Решение № 43 от 20.03.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Велико Търново, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500288 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 76 от 14.03.2022 г., постановено по гр.д. № 273/2021 г. Плевенският окръжен съд осъдил на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД ЗП А. З. К., от гр. Кнежа, да заплати на „СИ КО“ ООД – гр. Долна Митрополия сумата от 52 195.20 лв. като получена на отпаднало основание, с оглед разваляне поради неизпълнение на договор за продажба на шарен /ивичест/ слънчоглед, подходящ за белене от реколта 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., сключен между страните от 11.01.2016 г., с анекс към него № 2/17.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2020 г. до окончателното й заплащане. Осъдил на основание чл. 86 от ЗЗД ЗП А. З.

К. да заплати на „СИ КО“ ООД сумата от 8 792.95 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 82 195.20 лв. за периода от 10.10.2019 г. до 27.09.2020 г. и на сумата от 52 195.20 лв. за периода от 28.09.2020 г. до 15.11.2020 г. Осъдил на основание чл.

92 от ЗЗД ЗП А. З. К. да заплати на „СИ КО“ ООД сумата от 8 219.52 лв., представляваща неустойка за разваляне на договор по чл. 5 от анекс № 2/17.06.2019 г. към договор от 11.01.2016 г. между страните поради значително неизпълнение на задълженията на ответника по анекса, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на ИМ – 16.11.2020 г. до окончателното й заплащане, като отхвърлил иска за разликата над 8 219.52 лв. до предявения размер от 11 915.52 лв., за сумата от 3 696 лв., като неоснователен. Осъдил на основание чл. 86 от ЗЗД ЗП А. З. К. да заплати на „СИ КО“ ООД сумата от 920.13 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на неустойката в 1 размер на сумата 8 219.52 лв. за периода от 10.10.2019 г. до 15.11.2020 г., като отхвърлил иска за разликата над 920.13 лв. до предявения размер от 1 333.93 лв., за сумата от 413.79 лв., като неоснователен. Осъдил на основание чл. 78 от ГПК след компенсация ЗП А. З. К. да заплати на „СИ КО“ ООД съдебни разноски в общ размер на 10 617.58 лв., направени за исковото и обезпечителното производство.

С решение № 196 от 18.05.2022 г., постановено по гр.д. № 273/2021 г. Плевенският окръжен съд постановил на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК след влизане в законна сила на съдебното решение по делото и признаване за неистински документи на РКО от 19.10.2016 г. и 26.10.2016 г. /оригинали на л. 36 и л. 37 от делото/, копия от тези документи, ведно с препис от решението да се изпратят на РП Плевен. Със същото решение съдът оставил без уважение молбата на адв. Е. Т., в качеството на пълномощник на ищеца „Си Ко“ ООД, вх.

№ 3807/19.04.2022 г. в частта по реда на чл. 250 ал. 1 от ГПК за допълване на решение № 76/14.03.2022 г. по гр.д. № 273/2021 г. по описа на Плевенския окръжен съд с произнасяне по реда на чл. 194, ал. 3, изр. 2 от ГПК като неоснователна. Оставил без уважение молбата на адв. Е. Т., в качеството на пълномощник на ищеца „Си Ко“ ООД, вх. № 3807/ 19.04.2022 г. в частта по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 76/14.03.2022 г. по гр.д. № 273/2021 г. по описа на Плевенския окръжен съд с произнасяне по реда на чл. 194, ал. 3, изр. 2 от ГПК като неоснователна. На основание чл.

248 от ГПК изменил решение № 76/14.03.2022 г. по гр.д. № 273/2021 г. по описа на Плевенския окръжен съд в частта относно разноските, както следва: осъдил на основание чл. 78 от ГПК след компенсация ЗП А. З. К. да заплати на „СИ КО“ ООД съдебни разноски по делото в общ размер на 10 653.58 лв., направени в исковото и обезпечителното производство; оставил без уважение молбата на адв. Е. Т., в качеството на пълномощник на ищеца „Си Ко“ ООД, вх. № 3807/19.04.2022 г. в частта по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 76/14.03.2022 г. по гр.д. № 273/2021 г. по описа на Плевенския окръжен съд и присъждане на разноски по делото за разликата над 10 653.58 лв. до 10 963.78 лв. като неоснователна.

