Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2023 от 24.05.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12203/2025
Вид
Решение № 2023
Подписан
24.05.2026
В сила
01.09.2026
Състав
Нела Кръстева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2023 гр. Варна, 24.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110112203 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.150 от СК.

Производството е образувано по искова молба, предявена от ищцата П. С. Б.

ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Х. Д. Т., ЕГН **********, срещу ответника С. Т. Б. ЕГН **********, с адрес: ГР.В. ул. И. Д. №** eт.* an.*, за изменение на присъдената издръжка с решение № *** от **.**.****г., постановено по гр. д. №*** по описа за 2022г. на 33-ти състав на Варненски районен съд, посредством увеличаването й от 200лв. на 230,08евро/450лв./ месечно, считано от предявяване на иска – 18.11.2025г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването на издръжката.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са следните:

Сочи се, че от постановяване на първоначалната издръжка с горепосоченото решение са изминали 2-3 години, и предвид настъпилото икономическо положение на страната през последните 2-3 години, както и възрастта на детето , а именно 10 годишна към настоящия момент издръжката не покрива нуждите на детето. Освен това от постановяване на съдебният акт до момента, се настоява, че са настъпили изменения както в икономическата обстановка на страната, така и по отношение нуждите на детето, които с възрастта му са се увеличили. С изложеното се обосновава правният интерес от предявения иск.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност на исковата претенция, като оспорва размера на претендираното увеличение до 450лв. месечно, като счита същия за несъобразен с реалните му възможности към настоящия момент. През годините, в които е бил задължен за издръжка в размер на 200лв. месечно, е изпълнявал задължението си редовно, като в много от месеците е 1 заплащал минимум по 300 лв., а понякога и повече, в зависимост от възможностите си към съответния момент. Освен паричната издръжка, сочи, че е поемал и значителни допълнителни разходи за детето, включително закупуване на дрехи, обувки, якета и други необходими вещи, осигуряване на почивки и време, прекарано заедно с детето, както и различни забавления и извънкласни активности. По този начин реално е изразходвал значително повече средства за благосъстоянието на детето, отколкото е била сумата на самата издръжка за година, като предпочитал те да се използват директно за нуждите и развитието на детето, а не само за превод на средства към майката.

Към настоящия момент сочи, че е безработен. Работи само инцидентно и сезонно като общ работник в строителни дейности (изолации), като през зимния период липсват възможности за работа. Към подаване на отговора, сочи че няма постоянен доход, нито трудово правоотношение, и допълнително понася разходи за наем на жилище, както и разходи за собствена издръжка чрез заеми.

При изложеното настоява за отхвърляне на исковата претенция.

При преценка за увеличение, отправя искане да се определи минималния законов или друг разумен размер, съобразен с реалните му доходи и възможности към настоящия момент.

Контролиращата страна Д. „С. П.”, гр.В., заявява писмено, че е запозната с материалите по делото и счита, че е в интерес на детето П. Б., с оглед пълноценната и законосъобразна защита правата и интересите и и предвид възрастта й да се актуализира размера на издръжката дължима от бащата съобразно потребностите на детето и събраните по делото доказателства за финансовите възможности на двамата родители.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че П. С. Б. ЕГН ********** е дете на Х. Д. Т., ЕГН ********** и ответника С. Т. Б. Егн **********.

С писмо Териториална дирекция на НАП-София с № ЕО-32-03246/4/31.03.2026 г., уведомяват съда, че няма данни за регистрирани действащи трудови договори на лицето С. Б. към датата на настоящия отговор, както и няма данни за подавани осигурителни декларации по отношение на същото лице за периода от 02/2025 г. до 02/2026 г. Към писмото е приложена справка актуално състояние ЕЕТЗ към 31.03.2026 г.

С постъпило на 31.03.2026 г. Писмо вх. № 25811 от Агенция по вписванията, Служба по вписванията – Варна с изх. № 5604/27.03.2026 г., е представено удостоверение с № 5604/27.03.2026 г. по чл. 46 от ПВ във връзка с чл. 45 буква „в“ от ПВ, по партидата на лицето С. Б., ведно със справка по лице за всички служби по вписванията.

