Решение № 84 от 05.09.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. София, 05.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Нинова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова в присъствието на прокурора Д. М. М. като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211800600317 по описа за 2021 година Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по въззивни жалби, подадени съответно от адв. В.И. от САК – защитник на подсъдимия К. К. К. и от адв. М.М. от САК - повереник на частния обвинител С. Ф. Д., срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 12/19 г. по описа на Районен съд – С.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия К. К. К. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.

23, ал. 1 НК е определено общо наказание на подсъдимия по настоящото дело и по н.о.х.д. № 306/2015 г. по описа на районен съд – С. по н.ч.х.д. № 475/2015 г. по описа на районен съд – С.и по н.о.х.д. № 376/16 г. по описа на Софийския окръжен съд, а именно лишаване от свобода за срок от шест години, което да се изтърпи при първоначален строг режим на основание 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС. При изпълнението на наказанието на основание чл.

25, ал. 2 НК е приспаднато изтърпяното наказание по н.о.х.д. № 376/16 г. по описа на Софийския окръжен съд. На подсъдимия са възложени и разноските 1 по делото. Подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител С. Ф. Д. сумата в размер на 1 300 лева за направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият и неговият защитник, който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба. В жалбата се изнасят доводи че обжалваната присъда е неправилна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.

Няма съмнение, че подадената от защитника жалба е срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 12/19 г. по описа на районен съд – С. с която е осъден подсъдимия К. К. К., независимо, че в нея защитникът е вписал друго име за подсъдим (Н. Н.), което очевидно се дължи на техническа грешка. В подкрепа на доводите за неправилност на обжалваната присъда се сочи, че същата е постановена при превратно тълкуване на доказателствата, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Най-напред се твърди недоказаност на авторството на подсъдимия на деянието, като в тази насока се твърди, че събраните гласни доказателства не очертават ясна и непротиворечива фактическа обстановка и се иска отмяна на присъдата с постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. На следващо място се твърди, че в производството пред първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, без да се сочат конкретно такива. Алтернативно се претендира несправедливост на наложеното наказание, като искането е за неговото намаляване, като в подкрепа се сочат добри характеристични данни за подсъдимия и изминалия дълъг период от извършване на престъплението, за което е осъден, които са останали неотчетени от първия съд при индивидуализацията на наказанието.

С жалбата, подадена от частния обвинител чрез неговия повереник, се претендира увеличаване наказанието на подсъдимия, тъй като определеното и наложено от първия съд не е съобразено със съдебното минало на подсъдимия, което сочи изградени у него трайни престъпни навици, липсата на разкаяние за извършеното деяние, тежестта на извършеното и характеристичните данни за него, поради което наложеното наказание не може да изпълни предвидените в закона цели. Счита, че наказание към 2 максималния размер на предвиденото в закона би било справедливо и би могло да изпълни целите си.

Не се предявяват искания за събиране на доказателствата от въззивния съд.

Представителят на С. окръжна прокуратура в съдебно заседание оспорва жалбата, като счита присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована.

Намира, че събраните гласни и писмени доказателства са обсъдени обстойно и компетентно от първоинстанционния съд, като обосновават единствения и безпротиворечив извод за виновността на подс. К. в извършено престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК. Оспорва доводите във въззивната жалба за неправилно и превратно тълкуване на доказателствата и отрича да е налице противоречие в показанията между отделните групи свидетели. Изразява съгласие с определения размер на наказанието и намира приложението на чл.

23 и чл. 25 НК за законосъобразно. Моли за потвърждаване на присъдата.

Защитникът адв. Б. поддържа въззивната жалба, като излага допълнителни аргументи за наличие на основания за приложението на чл. 132 НК. Твърди, че понятието „силно раздразнение“ е по-широко от понятието за физиологичен афект, като застъпва, че подзащитният му е извършил деянието в такова емоционално състояние. В подкрепа на това твърдение сочи показанията на свид. Г. и свид. С., останали необсъдени от първоинстанционния съд. Алтернативно се твърди, че състоянието на подсъдимия следва да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство. Отправя се упрек към съда, че е установил наличие на висока обществена опасност, характеристични данни и подбуди на подсъдимия, но не е уточнил в какво конкретно се изразяват тези обстоятелства. Моли съда да квалифицира деянието по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК и да намали наказанието предвид смекчаващите отговорността обстоятелства.

Подсъдимият К. поддържа становището на защитника си. В последната си дума моли за налагане на минимално наказание.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Съвкупният анализ на доказателствата, събрани в хода на проведеното 3 съдебно следствие пред първоинстанционния съд, установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда.

От фактическа страна се установява следното:

На 14.01.2017 г. пострадалият С. Ф. Д. участвал в спортно състезание по борба заедно със свидетелите Д., К. и С.. След състезанието късно вечерта отишли в дискотека „Планета Пайнер Клуб“ в гр. С. за да отпразнуват победите от състезанието.

През тази вечер като охранители в дискотеката работели свидетелите С., П. и Илиев, а като сервитьори на смяна били свид. С. и свид. Георгиева.

В заведението до бара бил подс. К., заедно със свид. Г. и други лица от компанията им.

