чл. 1 ,ал.2 от КТ от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена глоба в размер на 1 500 лева.

С жалбата сепретендира, че НП е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, заради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят , лично и с пълномощник, поддържа жалбата, ангажира доказателства и обосновано претендира незаконосъобразност на обжалваното 1

НП и неговата отмяна. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна , чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата. Също ангажира доказателства и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

На 19.11.24г. инспектори от ДИТ Пазарджик А. и В. Д. извършили проверка на сграда в с. Звъничево, ползвана от изнесената група към Детска градина „Радост“ гр.

Пазарджик. Проверката била във връзка с извършаван ремонт на покривната конструкция, по която на място работили свидетелите Б.Т., Д. и П. Асенов . На същите лице инспекторите предоставили декларации, в които следвало да попълнят дали, кога , в чия полза, с какво работно време и почивки работят и срещу какво заплащане.

В своята св. Д. (л.7) собственоръчно декларирал, че работи в „Технострой“, от „4 дена“ като „обшт работник, “ с работно време „6“ и трудово възнаграждение „20 лв. обет“.

Впоследствие били изискани от директора на ДГ документи във връзка с ремонта и св. Е. представила за 2 целите на проверката Договор за дарение от ФЛ от 04.11.2024 г. ( л. 52) , с който са дарени от жалбоподателя „материали на стойност 5000 лева“.

Затова жалбоподателят Я. бил призован в ДИТ Пазарджик, където на 21.11.2024 г. дал писмени обяснения, в които посочил, че ремонтът на покрива на ИГ на ДТГ в с.

Звъничево е дарение от него, като той помолил лицата „И.П., П.А., Е. Д. и Б. Т.“ да помогнат за ремонта, като нямал договор с тях и не знаел дали имало инструктаж.

При така установените данни, инспекторите при ДИТ Пазарджик приели, че В. Я. има качеството на работодател на заварените да работят трима свидетели и съставили против него АУАН за извършени три отделни нарушения по чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ . Процесният акт е съставен за извършено такова нарушение чрез допускане до работа на св. Д. , престирал работна сила по трудово правоотношение, за което не бил сключен трудов договор.

АУАН е надлежно предявен и връчен в препис, а въз основа на него е издадено атакуваното НП.

Претенциите против него с процесуално допустимата жалба ( л. 5) са в две посоки - процесуално-правни и материално правни, като първите са само декларативно заявени. Констативният и санкционният акт са издадени от компетентни органи в рамките на тяхната териториална и материална компетентност, предвид представената заповед( л.11) .

3

Съдържанието на акта и НП е идентично - едни и същи факти по административно-наказателното обвинение досежно извършеното нарушение са съдържими и в констативния, и в санкционния акт.

При издаването/съставянето им, предявяване, връчване са спазени закноустановените срокове и процедури.

В рамките на дължимия цялостен контрол за процесуална изправност Съдът не констатира нарушение, което да засяга правото на защита и възможността за осъществяване на настоящата ревизия за законосъобразност.

Такава обаче не следва от събраните по делото доказателства, тъй като те не установяват възприетото авторството на доказаното нарушение . Последното може да бъде извършено от правен субект със специално качество „работодател", каквото неоснователно са приели контролния и наказващият орган, че притежава жалбоподателят. Според дефиницията на §1, т.1 от ДР КТ работодател може да е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание

...., което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Единственият материал по делото, който съдържа данни, че жалбоподателят е съпричастен към извършваната от 4 заварените да работят трима свидетели работа са обясненията на самия жалбоподател , взети в хода на допълнителната контролна проверка. респективно те датират преди АУАН , съставен именно въз основа на признанията в тях. Тоест те предхождат образуването на административно-наказателното производство, което става с АУАН. Предвид установеното сходство и/или аналогия между административнонаказателното и наказателното производство ( вкл. предвид препратката към НПК чл. 84 от ЗАНН) и в случая важи установената с константната вече съдебна практика забрана като доказателства в процеса да се ползват обяснения на обвиняемия/жалбоподателя, дадени от него преди същият е да получи съответното процесуално качество, от което произтичат редица права, свързани със защитата му. Тези обяснения ( устни или писмени) не само не могат да се имат предвид както сами по себе си, така и чрез възпроизвеждащите ги доказателствени средства. Поради това и в конкретния случай не могат да се ползват като доказатлество в процеса обясненията на жалбоподателя ( л.9) , които наистина сдържат признание, че „той помолил лицата „И.П., П.А., Е. Д. и Б. Т.“ да помогнат за ремонта, като нямал договор с тях и не знаел дали имало инструктаж. Освен това, както става ясно от съдържанието им, признанието в тях е, че лицата са били „помолени“, а не че са били наети по смисъла на цитираната дефинитивна норма.

