Определение № 288 от 17.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Пловдив, 17.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20245001000316 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, образувано по Молба вх.№5875/10.07.2025 г., подадена от И. И. С., чрез адв. М. Б., с която се иска изменение и допълване на постановеното по настоящото дело Решение №187/12.06.2025 г. в частта му за разноските, с преразглеждане на въпроса за разноските, които ищецът И. И. С. следва да заплати на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД за първоинстанционното производство, което съдът е пропуснал да направи, както и с присъждане в полза на процесуалния представител на ищеца на допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, съобразно резултата от спора пред въззивната инстанция. Сочи се, че съдът е отменил частично решението в неговата отхвърлителна част, и е присъдил на ищеца допълнително обезщетение в размер на 4000 лв., но е пропуснал изобщо да преразгледа въпроса за разноските, дължими от страните съобразно резултата от въззивното производство – не е редуцирал съобразно този резултат разноските, които ищецът е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника за първоинстанционното производство, които по съразмерност счита че следва да се намалят до размера от 1020 лв., и не е присъдил допълнително възнаграждение на адвокат Б. за производството пред първостепенния съд, съобразно уважената от въззивния съд част от иска, като се претендира дължимото допълнително възнаграждение да е в размер на 2 472 лева. Наред с това, с молбата се иска изменение на решението в частта му за разноски за въззивното производство, досежно определения от съда размер на адвокатското възнаграждение, присъдено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на адвокат Б. за процесуалното представителство на ищеца във въззивното производство, като счита, че определеното възнаграждение не следва да бъде намалявано по съразмерност, а размерът му да бъде определен на базата на уважения обжалваем интерес (700 лв.), увеличено с 1 допълнително адвокатско възнаграждение за две допълнителни съдебни заседания (по 250 лв. за всяко от тях) – общо в размер на 1200 лева.

Молбата е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана и надлежно представлявана страна, поради което е допустима. Препис от молбата е връчен на насрещната страна в производството, и в срок е постъпил Отговор вх.№6838/19.08.2025 г. от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, в който не е взето становище относно искането за редуциране на присъдените в полза на дружеството разноски за първоинстанционното производство, а по отношение на искането за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за производството пред първостепенния съд се поддържа становище за неоснователност на искането за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 2 472 лв., което не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Поддържа се, че търсената сума не е съобразена с отменената част от решението на първостепенния съд, с решението на СЕС от 25.01.2024 г. по преюдициално дело С-438/22, както и с Наредба №1/09.07.2004 г.

Като разгледа молбата по същество, съдът намира същата за частично основателна. Въпреки че с постановеното въззивно Решение №187/12.06.2025 г. съдът е отменил частично решението на първостепенния съд в отхвърлителната му част, и вместо това е уважил иска за разликата над присъденото в полза на ищеца застрахователно обезщетение от 4000 лв. до размера от 8000 лв., като е присъдил на ищеца допълнително застрахователно обезщетение от 4000 лв., настоящият съд не е преразгледал въпроса за преразпределяне на разноските, присъдени в полза на страните за първоинстанционното производство, съобразно резултата по предявения главен иск. Тъй като с въззивното решение съдът е дал различно разрешение на спора по главния предявен иск, съдът е следвало да преразгледа и въпроса за разноските, дължими между страните за първоинстанционното производство, съобразно този резултат.

Налице е непълнота на решението в частта за разноските, която следва да бъде отстранена по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

С въззивното решение съдът е приел предявения иск за основателен до размера на сумата от 8000 лв., поради което е потвърдил решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 8000 лв. Претенцията е била предявена в размер на 45 000 лв., като частична от общо претендирано обезщетение в размер на 70 000 лв. Следователно, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право да му бъдат възстановени 37/45 части от направените разноски за първоинстанционното производство. Със списък по чл.80 от ГПК на л.556 ответникът е претендирал присъждане на разноски в общ размер на 1395 лв., от която сума има право да му се присъдят 37/45 части, т.е. сумата от 1147 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

