Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260551 от 20.10.2021, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 3655/2020
Вид
Решение № 260551
Подписан
20.10.2021
В сила
28.03.2022
Състав
СТАНИМИР ТОДОРОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Добрич, 20.10.2021 г.

В И М Е

Т О Н А

Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

При участието на секретаря: Геновева

Димитрова

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ

СЪДИЯ гр. дело № 3655/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.з. Със заповед № **** г. по ч. гр. дело № 1927/2020 г. Добричкият районен съд е разпоредил Длъжникът Н.Й.Г. ********** ***, да заплати на Кредитора „**“ ЕООД ЕИК **, гр. С., бул. „***“ № **, вх. **, ет**, район **, общ. ** обл. С.

(столица), чрез Адвокатско дружество Г. и П. сумата 160,47 лв. /сто и шестдесет лева и 47 ст./ за обезщетение за неизпълнение на договори в размер на 160,47 BGN /сто и шестдесет лева и 47 ст./ парично задължение по договор за цесия от 01.10.2019г. както и сумите: 25 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса, и 50 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението си кредиторът изрично е посочил как е формирана претенцията му за сумата от 160,47 лв., а именно: 29,40лв., представляваща неустойка по Допълнително споразумение към Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 18.12.2013 г., представляваща равностойността на три месечни такси от по 9,80 лв., и 131,07 лв., представляваща неустойка по Допълнително споразумение към Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 24.09.2015 г., представляваща равностойността на три месечни такси от 23,99 лв., от 17,80 лв. и от 1,90 лв., за което издадена фактура №*****.

Претенцията на ищеца, предмет на настоящото дело, е установяване дължимостта на сумата от 131,07 лв., представляваща част от посочените в заповедта за изпълнение 160,47 лв.

Съобщение до длъжника е изпратено до регистрираните постоянен и настоящ адрес. Тъй като длъжникът не е открит и не се е намерило лице от домашните му, съгласно да получи съобщението, длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото.

На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на длъжника с изтичане на срока за получаването й от канцеларията на съда.

При служебна проверка в ТД на НАП В., офис Д., е установено, че длъжникът няма регистрирани трудови договори към настоящия момент.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с разпореждане от 02.11.2020 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет на гр. дело № 3655/2020 г. по описа на Добричкия районен съд/ срещу длъжника, като е предявил иск за установяване съществуване на вземането му относно процесните суми.

В срока за отговор и по реда на чл. 131 от ГПК Н.Й.Г., чрез назначения й особен представил адвокат Р.И. ***, е депозирала писмен отговор, според който предявеният иск е недопустим. В условията на евентуалност, ако се приеме, че исковата претенция е допустима, ответницата оспорва предявения иск по основание и размер. Излагат се възражения относно наведените в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства.

Ответникът на първо място сочи, че е налице неяснота относно клиентския номер, който е регистриран на името на ответника във връзка със сключения договор за предоставяне на мобилни услуги. Конкретно се сочи разминаването в номерата, наред с посочения номер *** е посочен и друг клиентски номер *** Според ответника „*** ЕАД не е упражнила законосъобразно правото си да прекрати отношенията си с ответника във връзка с процесния договор. Отрича се наличието на покана от страна на „***“ ЕАД до ответника за доброволно плащане. На следващо място се сочи, че не са представени доказателства издадените фактури да са връчени на ответника. Прави се изрично възражение за изтекла погасителна давност на всички начислени суми по фактури, издадени от „***, включително и претендираната сума с характер на неустойка.

