Решение № 90 от 05.12.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно търговско дело 146/2024
- Вид
- Решение № 90
- Подписан
- 05.12.2024
- В сила
- 05.12.2024
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Илияна Тодорова Балтова, Янко Новаков Новаков
Цитирани разпоредби
- чл.240 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.613а, ал.1 · Търговски закон
- чл. 625 · Търговски закон
- чл.629б · Търговски закон
- чл.629б, ал.1 · Търговски закон
- чл.632, ал.2 · Търговски закон
- чл. 634в · Търговски закон
- чл.634в, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 90 гр. Бургас, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20242001000146 по описа за 2024 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 260019/ 29.08.2024 г., постановено по т.д. 134/ 2013 г. по описа на Окръжен съд Бургас е прекратено производството по несъстоятелност на „К енд Б Груп“ ЕООД н., ЕИК 102094558, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Хан Крум“ № 33, ет.1, ап.1, и е постановено заличаване на търговеца от Търговски регистър.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Националната агенция за приходите, със седалище: гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана от изпълнителния директор Румен Спецов, чрез Станислав Христов – директор на дирекция „Държавни вземания“, съгласно Заповед № * г. на изпълнителния директор на НАП, в която същото се обжалва като неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Релевират се доводи за наличието на достатъчно имущество по смисъла на чл.632, ал.2 ТЗ, а именно вземане в размер на 456 314,29 лв., установено с влязло в сила съдебно решение, за което са представени доказателства.
1
Навеждат се оплаквания, че съдът по несъстоятелността не е приложил разпоредбата на чл.629б, ал.1 ТЗ в редакцията й след изменението на ТЗ, направено със ЗИДТЗ, обн. ДВ, бр. 66/ 2023 г. и не е обявил определението, с което е указал предплащането на разноски, по партидата на „К енд Б Груп“ ЕООД н. в Търговския регистър.
Съгласно разпоредбата на чл.613а, ал.1 ТЗ въззивната жалба е надлежно обявена в Търговския регистър, но в законоустановения седмодневен срок от обявяването не е постъпил отговор по нея от заинтересована страна.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно в настоящото производство, че с Решение № 289 от 31.07.2013 г. на Окръжен съд Бургас по т.д. № 134/ 2013 г., обявено в Търговския регистър на 5.08.2013 г., е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „К енд Б Груп“ ЕООД, същият е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието му и производството е спряно, поради липса на налично имущество у длъжника за покриване на началните разноски по производството.
С Решение № 263 от 25.09.2014 г. на съда по несъстоятелността, производството е било възобновено, за да бъде отново спряно, с Решение № 260020 от 13.03.2023 г., поради неизпълнение на указанията на съда за внасяне на необходимите за развитието на производството разноски в размер на 10 000 лв.
Постъпила е на 15.03.2024 г., в рамките на едногодишния срок по 2 чл.632, ал.4, вр.ал.2 ТЗ, молба от Националната агенция по приходите – кредитор в несъстоятелността, с която е отправено искане за възобновяване на производството по несъстоятелност. В молбата се твърди, че длъжникът има установено с влязло в сила неприсъствено решение вземане в размер на 456 314,29 лв., поради което следва да се приеме, че има достатъчно имущество за покриване на разноските по несъстоятелността. В условията на евентуалност се моли за преразглеждане на въпроса относно размера на предварителните разноски, а при оставяне без уважение на това искане, даване възможност на този кредитор да привнесе разноските, в подходящ срок.
По така постъпилата молба първоинстанционният съд е постановил Определение № 260105 от 20.03.2024 година, с което е оставил без уважение искането за възобновяване на производството по несъстоятелност, указал е на кредитора Национална агенция по приходите да внесе в двуседмичен срок сумата от 6000 лв. предварителни разноски по несъстоятелността, разпоредил е вписване на това определение в книгата по чл.634в, ал.1 ТЗ.
