Определение № 1501 от 18.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1501 гр. София, 17.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Силвия Б. Русева като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20231100601918 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341,ал.2, вр. с чл.249,ал.3 от НПК.

Образувано е по протест на СРП срещу Протоколно определение от 6.12.2022г., с което, в хода на разпоредително заседание по НОХД № 7294/2020г., по описа на СРС, НО, 102 състав, по реда на чл.248, ал.1 , т.3 вр.чл.249, ал.1 от НПК, е прекратено съдебното производство по делото и то е върнато на прокурора поради допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия.

В протеста се твърди, че атакуваното определение на СРС е незаконосъобразно,неправилно и необосновано, тъй като не са допуснати сочените от съда нарушения, като подробно прокурорът се е аргументирал защо счита, че това е така.

Настоящият въззивен състав на СГС, като взе предвид доводите изложени в протеста и материалите по цялото производство по НОХД № 7294/2020г., по описа на СРС, НО, 102 състав, намира следното:

Производството пред СРС е образувано по обвинителен акт, изготвен от прокурор при СРП, с който е повдигнато обвинение срещу Я. С. С. за престъпление по чл. 216,ал.1 от НК, извършено в периода от време – от втората половина на м.декември 2012г. до около 12.00 часа на 9.01.2013г.

1

В изпълнение на задълженията си по чл.247а от НПК, съдиятадокладчик е насрочил разпоредително заседание по делото, в хода на което е постановено атакуваното на основание чл.249,ал.3 от НПК определение.

За да постанови определението си по чл.248, ал.1,т.3 от НПК първоинстанционния съд е приел, че на досъдебното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, които са отстраними и в същото време са ограничили процесуалните права на обвиняемия и пострадалия, поради което и съдебното производство е било прекратено , а делото върнато на прокурора.

Протестът е подаден от надлежна страна, в срока по чл.342,ал.1 от НПК, като оспорвания съдебен акт подлежи на въззивен контрол на основание чл.249,ал.3 от НПК и като такъв, е допустим.

Разгледан по същество, протеста е неоснователен.

Първоинстанционния съд е констатирал следните обстоятелства, които е приел за съществени отстраними процесуални нарушения,ограничили правата на обвиняемия и пострадалия:

Счел е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват действия на подсъдимото лице “… които то да е осъществило през месец януари 2013г., доколкото обвинението, което е повдигнало СРП, е за времеви етап, започващ от неустановена дата на втората половина на месец декември на 2012г. до около 12:00 ч. на 09.01.2013г. …Няма и извършени действия на финалната дата 09.01.2013г., която държавното обвинение сочи за завършек на престъпната дейност, като не са отразени такива фактически данни“.

СРС е намерил още и, че „…в обстоятелствената част на внесения от прокурора ОА относно извършването на престъплението, предмет на обвинението, прокурорът е посочил, че подсъдимият Я. С. е „помолил свидетеля П.... да демонтира оборудването...", а последният, заедно със свидетеля П., отишли в магазина „през втората половина на месец декември 2012г.", където „...под контрола и указанията на подсъдимия ..." демонтирали оборудването на магазина. Това е отразено на страница № 3 от внесения обвинителен акт. На страница № 7 от обвинителния акт прокурорът е посочил, че подсъдимият е „разпоредил демонтажа на инсталираните в обекта вещи на наети работници ...". Иначе казано, прокурорът е изложил 2 фактически данни, които не сочат на пряко (лично) извършителство на престъплението, а на посредствено такова, което обаче, не е намерило съответен израз в диспозитива на обвинителния акт, където прокурорът е вменил лично извършване от обвиняемия на съответните действия по повреждане на вещите“.

С горните две констатации, приети от СРС за съществени и отстраними нарушения, ограничили процесуалните права на обвиняемия, настоящия въззивен състав не намира, че следва да се солидаризира, защото:

В обвинителния акт ясно и конкретно е описано в какво престъпно поведение прокуратурата обвинява подсъдимият. Посочването на попродължителен времеви период в диспозитива в сравнение с този, посочен в обстоятелствената част на обвинителния акт, не съставлява нарушение, тъй като водещо за организиране на защитата на обвиняемия е фактическата обстановка, отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт. В конкретния случай, с диспозитива не са разширени параметрите на обвинението.

