Решение № 169 от 20.02.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000502944 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по гр. дело 2944/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ищците А. Д. А., З. Р. А. и Ч. Р. А., чрез адв. К. Л. срещу решение № 260977/17.07.2023 г. на СГС, Първо ГО, 18 състав, с което са отхвърлени исковете им: с правно основание чл. 26, ал. 2 предложение второ във връзка с чл. 44 от ЗЗД за прогласяване за нищожно на нотариално заверено пълномощно с peг. № 4384 от 12.05.2020 г. на нотариус И. И.-Ж., тъй като подписът на мястото на „Упълномощител” в същото нотариално заверено пълномощно не е положен от Р. С.

А., т.е. подписът е неистински и пълномощното не изхожда от него; с правно основание чл. 26, ал. 2 изр. първо предложение трето от ЗЗД за прогласяване за нищожно на същото нотариално заверено пълномощно, тъй като подписът положен под „упълномощител” е положен извън нотариалната кантора, което обстоятелство не е надлежно отбелязано, както и че нотариалното удостоверяване не е извършено пред нотариус, а пред помощник- нотариус, без това обстоятелство да е надлежно отбелязано в процесното пълномощно; иск с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване за недействителен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот. акт 115, том 1, peг. № 4733, дело № 103 на нотариус И. И.-Ж., нотариус с район на действие съдебен район на Софийски районен съд, peг. № *** на Нотариална камара и вписан в Служба по вписванията с вх. рeг. № 25397 от 2020г. акт. № 122, том LX, дело № 18880/2020 г., с който пълномощникът Н. Л. К. е сключил договор за прехвърляне на следния недвижимия имот, собственост на Р. А., срещу задължение за гледане и издръжка на С. Д. Х., самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** с адрес на имота гр. ***, Район ***, ж.к. „***”, блок *, вх. *, етаж *, апартамент *, с площ от площ от 54,47 кв.м., с прилежащи части:

1 избено помещение № 13, с площ от 3,34 кв.м., заедно с 0,407 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта:

***, над обекта: *** и обективиран в нот.акт № 115, том 1, peг. № 4733, дело № 103 на нотариус И. И.-Ж., и вписан в Служба по вписванията с вх. рeг. № 25397 от 2020 г. акт. № 122, том LX, дело № 18880/2020 г., като сключен без представителна власт; иск с правно основание чл. 26, ал.2 предложение четвърто от ЗЗД за прогласяване за нищожен на посочения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка поради липса на основание за сключването му. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на описания договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, поради виновно неизпълнение на насрещните договорни задължения от страна на приобретателя, изразяващо се в неполагане на всички необходими грижи от страна на приобретателката Х. към Р. А. и недаване на цялата необходима издръжка.

Въззивната жалба е подадена срещу решението в цялост, но изложените оплаквания са във връзка с твърдяната нищожност на алеаторния договор поради липса на основание и евентуално виновното му неизпълнение от страна на ответницата-приобретател.

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Постъпил е отговор от ответницата С. Д.

Х. чрез адв. М. Т., в който се поддържа неоснователност на жалбата.

Няма направени доказателствени или други искания към въззивната инстанция и не са събирани нови доказателства пред тази инстанция.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат позициите си и претендират заплащане на разноски.

Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на страните и направи самостоятелна преценка на представените по делото доказателства, приема следното:

Въззивната жалба на А. Д. А., З. Р. А. и Ч. Р. А. е подадена в срок и производството пред въззивния съд е допустимо. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по искове на въззивните жалбоподатели за прогласяване за нищожност на нотариално заверено пълномощно от 12.05.2020 г. и на сключения въз основа на него договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот. акт 115, том 1, peг. № 4733, дело № 103 от 22.05.2020 г. на нотариус И. И.-Ж., с който пълномощникът Н. Л. К. е сключил договор за прехвърляне на недвижим имот, собственост на наследодателя на ищците – Р. А., с ответницата С. Д. Х.. Твърди се, че пълномощното е нищожно поради неавтентичност, както и поради факта, че подписът положен под „упълномощител” е положен извън нотариалната кантора, което обстоятелство не е надлежно отбелязано, както и че нотариалното удостоверяване не е извършено пред нотариус, а пред помощникнотариус, без това обстоятелство да е надлежно отбелязано в процесното пълномощно.

Поради нищожност на пълномощното се твърди, че договорът е сключен без представителна власт. Във въззивната жалба няма оплаквания срещу приетото от СГС, че пълномощното е автентично, че не е нищожно поради описаните обстоятелства и че договорът не е сключен без представителна власт. Поради бланкетното обжалване на решението в тези части съдът посочва, че няма нарушени императивни материалноправни норми по исковете за нищожност на пълномощното и иска за недействителност на договора като сключен без представителна власт и решението следва да бъде потвърдено в тези части.

Предявен е иско с правно основание чл. 26, ал.2 предложение четвърто от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка поради липса на основание за сключването му, както и евентуален иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на същия договор поради виновно 2 неизпълнение на насрещните договорни задължения от страна на приобретателя, изразяващо се в неполагане на всички необходими грижи от страна на приобретателката Х. към Р. А. и недаване на цялата необходима издръжка.

Пред настоящата инстанция не е спорно, че ищците са деца и преживяла съпруга и са наследници по закон на Р. А., починал на ******** г., както и че пълномощникът Н. Л. К. е син на С. Д. Х.. Не е спорно също, че пълномощното е подписано на 12.05.2020 г., че договорът е сключен на 22.05.2020 г. и че Р. А. е бил собственик на имота към деня на сключване на договора за издръжка и гледане.