С контестираното пред настоящата инстанция решение, Окръжен съд[1]Бургас е прекратил производството по несъстоятелност и е постановил заличаване на несъстоятелния търговец от Търговския регистър, като е изложил съображения, че не са изпълнени указанията на съда за привнасяне на разноски в указания срок, поради което производството по несъстоятелност не може да се движи.
Към молбата си за възобновяване на производството молителят е представил, в подкрепа на искането си, разпечатка от база данни със съдебни решения, сочеща на постановено неприсъствено решение от 11.11.2015 г., по силата на което е постановено осъждане на трето лице да заплати на длъжника горепосочената сума. От текста на документа става ясно, че решението е постановено след обявяване на длъжника в несъстоятелност и при участието на синдика. Допълнителни доказателства – официален препис от решението, с отбелязване, че същото е окончателно (чл.240 ГПК), както и данни за предприети действия по събиране на вземането не се ангажират.
С оглед изложеното, следва да се заключи, че соченото от молителя имущество - краткотрайни активи, представляващи вземания в размер на 456 314,29 лв., дори и да се установи, че са съществуващи, не представляват 3 новооткрито имущество, съответно не се твърдят и нови обстоятелства, например събиране на всички или част от тях.
На следващо място следва да се изтъкне, че посоченият в молбата актив не може да се окачестви като бързоликвиден. Разбирането на правната норма относно достатъчно имущество за покриване на началните разноски в несъстоятелността, предвид спецификата на тези разходи - месечно възнаграждение на синдика, разноски за запазване, оценка и продажба на имуществото на длъжника, и изобщо за осребряване на активите, предпоставя наличието на бързоликвидни активи, чието конвертиране може да позволи да се авансират непосредствено необходимите и належащи текущи разходи в производството по несъстоятелност. Преди всичко, имуществото следва да е налично и набавянето му да не е свързано с допълнителни процедури, като например осребряване на имуществени права (за което е необходимо и решение на събранието на кредиторите) или принудително събиране на такива, поради нуждата от оперативност на тази фаза от производството.
Соченото от жалбоподателя имуществено право не удовлетворява това изискване.
Видно от данните по делото, с определението си от 20.03.2024 г. съдът по несъстоятелността е преразгледал въпроса относно размера на дължимите за привнасяне разноски. Горното поражда необходимост съдът отново да предостави срок на лицата по чл. 625 ТЗ и на кредитора, в който новоопределеният размер разноски бъде внесен, както и да посочи последиците от невнасянето им в срок. Макар да е разпоредено вписване в книгата по чл. 634в ТЗ, определението е подлежало на обявяване и в Търговския регистър, за да стане достояние на всички лица по чл. 625 ТЗ и всички кредитори, които да преценят дали да упражнят правото си на привнасяне на разноски. Неизпълнението на задължението по чл.629б, ал.1, изр.2 ТЗ е осуетило евентуалното предплащане на разноските от заинтересовано лице. Без изпълнение на посоченото процесуално правило не може да се приеме, че не са настъпили предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност. Като не е действал в съответствие с регламентираните в приложимата правна норма правила, съдът по несъстоятелността е допуснал процесуално нарушение, което налага отмяна на обжалваното решение, предвид необходимостта от постановяване на 4 надлежно определение по чл.629б ТЗ, съдържащо всички необходими реквизити и изпълнение на указаната в закона процедура, свързана с него.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260019 от 29.08.2024 г., постановено по т.д. № 134/2013 година по описа на Окръжен съд Бургас.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Бургас за изпълнение на дадените в мотивната част указания.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението до Агенция по вписванията - търговския регистър за обявяването му по партидата на „К енд Б Груп“ ЕООД н., ЕИК 102094558.
ДА СЕ ВПИШЕ решението в книгата на съда по несъстоятелността по чл. 634в ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в четиринадесетдневен срок от вписването му в Търговски регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5