Първостепенният съд е приел, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, съобразно предявения размер на иска, положения адвокатски труд, фактическата и правна сложност на спора, следва да бъде определено в размер на 4250 лв., като от този размер е присъдил в полза на адв. Б. по съразмерност, съобразно уважената част от иска, сумата от 378 лв. Това разрешение на първостепенния съд на въпроса за 2 дължимото на адвоката възнаграждение не е било оспорвано по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, поради което направеното искане пред въззивния съд за изменение на принципа, по който е определено възнаграждението, е несвоевременно. Съобразно резултата от въззивното производство, на базата на определеното от първостепенния съд адвокатско възнаграждение от 4250 лв., в полза на адвокат Б. следва да се присъдят 8/45 части, или сумата от 756 лева. С решението на първостепенния съд е присъдено в полза на адвоката адвокатско възнаграждение в размер на 378 лева, поради което въззивната инстанция следва да присъди на адвоката допълнително адвокатско възнаграждение в размер на още 378 лева.

По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съдът намира за неоснователно искането за определяне на размера на адвокатското възнаграждение на базата на уважения материален интерес, а не по съразмерност на уважената част от обжалваемия интерес на ищеца. Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ГПК не дерогира принципа на разпределяне на отговорността за разноски между страните по делото, възприет в чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК. Тълкуването й по начин, който поставя насрещната страна в по-неблагоприятно положение досежно задължението за разноски за процесуално представителство, според това дали адвокатското възнаграждение е определено от договор между страните, или размера му е определен от съда в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗАдв., противоречи на смисъла на закона. Разпоредбата на чл.38 от ЗАдв. предвижда възможност на адвоката по своя преценка да предостави безплатно правна помощ на определен от закона кръг лица. Извършвайки тази преценка, адвокатът поема риска предоставените от него услуги изцяло или отчасти да не бъдат адекватно възнаградени. Този риск се прехвърля върху насрещната страна, но само тогава, и само дотолкова, доколкото поддържаната от насрещната страна теза е била отхвърлена, при спазване на правилата за разпределение на отговорността за разноски по чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК. Искането за присъждане на допълнително възнаграждение за явяването на адвоката в две допълнителни съдебни заседания пред въззивния съд, съдът намира също за неоснователно. Във въззивното производство са проведени общо 4 открити съдебни заседания, в които процесуалният представител на ищеца се е явил и е осъществил активни процесуални действия за защита на правата на ищеца. Тази процесуална активност на адвоката е била взета предвид от съда при обсъждане на възражението на насрещната страна за прекомерност на претендираното възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., като тя е едно от основанията на съда да приеме възражението за неоснователно, за което са изложени подробни мотиви във въззивното решение. Ето защо, искането за увеличаване на размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адвокат Б., с определяне на допълнително възнаграждение за явяването й в двете допълнителни съдебни заседания, е неоснователно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.1 от ГПК Решение №187 от 12.06.2025 г., постановено по в.т.д.№316 по описа за 2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му за разноските, дължими от страните за първоинстанционното производство, КАКТО СЛЕДВА:

ОТМЕНЯ Решение №96 от 26.02.2024 г., постановено по т.д.№169 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, В ЧАСТТА МУ, с която И. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.

П.“ №85, ет.5, ап.30, е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „Застрахователно дружество ДаллБогг Живот и Здраве“АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Г.М.Димитров“ №1, сумата над размера от 1147 лв.

/хиляда сто четиридесет и седем лева/ до размера от 1271,65 лв./хиляда двеста седемдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща направените от дружеството разноски за първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ДаллБогг Живот и Здраве“АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Г.М.Димитров“ №1, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на адвокат М. Б., със служебен адрес: гр. П.“ №2, ет.1, офис 7, сумата от 378 лв. /триста седемдесет и осем лева/, представляваща допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство - над присъдените с първоинстанционното решение 378 лв., до дължимия размер от 756 лв., съразмерно на уважената част от иска с решението на въззивния съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на Решение №187 от 12.06.2025 г., постановено по в.т.д.№316 по описа за 2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му за разноските, чрез завишаване на присъденото на основание чл.38, ал.2 от ГПК в полза на адвокат М. Б. адвокатско възнаграждение за въззивното производство, от определения размер от 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/ до размера от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4