Въззивна жалба против решение № 76 от 14.03.2022 г., в частта, с която са уважени исковете на „Си Ко“ ООД, е подадена от ответника ЗП А. З. К., чрез адв. Е. С., с оплакване, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с константната практика на ВКС и при несъобразяване на събраните доказателства в тяхната целокупност. Жалбоподателят сочи, че е безспорно по делото, че има сключен договор между „Си Ко" ООД, в качеството му на купувач, и ЗП А. З. К., в качеството му на продавач, от 11.01.2016 г. с предмет - продажба на черен, шарен (ивичест) слънчоглед, подходящ за белене, от реколта 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г., срещу задължението на “Си Ко" ООД да заплаща авансово продажните цени, както е определено в чл. 7, ал. 1 от договора. „Си Ко” ООД превело на ЗП А. З. К. сумата от 150 000 лв., дължима до 20.01.2016 г., като за това плащане била издадена фактура № 57/14.01.2016 г. През 2018 г. била продадена и доставена част от договореното количество на стойност 30 844.80 лв., като за осъществената продажба била издадена фактура № 108/17.10.2018 г. Осъществена била още 2 една продажба/доставка на слънчоглед на 08.09.2019 г. на стойност 36 960 лев. За уреждане на отношенията по договора от 11.01.2016 г. страните подписали Анекс № 2/17.06.2019 г. На 28.09.2020 г. била платена/възстановена от ЗП А. З. К. на „Си Ко“ ООД сумата от 30 000 лв.

Твърди се, че неизпълнението на останалата част от договора и анекса се дължи и на поведението на ищеца по делото „Си Ко“ ООД – предвид лошите климатични условия през стопанската 2019/2020 г., ниските добиви и съответно по-високите пазарни цени през периода, предложената цена от ищеца била неприемлива за ответника ЗП А. К., поради което била постигната устна договорка, че слънчогледът ще бъде продаден от ответника и остатъкът по процесния договор ще бъде възстановен до края на 2020 г. След частична реализация на продукцията, ответникът възстановил сума в размер на 30 000 лв., за което било издадено КИ № 135/25.09.2020 г. Твърди се, че ищецът по делото „Си Ко“ ООД не е осчетоводил следните първични счетоводни документи: РКО от 19.10.2016 г. за платена/върната от ЗП А. К. на „Си Ко“ ООД сума в размер на 20 000 лв., за което било издадено КИ № 143/26.10.2020 г., получено на 30.10.2020 г.; РКО от 26.10.2016 г. за платена/върната от ЗП А. К. на „Си Ко“ ООД сума в размер на 10 000 лв., за което било издадено КИ № 141/26.10.2016 г., получено на 30.10.2020 г. Посочва се, че след осчетоводяване на тези счетоводни документи, вземането на ищеца би било в общ размер на 22 195,20 лв. Безспорно било установено по делото, че в оригиналите на представените по делото РКО след изготвяне на копията са извършени добавки чрез дописване на текст – след „връщане по фактура“ на „върнат аванс“. Безспорно било прието по делото също, че РКО за сумите от 10 000 лв. и 20 000 лв. са подписани от управителя на ищцовото дружество Я. К. на посочените в тях дати. В производството по реда на чл. 193 от ГПК не била установена твърдяната от ищеца неавтентичност на оспорените документи, поради което същите не са изключени от доказателствения материал по делото. Изцяло незаконосъобразен и неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че РКО били неистински документи – добавянето на текста „върнат аванс“ било извършено от счетоводна гледна точка.

Представените РКО съдържали волеизявление, носещо подписа на управителя на ищцовото дружество, че точно опредЕ. сума е получена и следвало да се квалифицират като частни диспозитивни документи, които притежавали висока доказателствена стойност, когато издателят им установява неизгодни за себе си факти. Също така, безспорно било установено от СИЕ, че ответникът е закупувал от ищеца торове, препарати, семена, по които продажби няма непогасени суми при салдо 204 172.16 лв., т.е. безспорно било установено, че други отношения между страните по делото, по който да има непогасени суми, не са налице.

