Решение № 58 от 15.10.2026, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- Административно наказателно дело 146/2026
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 15.10.2026
- Състав
- АНТОН РАНГЕЛОВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. Радомир, 15.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно наказателно дело № 20261730200146 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление №./07.05.2026 г. на началник на РУ – Р., към ОДМВР – П. упълномощен с./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя В. В. Б., с ЕГН: **********; с постоянен адрес: обл. П., гр. Р., ул. “П. К. Ц.” № 68, са наложени административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 255.65 е. /500.01 лв./, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание Наредба № . от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки.
Наказателното постановление е обжалвано в срок и по изложените в жалбата от жалбоподателя, чрез адвокат К. Г. Х., член на Адвокатска колегия - С., личен номер на адвок.със служебен адрес: гр. С.ул. ,Л.” №. ет. к. ., тел. .; e-mail: kantoraharizhievffiahv hg, обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Наказващият орган – началника на РУ – Р., към ОДМВР – П., редовно призован не е изпратил представител в съдебно заседание, но е изразил писмено становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно постановление бъде потвърдено. Направено е изявление, в случай, че се претендират разноски за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение и заплатеното от другата страна възнаграждение е над определения в чл.18 от Наредба № . от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, моли съда, при констатирана основателност на 1 жалбата, да приеме, че същото е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, адвокатското въжнаграждение да бъде намалено до посочения в цитираната наредба минимален размер.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на Акт серия GA, № ./24.12.2025 г. за установяване на административно нарушение на Г. К. Б. на длъжност „инспектор“ при РУ - Р. Според констатациите в същия, на 24.12.2025 г., около 10.41 ч., в град Радомир, на ул.“И. С., с посока на движение, от ул.“Р.
Д.“, към с.К., жалбоподателят В. Б. е управлявал л.а. „“Н.“, м0д.„М.“, с рег. № СВ . РС, като същото МПС било със служебно прекратена регистрация на 28.10.2025 г. по чл. 143 ал.10 от ЗДвП. АУАН бил съставен по докладна записка от служители на ЗЖУ - София В качеството на свидетели са разпитани свидетелката Г. Б. и свидетелите по акта Б. Р. и А. Б..
Според свидетелката Г. К. Б., на длъжност „полицейски инспектор“ в РУРадомир, същата била назначена в наряд . заедно с моя колега от РУ-Р. А.С., като преди обяд дежурният на РУ - Р. ги изпратил за съдействие на колеги от жандармерията в гр.Р., кв.“В.“.
Заедно с колегата А. С. отишли в кв.“В.“, където видяли колегите от жандармерията, които били спрели лек автомобил, за който казали, че няма застраховка „ГО“. Тъй като нямали правомощията на КАТ, искали от тях да вземат отношение. Взели документите на автомобила и водача, взели таблета и се оказало, че въпросното МПС няма сключена „ГО“ и служебно прекратена регистрация. Тя съставила акта. Като свидетели били посочени двамата колеги, които били спрели въпросния автомобил от жандармерията. обяснила на водача за съставения акт и същият го разписал.
Според свидетеля Б. А. Р., на длъжност „старши полицай“ в сектор „ППДММ“сектор Б. при РЖУ- С. били назначени с И. Б. и И. Г. на територията на Р.. Тогава спрели лицето и установили, че има нарушение, след което извикали колегите от РУ- Р. за съдействие и да вземат отношение по случая. Не си спомня дали имало възражение от жалбоподателя. Установили нарушението и извикали колегите за съдействие. Те дошли и поели случая, като им оказали съдействие.
Според свидетеля А. Ш. Б., на длъжност „старши полицай“ в Дирекция „Ж.“ сектор Б. извършвали СПО на територията на РУ- Р.. Придържа се към служебната документация, която се съдържа по преписката. До колкото си спомня водачът на автомобила нямал „Гражданска отговорност“.
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът следва да се произнесе по същество.
Същата е основателна по следните съображения:
2
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. При извършване на служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на същия наказателно постановление (НП) съдът констатира, че са налице всички задължителни реквизити визирани в чл.42 и чл.
57 от ЗАНН. Издадени са от компетентен орган и са надлежно връчени и е предоставена възможност на нарушителя да възрази.
Преценявайки от външна страна обжалваното наказателно постановление, съдът намира, че съществува разминаване между законовата разпоредба и действителната фактическа обстановка, които не си кореспондират. Вменената като нарушена законова разпоредба - чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
В обстоятелствената част е записано, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Тази регистрация се възобновява след изпълнение на задължението за пререгистрация, но не прави съответното МПС нерегистрирано. На жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.З, пр.1 от ЗДвП. С тази разпоредба е определено такова за лице, което управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Както бе упоменато по - горе, жалбоподателят не е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Въпросното МПС не е собственост на жалбоподателя, а на неговата сестра – свидетелката Е. К., която е следвало да бъде уведомена, съгласно действащата разпоредба на чл.18 б, ал.2 от Наредба I45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, за служебно прекратената регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП. По делото липсва справка от сектор ПП, от която да се установява, че за прекратената регистрацията е уведомен собственика на МПС.
Предвид горното, съдът приема, че е налице съществено нарушение на административно производствените правила, водещи до отмяна на издаденото НП. В случая, собственикът на л.а. – жалбоподателят В. Б. не е бил уведомен към датата на нарушението – 24.12.2025 г. за обстоятелството, че същият е със служебно прекратена регистрация и съответно не е бил запознат с това обстоятелство и не е могъл от субективна страна да формира виновно поведение.
Предвид гореизложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
По разноските.
Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя, на основание чл.143, ал.1 от АПК, ОДМВР- П. следва да заплати на 3 жалбоподателката направените разноски по делото, като е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 200 е.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № .07.05.2026 г. на началник на РУ – Р., към ОДМВР – П., упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя В. В. Б., с ЕГН: **********; с постоянен адрес: обл. П., гр. Р., ул.
“П. К. Ц.” № . са наложени административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 255.65 е. /500.01 лв./, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Административен съдПерник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14 - дневен срок от получаване на съобщенията.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4