Ответникът оспорва получаването на уведомление за сключените договори за цесия между „*** и „***, както и между „***“ ООД и „***. Липсата на уведомление до длъжника за извършената цесия към датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК от страна на ищеца, води до извода, че исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Ответникът оспорва изложеното от ищеца по отношение на начислените мораторни лихви, като последица се оспорват претендираните разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

Във връзка с отговора на исковата молба ищецът е представил молба-становище на дата 02.09.2021г. Прави се искане съдът да приеме за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелство за доставени на ответника далекосъобщителни услуги. Ищецът оспорва възраженията на ответника, касаещи нищожността на претендиратната неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора. Настоява се, че *** е встъпило с правата си на кредитор, въз основа на валидно сключени договори за цесия, по силата на които в полза на ищеца са прехвърлени всички вземания, произтичащи от процесния договор, сключен между „*** Според ищеца, ответникът е бил надлежна уведомен във връзка със сключените договори за цесия. Настоява се от ищеца, че *** е изправна по договорите страна, доставените са процесните мобилни услуги, в посочения от ищеца обем, поради което се настоява за тяхното заплащане. Поддържат се твърденията за валидно упражнено право за прекратяване на процесните договори от страна „***, а като последица се претендира присъждане на мораторни лихви, а също така се поддържа и изявлението за законосъобразност на договорна неустойка. Съобразно изложеното ищецът настоява предявеният иск да бъде уважен, ведно със законните последици от това.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на така заявената претенция е поставена в зависимост от активността на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване, че между *** и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на твърдения договор за мобилни услуги, неговото съдържание, че услугите предмет на договора са предоставени, че за ответната страна е възникнало задължението /с настъпил падеж/ да заплати насрещната цена за ползваната услуга, както и че процесните вземания са били прехвърлени по надлежен ред, респ., че длъжникът правновалидно е уведомен за цесията от предишния кредитор (цедента по арг. на чл.99, ал.4 от ЗЗД).

В настоящия случай на 24.09.2015 г. между „***“ ЕАД и Н.Й.Г. е сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ** от дата 24.09.2015г. за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер ********* и избран тарифен план ***с посочена абонаментна такса от 23,99 лева и добавена допълнително +***, с месечна такса 17,80 лева и *** с месечна такса от 1,90 лева. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 24.09.2017г.

На

29.04.2016 г. е сключено допълнително споразумение за предоставяне на услугата за интернет и телевизия с избран тарифен план *** и допълнителен пакет ***** Въз основа на сключените договори за предоставяне на мобилни услуги между ответника Н.Й.Г. и *** са издадени фактури №***г.; №***., №***.; №***. за периода от 22.02.2017г. до 22.06.2017г. на стойност 135,46 лева за неплатени далекосъобщителни услуги.

Според ищеца абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги за четири последователни отчетни месеца, а именно 03/2017г., 04/2017г., 05/2017г. и за месец 06/2017г.

Предвид на неплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на „*** да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната, като в издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочното прекратяване на договора в размер на 131,07 лева., като прекратяването на договора е от 04.07.2017г.

**** във връзка с прекратения договор за предоставени мобилни услуги претендира неустойка, уговорена в т. 2 от сключения договор в размер на 131,07 лева.

След едностранно прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор е издал по кл. № *** г. крайна фактура № **********. В нея е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги, от които за нас интерес представлява част от сумата до размера на 131,07 лв. и е включена в сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода. Тази неустойка е уговорена в т.2 от договора, представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка абономентна услуга от сключения договор, както следва: 71,97 лв. за абонаментен план *** *** лв.); 53,40 лв. за допълнителната услуга **** (3x17,80 лв.); 5,70 лв. за допълнителна услуга ****

Не се спори по делото, че датата на деактивация на процесния абонамент е 04.07.2017 г., поради което абонатът е в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер ***, като същият не е спазил крайният срок за ползване на абонаментите *** съответно до дата 24.09.2017 г.

Установява се по делото, че *** ЕАД е прехвърлило вземането си, предмет на процесния договор на дружеството „**** ООД. Впоследствие поченото дружество е прехвърлило на ищеца вземането си по договора. Ищецът е инициирал производство по реда на чл. 410 от ГПК и след като в негова полза е била издадена заповед за изпълнение, за ищеца е налице правен интерес да бъде признато за установено в отношението между страните дължимостта на процесните суми. Правната квалификация на иска е чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК.

Прехвърлянето на вземане

(цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.

Установеното в чл. 99, ал.

4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора, но тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера, а задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № *** от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №***2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № **от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № **/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.