Решение № 1896 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 17022/2024
- Вид
- Решение № 1896
- Подписан
- 22.04.2025
- В сила
- 30.05.2025
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1, буква "г") · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 77 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 78, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1896 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330117022 по описа за 2024 година
С исковата молба ищецът А. М. У. е предявил против „Кредит Тайм“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 4 503, 63 лв., представляваща недължимо заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание сума по договор за паричен заем № ***/27.01.2023 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 03.10.2024 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Кредит Тайм“ ЕООД е сключен договор за заем № ***/27.01.2023 г. По силата на така сключения договор в полза на ищеца бил отпуснат кредит в размер на сумата от 5 000 лв., за срок от 24 месеца или за период на погасяване от 27.01.2023 г. до 28.01.2025 г., при фиксиран годишен лихвен процент на заема от 10 % и годишен процент на разходите от 10, 33 %. Твърди, че в договора е установено задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 537, 28 лв., при установена обща сума за погасяване от 16 128 лв. с дължим размер на месечната вноска от 672 лв.
Поддържа, че в договора е установено задължение за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на заема от 5 295, 60 лв. и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение от 5 295, 12 лв., при което се достига до оскъпяване на кредита. Твърди, че в договора е установено, че при заплащане на месечните вноски преди падежа или на падежа е предвидена месечна отстъпка от 235 лв. или месечната такса става в размер на сумата от 537 лв., а общата стойност на плащанията от 12 888 лв.
1
Поддържа, че клаузите от договора, установяващи задължения за заплащане на такси заобикалят закона и накърняват правата на потребителя на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, като не е налице еквивалентност между стойността на начислените такси и вида на предоставената услуга. Сочи, че тези клаузи са сключени при заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото представляват скрита договорна лихва и оскъпяват кредита, поради което последните са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Излага съображения за нищожност на клаузите на основание чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, доколкото установяват допълнителен приход за потребителя за осъществяване на задължения на кредитора, представляващи присъща му дейност. Излага съображения за допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото установения в договора годишен процент на разходите не отговаря на действително приложения, като сочи, че с начисляване на посочените такси кредитът се оскъпява в нарушение на чл. 19, ал. 5 ЗПК. Сочи, че в установения в договора годишен процент на разходите е включено единствено задължението за заплащане на възнаградителна лихва, като установените задължения за заплащане на такси представляват разход по кредита, които следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. Твърди, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК като потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита. Поддържа, че е осъществил следните плащания по договора – на 27.01.2023 г. сумата от 96 лв., на 30.03.2023 г. сумата от 1 000 лв., на 27.04.2023 г. сумата от 900 лв. и на 26.09.2023 г. сумата от 7 507, 63 лв. Моли за присъждане на сумата от 4 503, 63 лв., представляваща получена от ответника без наличие на правно основание за това. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба. С молба депозирана преди първото по делото съдебно заседание оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца А.
М. У. и ответника „Кредит Тайм” ЕООД е сключен договор за паричен заем № 2
***/27.01.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 5 000 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 24 месечни погасителни вноски – в размер от 672 лв., ведно с начислена възнаградителна лихва и такси за индивидуално кредитно предложение и такса за разглеждане или сумата в общ размер от 16 128 лв.
Установено е, че кредиторът предоставя отстъпка от 135 лв. от месечната вноска в случай, че длъжникът заплаща последната преди или на датата на падежа, като в този случай погасителната вноска е в размер от 537 лв., а общият размер на задълженията е от 12 888 лв.
Установен е годишен лихвен процент от 10 % и годишен процент на разходите от 10, 33 %, като в договора е посочено, че при така определения годишен процент на разходите, са взети предвид допусканията, че договорът ще е валиден в посочения в него срок и че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране на просрочени задължения, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.
В Раздел 3 от договора е установено задължение за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем от 5 295, 60 лв. и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение от 5 295, 12 лв.
По делото е представен и погасителен план към договора за кредит, в който е установен размерът на дължимите погасителни вноски, с падеж на първата погасителна вноска на 28.02.2023 г. и на последната – на 28.01.2025 г.
По делото са представени приходен ордер № ***/27.01.2023 г., издаден от ответника за заплащане на сумата от 96 лв., приходен ордер № ***/30.03.2023 г., издаден от ответника за заплащане на сумата от 1 000 лв. и приходен ордер № ***/27.04.2023 г., издаден от ответника за заплащане на сумата от 900 лв.
Представена е молба от ищеца до ответника с искане за предсрочно погасяване на задълженията по договора за паричен заем от 27.01.2023 г. и приходен ордер № ***/30.03.2023 г., издаден от ответника за заплащане на сумата от 7 507, 63 лв.
Така представените разписки по смисъла на чл. 77 ЗЗД, издадени от кредитора, не са оспорени от ответника, като последният не оспорва обстоятелството, че със заплатените суми са погасени задължения по процесния договор за кредит.
Следователно установява се, че в изпълнение на задълженията си по договора за кредит ищецът е погасил сумата от общо 9 503, 63 лв.
По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя 3 или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.
23 ЗПК.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания
В случая в исковата молба са изложени съображения както за недействителност на договора на посочените основания по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, така и за недействителност на клаузите за заплащане на такси.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора 4 следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.
22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Разпечатката съдържа 36 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1493b3b-60a9-4895-ac9d-8dd8f68dee0c