В обстоятелствената част на обвинителния акт ясно и конкретно е отразено и с какви действия прокуратурата приема, че обвиняемият е причинил увреждането и не се налага в диспозитива да се преповтаря, че се касае за даване на нареждания на други лица – строителни работници, а не за лично извършени действия.

СРС е констатирал и приел за съществено отстранимо процесуално нарушение, ограничило правата на обвиняемия и пострадалия и следното: “… в обстоятелствената част на обвинителния акт (на страница № 6), както и в диспозитива на ОА, прокурорът е посочил, че е ползвал определени мерни единици- кубичен метър, линеен метър, бройка и т. н., но не е посочил стойностите на тези мерни единици: колко (като число) кв. метра, колко куб. метра, респ. каква е единичната стойност, която е приел за установена за дадената вещ, която е била повредена. Това важи за всяко от изброените разрушения в този магазин. Към това трябва да се добави, че една от изброените вещи, а именно: „боядисване с латекс на стени и тавани", според прокурора на страница № 6 и в диспозитива на ОА, възлиза на стойност 131429.00лв., което означава, че тя няма как да попадне в общата стойност на повредените вещи, която е 8 756 лв. Дали това е техническа грешка, съдебният състав не би могъл да знае, но така, както е написано в ОА, излиза, че кв. метър от неизвестно колко, възлиза на стойност 131429 лв., това важи и за други грешки в изброяването на повредените вещи и стойности, но това е 3 най-фрапантното…. Това рефлектира и върху правото на пострадалата А.К. да има претенции за обезщетяване на вреди, доколкото не са ясни размерите на тези вреди“.

С горния извод на СРС по отношение на посочването на сумата от 131 429 лв. – стойност на боядисване с латекс на стени и тавани, в диспозитива и обстоятелствената част на ОА, че се явява съществено отстранимо процесуално нарушение, накърняващо правата на обвиняемия и пострадалата, както и с мотивите защо това е така, настоящия въззивен съд напълно се солидаризира.

За правилен намира и извода на първата инстанция, че съществено нарушение, което подлежи на отстраняване е и непосочването на стойностите на мерните единици, които не е нужно да се посочват в диспозитива на обвинителния акт, но е абсолютно необходимо това да се направи в обстоятелствената част, в противен случай би се накърнило правото на защита на обвиняемия, както биха се и увредили правата на пострадалата.

Именно последните две нарушения въззивния съд намира за съществени отстраними, които следва наблюдаващият прокурор да коригира след връщането на делото.

Настоящият въззивен състав не намира, че е съществено нарушението, че прокурорът е „… цитирал изготвена тройна строителна и съдебнотехническа експертиза, без да отрази за коя точно експертиза става дума, защото по делото има три тройни експертизи с различни заключения и различни стойности, освен трите единични експертизи, които също са с различни стойности“, като счита, че е достатъчно прокурорът да посочи в ОА конкретна стойност, която приема за установена, без да е необходимо да се позовава на доказателствата за нея, но подкрепя извода на първата инстанция в насоката - „… за пълнота на изложението, че следва внимателно да прецени към кои дати вещите лица по експертизите са давали своята оценка за стойността на вредите, като тук следва да се каже, че нито една от тях не е към 09.01.2013г. - датата, която е приета за край на деянието, което е предмет на обвинението“.

Поради всички гореизложени аргументи Втори въззивен състав на СГС се солидаризира с мнението на първата инстанция, че е наложително да бъде върнат обвинителния акт на СРП за неговото коригиране.

Наистина, въззивния съд счита, че СРС е допуснал нарушение, като е отказал да уважи искането, направено чрез повереника адв. Петя Симеонова, да конституира в качеството на частен обвинител пострадалата А.П.К., тъй като са били налице законовите предпоставки за това /както и сам съдът 4 признава/, като така я е лишил от възможност да изрази становище по точките на чл.248,ал.1 НПК, но доколкото крайният извод на първата инстанция, че на досъдебното производство са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните права на обвиняемия и пострадалата е верен и делото следва да се върне на прокурора за отстраняването им, то и нарушението не се е явило съществено.

Така мотивиран и на основание чл.345, вр. чл. 341, ал.2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, Втори въззивен състав на СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от 6.12.2022г., с което, в хода на разпоредително заседание по НОХД № 7294/2020г., по описа на СРС, НО, 102 състав, съдът, на основание чл. 249, ал. 1 и 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, е прекратил съдебното производство поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалия и е върнал делото на СРП с дадени указания за тяхното отстраняване.

Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5