Видно от постъпило на 30.03.2026 г. Писмо вх. № 25438 от Национална агенция за приходите, Териториална дирекция на НАП-Варна с № ЕО-32-03246/1/30.03.2026 г., лицето Х. Т. има регистрирани трудови договори съгласно Приложение № 1, като информацията е актуална към 27.03.2026 г.

Видно от решение № *** от **.**.****г., постановено по гр. д. №*** по описа за 2022г. на 33-ти състав, на Варненски районен съд, е прекратен брака между С. Т. Б., ЕГН ********** и Х. Д. Б., ЕГН **********, сключен на 16.09.2011г. пред длъжностното лице по гражданско състояние в гр.Варна, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак №*** от посочената дата, по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК. С решението на основание чл.143, ал.2 от СК, С. Т. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „И. Д." №**, ет. *, ап. *, е осъден да заплаща в полза на детето П. С. Б., ЕГН ********** , действащо чрез своята майка и законен представител Х. Д. Б., ЕГН **********, месечна 2 издръжка в размер на 200,00лв./двеста лева /, с падеж до всяко 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за нейното прекратяване или изменение.

Данните относно ответника по делото са, че не работи и няма имущество, което да трансформира в средства за осигуряване на личната и н детето си издръжка. Не разполага със собствено жилище, работи сезонно, непостоянно.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на иска по чл. 150 от СК, в тежест на ищеца е да установи по пътя на пълното и главно доказване, че ответникът му е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да дава същия и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка /изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения родител/.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания с т. 5 от ППВС № 5/1970г./. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението. Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В случая ответникът е баща на детето П., което е почти навършило 11 години.

От присъждане на последната издръжка в полза на малолетното дете, на **.**.**** г., са изминали повече от три години, през което време неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето обусловени, както от по-голямата му възраст, така и от променената икономическа конюнктура в страната. Последното обуславя извод, че потребностите му от гледна точка на обичайните разходи за облекло, храна, отопление, транспорт и други обичайни са трайно изменени, спрямо същите на петгодишно дете. Установено е, че 3 понастоящем детето е ученичка в четвърти клас на СРЕДНО УЧИЛИЩЕ С ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ “А. С. П.” – В., което неминуемо е породило нови нужди от средства за издръжка за закупуване на учебници и учебни пособия, заплащане на учебни и други такси, участие в организирани мероприятия и дейности. В случая, освен обичайните разходи за храна и облекло, предвид възрастта му следва да бъдат отделяни повече средства за нормалното му интелектуално развитие.

Наред с изложеното, съдът отчита и обстоятелството, че бащата е безработен, с непостоянни доходи от сезонна дейност. Изхождайки от възприетия размер на минималните средства, необходими за покриване на минимални жизнени потребности от храна и нехранителни стоки и услуги на едно лице към настоящия момент, както и предвид промяната в размера на МРЗ и минималната издръжка за дете/155,05 евро на месец/, съдът намира, че средствата, необходими за средномесечната издръжка на детето П. са в размер на около 300 евро минимум. Тази сума, съдът приема за достатъчна да покрие, както разходите за обучение и живот.

По делото са представени доказателства за реализираните от майката доходи, като съдът съобразявайки, че и двамата родители са в трудоспособна възраст, при липсата на представени доказателства за наличие на влошено здравословно състояние на същите, намира, че всеки от тях е в състояние да реализира доходи поне в размер на средно месечния такъв, определен за страната.

Като отчита съвкупния доказателствен материал и съобрази безусловния характер на задължението на родителя за издръжка към ненавършилото му пълнолетие дете, съдът намира, че от сумата от 300 евро месечно, необходими за издръжката на детето П., бащата следва да участва със сумата от 190 евро месечно, като остатъкът следва да се допълва от доходите на майката. Съдът , при определяне на този размер отчита , че ответника не е установил наличието на задължения към други ненавършили пълнолетие деца, както и факта, че майката е заета с преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

Следователно, изхождайки от приоритетния интерес на детето и настъпилите трайни изменения в неговите нужди и потребности, решаващият състав приема, че са налице предпоставки за изменение в размера на издръжката.