Решение № 17 от 16.01.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Смолян, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440101312 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ** ЕООД срещу ответника К.

И. Г. с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията, представляващи главница в размер на 800,00 лева,121,32 лева- договорна възнаградителна лихва за периода от 10.11.2018г. до 10.05.2019г., 151,12 лева- законна лихва за забава върху главницата за периода от 10.05.2019г. до 17.03.2024г., дължими по договор за потребителски кредит №231567/10.11.2018г., сключен между К. И. Г. и ** ООД, като вземанията на ** ООД са прехвърлени на ** ЕООД, с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 22.03.2024г. до окончателното изплащан на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №238/28.05.2024г. по чгр.дело №625/2024г. по описа на РС- Смолян.

В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание. Исковете се поддържат с писмено становище, подадено чрез юриск.Т..

За ответника назначения му особен представител адв.П. поддържа становище, че иска се явява основателен за вземането за главница в размер на 800,00 лева, а по отношение на вземанията за лихва прави възражение за погасяването им по давност за периода от време от 10.05.2019г. до 17.03.2024г. В отговора на исковата молба, внесен чрез особения представител на ответника, се изразява същото становище.

1

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора и становищата за съдебното заседание, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор относно сключения на 10.11.2018г. договор за паричен заем ** №231567 със заемодател ** ООД и заемател К. И. Г., по силата на който му е предоставен заем в размер на 800,00 лева , при Годишен процент на разходите на заема 48,46 %, брой вноски 6, фиксиран годишен лихвен процент 40,08%, дата на последно плащане 10.05.2019г., като общата сума за плащане е в размер на 921,32 лева.

Видно от погасителния план вноската е в размер на 26,72 лева, като е предвидена неустойка, също платима на вноски, в размер общо 542,68 лева, а общия размер на вноската главница, лихва и неустойка е в размер на 244,00 лева.

Няма спор и че вземанията са прехвърлени с договор за цесия от 21.07.2022г., сключен между ** ООД и *** ЕООД, като ведно с исковата молба е приложен договора за продажба и прехвърляне на вземания, както и уведомление за цесия до К. И. Г..

Няма спор и че сумата по кредита е усвоена. Процесуалният представител на ответника признава иска за вземането в размер на 800,00 лева- непогасена главница по процесния договор за кредит.

За валидността и последиците на сключения между К. Г. и „**“ ООД АД договор за паричен заем ** №231567/10.11.2018г. важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

При липсата на императивни изисквания настъпват на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа Годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая, видно от погасителния план и Общите условия на ** ООД за заеми „**“ в чл.37, ал.3 е предвидено, че в случай, че заемодателят поиска, а заемателят не предостави каквото и да е годно обезпечение на договора за заем съгласно общите условия, в срок до три дни , считано от подписване на договора за заем, същият дължи на заемодателя неустойка, индивидуализирана в договора за заема.

Обезпечението е предвидено в чл.33, ал.1 т.1- поръчителство или т.2 банкова гаранция, които обезпечения следва да отговарят на конкретни условия.

Предоставянето на обезпечението е п предвидено и в т.6.1. от процесния договор за паричен заем, а именно заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, , по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия /поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/ Съгласно т.6.2. от 2 договора за паричен заем при неизпълнение на т.6.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 542,68 лева. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като начислената по същата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план /т.6.2. от договора за паричен заем/. Видно от договора за паричен заем, ведно със съдържащия се в него погасителен план, е предвидено плащането на неустойка в общ размер от 542,68 лева, платима на шест вноски с погасителните вноски по заема, в размер на по 27,03 лева.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

В договора следва ясно да бъде посочено как е формиран ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Допуснато е нарушение, тъй като в договора за паричен заем кредиторът е посочил само абсолютната стойност на лихвения процент и ГПР, като съгласно чл.30, ал.1 от Общите условия ГПР се определя индивидуално , за всеки отделен договор за заем. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия/.

Поради последното, не става ясно как е формиран ГПР, неговите компоненти, оскъпяването на паричния заем.

Относно предвидената в 6 от договора за паричен заем неустойка , следва да се посочи, че същата няма характер на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и клаузата се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Освен че същата неустойка се дължи за неизпълнение за реално неосъществими в краткия тридневен срок условия за предоставяне на обезпечение от заемателя, същата не е уговорена за евентуално настъпване на вреди за кредитора, следва да се посочи и че е в завишен размер, съпоставен с размера на отпуснатия заемз. Задължението за осигуряване на поръчител е трудно изпълнимо от кредитополучателя в краткия тридневен срок за изпълнение с поставените условия към поръчителя.

Плащането на неустойката е уговорено предварително , като по този начин кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на задълженията си за преценката за платежоспособността на длъжника, което е в задължение на кредитора и следва да се извърши преди предоставяне на паричния заем.

На следващо място, неустойката, предвид посоченото по- горе , а именно представлява едно допълнително възнаграждение за кредитора, е разход, подлежащ на включване при формирането на ГПР, с което се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК при забава на потребител, 3 кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава., при което е нарушена и тази разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорена във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Клаузата за неустойка е уговорена във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност по изложените по- горе доводи.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвид доводите, че ГПР в договора не съответства на действителния ГПР. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него.

Ето защо, ще следва да се уважи само предявения иск за съществуване на вземането за непогасената главница по договора за паричен заем в размер на 800,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповедта в съда- 22.03.2024г. до окончателното й изплащане.

Исковете подлежат на отхвърляне в частта за вземанията за договорната възнаградителна лихва в размер на 121,32 лева и за законната лихва за забава в размер на 151,12 лева.

Предвид пчасти5чното уважаване на установителния иск установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК е уважен частично, на „**“ ЕООД се дължат разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част, както в исковото, така и в заповедното производство, а именно- за исковото производство са в размер на 466,23 лева, равняващи се на 238,38 евро /включени са съдебни разноски за дт 75,00 лева, възнаграждение за особен представител 450,00 лева, юрисконсултско възнаграждение 100,00 лева за исковото производство/. Разноските за заповедното производство са в размер на 55,95 лева, равняващи се на 28,61 евро /включват платена дт 25,00 лева и юриск. възнаграждение 50,00 лева/.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. И. Г., ЕГН**********, с адрес ****, дължи за плащане на „**“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *****, сумата в размер на 409,03 евро, съответстващи на 800,00 лева- непогасена главница дължими по договор за потребителски кредит №231567/10.11.2018г., сключен между К. И. Г. и ** ООД, като вземанията на ** ООД са прехвърлени на „**“ ЕООД, с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 22.03.2024г. до окончателното изплащан на вземането, за които вземания е издадена 4

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №238/28.05.2024г. по чгр.дело №625/2024г. по опииса на РС- Смолян.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „**“ ЕООД, ЕИК***, срещу К. И. Г., ЕГН**********, за установяване съществуването на вземанията в размер на 121,32 лева- договорна възнаградителна лихва за периода от 10.11.2018г. до 10.05.2019г., 151,12 лева- законна лихва за забава върху главницата за периода от 10.05.2019г. до 17.03.2024г., по договор за потребителски кредит №231567/10.11.2018г., сключен между К. И. Г. и ** ООД, като вземанията на ** ООД са прехвърлени на „**“ ЕООД, с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №238/28.05.2024г. по чгр.дело №625/2024г. по описа на РС- Смолян.

ОСЪЖДА К. И. Г., ЕГН**********, с адрес**** да заплати на „**“ ЕООД, ЕИК*, със седали**ще и адрес на управление *** направените съдебни разноски в размер на 238,38 евро /466,23 лева/ за исковото производство, както и 28,61 евро /55,95 лева/ за заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.