Възнаграждение за положения труд за всеки от тримата свидетели е имало, доколкото всеки от тях призна в 5 показанията си получавал по 20 лева за обяд. Това заплащане ( макар „целево“ относно разходването на сумата) е било именно за положения труд. Последният, на свой ред, действително е престиран в рамките на трудово-правни отношения между работниците и лицето, което ги е наело, тъй като , освен възмезден, трудът притежава всички други елементи, които определят трудовото правоотношениепродължителност - 4 дни и едно и също работно време и място, предоставени материали за извършване на работата.

Поради това верни са изводите , че лицата са допуснати да полагат труд по трудово правоотношение без същото да е възникнало от трудов договор, какъвто не бил сключен с нито едно от лицата. Неверен е обаче този изовд, който приписва качеството на работодател на жалбоподателя, тъй като не е установен по безспорен и несъмнен начин.

Доказателствата по делото индикират някакво отношение на жалбоподателя към работата по извършени ремонт. Твърде съмнително е предоставена сумата за дарението, за което, при това, се представят два различни договора за дарение, с една и същата дата и между едни и същи страни . Първият на л. 29- се представи в с.з. от жалпободателя и има предмет „дарение за ДГ на материали на стойност 5000 лева“ , а вторият - на л. 52 - се представи от директора на ДГ и има за предмет „ извършване на частичен ремонт на сградата с материали и труд на дарителя“, като стойността е също 5000 лева . Осчетоводената сума обаче е само 5000 лева , по съвсем неясен и несъмнено незаконосъобразен начин, 6 доколкото св. Е. призна, че остойностяването - 5000 лева е прието без да е ясно какви по вид, количество и качество са дарените материали .

Съвсем не възприеме нейната „загриженост“ да се извърши ремонта, тъй като покривът бил в окаяно положение, защото освен нередностите , свързани със осчетоводяването на сумата, все пак до сградата , в която е имало две групи деца до 7 годишна възраст са били допуснати лица, за които не е било ясно кой отговаря и контролира . Неясно е било и дали тези лица притежават нужните умения за извършаване на строително-ремонтните дейности. Така несъмнено не е осъществен най-важния в едно детско заведение контрол този за опазване и защита на живота и здравето на децата, но все пак чрез изискана по делото информация „дейността по дарението“ е доведена до знанието на контролиращите институции - Община Пазарджик и РУО МОН Пазарджик, компетентни да се произнасят при нарушения и засягане на посочените права и блага.

В процесния случай е от значение това, че по делото липсват доказателства, които еднозначно и несъмнено да установяват жалбоподателя като работодател на лицата, заварени за извършават ремонт на покрива на сграда на изнесената група в с. Звъничево. Т.а качество за него не се обосновава и от факта, че в декларациите тези лица са посочили като свой работодателя дружество „Технострой“ , доколкото справка в ТР установи ( виж на л. 50-51), че ЕООД „Технострой 80“ е имало за свой управител жалбоподателя от 7

2014 до 2019г.

Горното обсъждане води до отмяна на НП и неоснователност на претенцията наказващия орган за разноски за юрк. възнаграждение ( разноски не се претендират от жалбоподателя) .

С оглед изложените горе съображения и на основание чл.

63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №13-2500028 /04.03.2025г., на директор на Дирекция“Инспекция по труда“гр. Пазарджик“, с което на В. Н. Я., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 1 500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред

Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 8