Ищците като наследници по закон на прехвърлителя по договора за издръжка и гледане всеки от тях с квота от по 1/3, имат право при смъртта на своя наследодател да търсят прогласяване за нищожен и разваляне на договора за издръжка и гледане поради неговото твърдяно неизпълнение в пълен размер. Следователно страните са материално правно легитимирани по предявените искове за обявяване на нищожност и за разваляне на договора за прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане.

Спорно пред въззивния съд е налице ли е основание на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и ако е налице основание на договора и той е валиден, налице ли е неизпълнение от страна на приобретателката, което да обоснове развалянето му по съдебен ред.

Известно е, че договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е изцяло плод на свободата на договаряне, чиито принцип е закрепен с чл. 9 от ЗЗД.

По въпроса за съществуването на основание при близка смърт на прехвърлителя е налице обилна практика на ВС и на ВКС. В нея е изяснено, че при договор, по силата на който се прехвърля имот срещу поето от приобретателя задължение да гледа и издържа прехвърлителя, основанието, от една страна, е прехвърлянето на собствеността на имота, и, от друга, поетото задължение за гледане и издръжка. Това задължение е срочно, но определеният в договора срок е относително неопределен, т. е. страните сключват договора с оглед на едно събитие, което непременно ще настъпи - това е смъртта на прехвърлителя, но не е известно кога ще настъпи. В това се изразява алеаторността на договора. Той може да има действие по-продължително време, ако прехвърлителят достигне дълбока старост, или по-кратко време, дори съвсем кратко време, ако той почине сравнително скоро след датата на договора.Настъпилата кратко време след сключването на сделката смърт на предишния собственик не означава, че сделката е без основание. Да се приеме обратното, би означавало да се отрече алеаторността като съществена характеристика на договора. Само тогава, когато смъртта настъпи твърде скоро след датата на договора и нейното настъпване е било положително известно на приобретателя, договорът би следвало да се признае за нищожен като такъв без насрещно основание. Това е така, защото известността на близкото настъпване на смъртта и действителното й настъпване в сравнително известния кратък срок означава, че приобретателят не е поел насрещно задължение. Самото болестно състояние на прехвърлителя и знанието на това състояние от приобретателя не означава, че договорът е лишен от основание. Обикновено именно при продължително заболяване или при песимистична след продължително заболяване прогноза да се прибягва до прехвърляне на имот срещу задължение за гледане, защото точно тогава прехвърлителят се нуждае от грижи, а и от издръжка. (Решение № 148 от 12.II.1991 г. по гр. д. № 1448/90 г., I г. о, Решение № 871 от 1.11.1996 г. по гр. д. № 453/1996 г., II г. о.) По настоящото дело е безспорно, че прехвърлителят е починал по-малко от месец след сключване на договора, като са неоснователни доводите на ответницата, че следва да се отчита периодът от упълномощаването до смъртта, а не от договора до смъртта на прехвърлителя. Дори и да се отчете този по-дълъг период обаче – от 12.05.2020 г. до 15.06.2020 г., смъртта е съвсем скоро, както след договора – 24 дни, така и след упълномощаването – 34 дни. Независимо от тази твърде скорошна смърт не може да се приеме липса на основание на договора, тъй като не е доказано знанието на приобретателката за близката неизбежна смърт на прехвърлителя. Вероятно е тя да е допускала това обстоятелство – в този смисъл са основателни доводите на ищците, че през 3 пролетта на 2020 г. ежедневно и постоянно всички медии оповестяваха колко са разболелите се от Ковид 19, колко са хоспитализирани, колко са починали и кои са рисковите групи.

Допускането, че прехвърлителят по алеаторен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да почине, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност, нито води до нищожност поради противоречие с добите нрави (така Решение № 384 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2009 г., III г. о., ГК).

Установява се безпротиворечиво от писмените доказателства, от заключението на СМЕ, изготвено от д-р М. и от свидетелските показания, че към момента на сключване на договора прехвърлителят е имал множество заболявания: чернодробна цироза /вследствие от дългогодишна злоупотреба с алкохол, за която разказват свидетелите и близките по данни в анамнезата/, чернодробна енцефалопатия, хеморагична диатеза, масивна хематемеза, хеморагичен шок, ерозивен гастрит и дуоденит, хроничен панкреатит, инсулинозависим диабет, диабетна невропатия, диследипимия, хронична бъбречна недостатъчност, артериална хипертония, мозъчно-съдова болест състояние след исхемичен мозъчен инсулт, състояние на пертрохантерно счупване на лява бедрена кост. Тези заболявания са описани в предаутопсионната епикриза от Клиника по интензивна терапия към ВМА – МБАЛ София по ИЗ 13734/2020 г. От тази епикриза и от признанията на страните се установява, че на 28.05.2020 г. Р. А. е приет в лечебното заведение, докаран с частна линейка, в тежко общо състояние, неконтактен и неадекватен, като по данни на близките е със затруднено дишане, слабост и неадекватност, пиел по литър алкохол на ден и от три дни не е пил. По данни на близките и според констатацията на невролога д-р Ц. болният се е залежал от месеци, като възбудата и дезориентацията му се дължат най-вероятно на абстиненция. Вещото лице д-р М. при изслушването в с.з. на 13.10.2022 г. посочва, че част от описаните хронични заболявания са свързани с хроничната алкохолна употреба: на панкреаса, на черния дроб и диабета, както и че усилването на алкохолната консумация влошава хроничните заболявания. Според твърдението в отговора на исковата молба, което не е оспорено от ищците и не се опровергава от други доказателства, праводателят е закаран в Александровска болница с частна линейка, придружен от ответницата.