Изцяло неправилно и незаконосъобразно се явявало обжалваното решение и по отношение на присъдената неустойка, лихва и разноски по делото, като същите следвало да са съобразени с реално дължимата от жалбоподателя сума, която е в размер на 22 195.20 лв. В жалбата е направено искане въззивният съд да отмени решение № 76 от 14.03.2022г. на Окръжен съд – Плевен, изцяло като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с константната практика на ВКС и при несъобразяване на събраните в хода на делото доказателства в тяхната цялост, и да постанови ново решение, като съобрази безспорно доказаните размери на върнати от жалбоподателя суми, а от тук и размерите на 3 присъдените суми за неустойки, лихви и разноски.

От ответната по жалбата страна „Си Ко“ ООД-гр. Долна Митрополия е постъпил писмен отговор, с който е заето становище за неоснователност на същата. Направено е искане жалбата да бъде оставена без уважение.

В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от „Си Ко“ ООД срещу решение № 76/14.03.2022 г. в частта, с която съдът е уважил частично предявените от страна на дружеството иск за присъждане на неустойка в размер на 11 915.52 лв. и иск за обезщетение за забавено плащане върху неустойката в размер на 1 333.93 лв. В чл. 5 от анекса ясно и недвусмислено било уговорено, че размерът на неустойката е 10% върху сумата 119 155.20 лв. В тази връзка жалбоподателят намира за неправилно тълкуването на съда, че неустойката е уговорена като процент от неизпълнената част от поетото от ответника задължение по анекса към договора. Посочва се, че съдът не само е заменил волята на страните, но също така не е определил правилно и вида на неустойката – видно от текста на самата клауза, неустойката била такава за разваляне, а не за неизпълнение. По отношение на иска за заплащане на обезщетението за забава върху неустойката, доколкото жалбоподателят счита, че неустойката следва да бъде присъдена в пълния договорен размер от 11 915.52 лв., в пълен размер следвало да се присъди и обезщетението за забава, претендирано от ищеца - 1 333.93 лева. Според изчисленията на вещото лице размерът на това обезщетение бил 1 333.88 лв., с 0.05 лв. по-малко. Жалбоподателят счита, че искът следва да се уважи в пълен размер, т.е. 1 333.93 лв., но дори и да се приеме за меродавно изчислението на вещото лице, то размерът, който следва да се присъди, е 1 333.88 лв.

Направено е искане да се отмени решение № 76/14.03.2022 г., постановено по гр.д. № 273/2021 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, в частта, в която съдът е уважил частично предявените искове за присъждане на неустойка и за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата на неустойката, и вместо него да бъде постановено ново, с което да се присъди в полза на „Си Ко" ООД неустойка в размер на 11 915.52 лв. и обезщетението за забава върху неустойката в размер на 1 333.93 лв., изчислено за периода от 10.10.2019 г. до 15.11.2020 г.

От насрещната страна ЗП А. З. К., чрез адв. Е. С., е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, с който се оспорва същата изцяло, като неоснователна и недоказана.

Направено е искане жалбата да бъде оставена без уважение.

От ЗП А. З. К. е постъпила и въззивна жалба срещу решение № 196 от 18.05.2022 г. на Окръжен съд Плевен, постановено по гр.д. № 273/2021 г. по описа на същия съд в частта, с която е постановено на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК след влизане в сила на съдебното решение по делото и признаване за неистински документи на РКО от 19.10.2016 г. и 26.10.2016 г., копия от тези документи, ведно с препис от решението да се изпратят на Районна прокуратура – Плевен.

Жалбоподателят сочи, че с решение № 76 от 14.03.2022 г. на Окръжен съд Плевен, постановено по гр.д. № 273/2021 г. процесните РКО от 19.10.2016 г. и 26.10.2016 г. не били обявени за неистински документи. Твърди се, че по отношение на тези РКО не било 4 откривано производство по оспорването им, за да бъдат същите обявени и признати за неистински документи. Същите не били изключени от доказателствата по делото. Безспорно било установено по делото, че с извършената в процесните РКО поправка не било извършено престъпление. По делото не била установена твърдяната от насрещната страна неавтентичност на оспорените документи, поради което същите не били изключени от доказателствения материал по делото и нямало основание да се изпращат на прокуратурата.