В близост до тях, на сепаре в заведението седели пострадалият Д. и свидетелите Д., К. и С..

Същата вечер след полунощ, на 15.01.2017 г., но преди 02,00 ч., между постр. Д. и свид. Г. възникнал конфликт, двамата излезли от заведението, навън се скарали – разменили си словесни реплики и се върнали в заведението /от показанията на свид. Г. – л. 68 от ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 НПК/ .

По-късно същата вечер, около 02:00 ч., подс. К. се приближил до сепарето, където седял постр. Д., и го ударил два пъти в областта на лицето.

Конфликтът между двете компании продължил вътре в заведението – към бара били хвърляни чаши /от показанията на свидетелите Г., С., Георгиева/ и в заведението настанала суматоха.

Тогава се намесили охранителите - свидетелите С. и Илиев, които извели Д. и компанията на К. навън пред заведението, където се намирал и портиерът – свид. И. П.. Свид. Илиев (охранител) се върнал обратно в заведението.

Извън заведението конфликтът между Д. и К. продължил, като пострадалият нападнал К. и му нанесъл удар в главата. Тогава отново се намесили охранителите, за да раздалечат Д. и К.. Междувременно се събрали над 10 наблюдатели на ситуацията. Свид. С. хванал Д., за да го възпре от продължаване на сбИ.ето, но Д. буйствал и се дърпал, поради което, както и 4 поради хлъзгавата настилка отвън, двамата паднали на земята.

В този момент пред заведението излезли и свидетелите Д., К. и С., които заедно със свид. П. забелязали, че Д., като бил на земята, се опитвал да се изправи, като бил застанал на колене и се подпирал с двете си ръце. Именно в тази поза бил забелязан от свидетелите, посочени по-горе. Тогава подсъдимият се засилил срещу пострадалия и му нанесъл удар с крак в областта на лицето. Ударът е характеризиран от свид. Д., К. и постр. Д. с думата „шут“, а от С. и П. – „удар с крак“. След удара пострадалият започнал да кърви в областта на лицето и да стене, като викал „изтече ми окото“.

Д. незабавно бил закаран в Спешно отделение в гр. С. а оттам бил насочен за преглед и лекуван в различни лечебни заведения в гр. София.

От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че на пострадалия са причинени: една разкъсно-контузна рана по горния клепач на дясното око под веждата, масивен оток и кръвонасядане по двата клепача на дясното око с кръвоизлив под конюнктивата, оток на двете устни на устата и охлузване по горната устна, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и са заздравели без последици за здравето на пострадалия за около 15-20 дни от датата на травмата. Освен това от същото експертно заключение се установява, че на пострадалия е причинен кръвоизлив под ретината на дясното око в областта на макулата, довел до трайно отслабване зрението на дясното око за повече от 30 дни.

От заключението на вещото лице се установява, че констатираните травматични увреждания при пострадалия Д. са в резултат от действието на твърди тъпи предмети със значителна сила, като могат да се получат при удари с юмруци или ритници, но не и с плесници.

Подсъдимият К. К. К., с ЕГН: **********, е роден на **.**.**** г. в гр.

С. живее в град С. ул. „Ц. Б.“ III № 3 № 118, българин, с българско гражданство, средно образование, неженен, осъждан, безработен.

Подс. К. е осъждан, като последно с присъда № 5 от 09.02.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 376/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд, е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 НК, присъдата е влязла в сила на 23.04.2019 г. Установени са лоши характеристични данни от представена характеристична справка /л. 82 от ДП/ налице са множество данни за нарушаване на обществения ред, извършване 5 на противообществени прояви, поддържане контакти с лица, представляващи оперативен интерес, злоупотреба с алкохол.

Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.

3 НПК, е посочил изчерпателно доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации и изводи. Анализирал е доказателствата поотделно и във връзка помежду им, и в съответствие на действителното им съдържание. Съдът е изложил аргументирани и убедителни доводи защо възприема кредитираните доказателства, като е формирал своето вътрешно убеждение по въпросите по чл. 301 НПК при съблюдаване на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата, в съответствие на изискванията по чл. 14 НПК.

Съвкупната оценка на анализираните доказателствени източници налага несъмнен и убедителен фактически извод за авторството на подсъдимия на инкриминираната телесна повреда.

В тази връзка въззивният съд намира за неоснователни упреците във въззивната жалба на защитника за недоказаност на обвинението и превратно тълкуване на доказателствата в мотивите на обжалвания съдебен акт.

Мотивите не съдържат сочените в жалбата недостатъци. Напротив, първият съд е положил най-напред необходимите усилия да събере всички значими и възможни доказателствени източници за изясняване на обективната истина по делото, които впоследствие е използвал за решаване на делото, подлагайки ги поотделно и съвкупно на прецизен анализ в съответствие с процесуалните изисквания на чл. 305, ал. 3 НПК, като не е допуснал извращаването им, нито е игнорирал неоснователно някои от тях. В основата на фактическите констатации и изводи, възприети от районния съд, стоят показанията на пострадалия и на свидетелите Д., К. и С., като в тази насока районният съд е изложил убедителни и аргументирани доводи защо ги възприема за достоверни.