Решение № 2493 от 24.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2493 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100512815 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска „В..БГ“ ЕООД (с предходно наименование „4финанс“ ЕООД), чрез юрк. Д.Д. срещу решение № 20053804 от 18.08.2022 г. по гр.д. № 21277/2021 г. на СРС, ГО, 50 състав, с която дружеството е осъдено, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, да върне на Д. Е. П. сумата 226,11 лв., от които 40,43 лв. – заплатена при липса на основание възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 9881730015/24.03.2020 г. и 185,68 лв. – заплатена при липса на основание такса за експресно разглеждане на посочения договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2021 г. до окончателното й изплащане.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно прилагане на материалния закон – на чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 и ал.

4, чл. 22 ЗПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска.

Претендира се присъждане на направените разноски по делото. Възразява се да бъде присъждано адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА на процесуалния представител на насрещната страна, тъй като не са представени доказателства за затруднено материално положение на въззиваемия.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ищеца Д. Е. П., чрез адв. И. Н., се изразява становище за правилност на обжалваното решение и неоснователност на въззивната жалба. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на 1 разноски за въззивната инстанция. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора.

Страните не спорят и с доклада по чл. 146 ГПК районният съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и ответника е бил сключен, по реда на ЗПФУР, договор за потребителски кредит № 9881730015/24.03.2020 г.

От договора за кредит и от анекса към него за удължаване на срока за връщане на общата дължима сума по кредита се установява, че „В..БГ“ ЕООД (с предходно наименование „4финанс“ ЕООД) е предоставило на Д. Е. П. потребителски кредит при следните условия: сума на кредита 1200 лв.; лихвен процент 40,99%; ГПР 49,7%; таксата за експресно разглеждане 185,68 лв.; датата на получаване на сумата 24.03.2020 г.; дата на връщане на сумата 23.04.2020 г. (предоговорена с анекса на 23.05.2020 г.); обща дължима сума по кредита 1426,11 лв.

От разписка за извършено плащане от 24.03.2020 г. се установява, че дружеството е превело в полза на ищеца сумата 1200 лв., на основание „усвояване по кредит 9881730015“.

От представена справка от системата на „Изипей“ АД за извършени плащания в периода 24.03.2020 г. – 15.04.2021 г. от Д. Е. П. в полза на „4финанс“ ЕООД, както и от заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че общата сума, която Д. Е.

П. е изплатил на „4финанс“ ЕООД във връзка с процесния договор за потребителски кредит е 1426,11 лв.

От експертното заключение се установява също, че с извършеното от ищеца плащане в размер на 1426,11 лв. са погасени следните суми по кредита: 1200 лв. главница, 40,43 лв. договорна лихва, 185,68 лв. такса за експресно разглеждане. Според вещото лице ГПР е в размер на 229,25%, ако се приеме, че разходите по кредита са в общ размер на 226,11 лв.

(40,43 лв. възнаградителна лихва и 185,68 лв. такса за експресно разглеждане), и в размер на 49,7%, ако се приеме, че в разходите по кредита не се включва таксата за експресно разглеждане.

При тези данни съдът намира следното от правна страна:

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е необходимо ищецът да е дал на ответника определена парична сума при начална липса на основание, като в тежест 2 на ищеца е да докаже, че е дал паричната сума на основание нищожен договор за потребителски кредит № 9881730015/24.03.2020 г.

В случая по делото се доказа, че ищецът е предал на ответника процесната сума от 226,11 лв., от която 40,43 лв. - възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 9881730015/24.03.2020 г. и 185,68 лв. - такса за експресно разглеждане по същия договор за потребителски кредит.

Сумата 226,11 лв. е дадена от ищеца на ответника при начална липса на основание – нищожен договор за потребителски кредит, поради което подлежи на връщане от ответника.

Процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в него ГПР (49,7%) не отговаря на действителния такъв, който е в размер на 229,25% (при включена такса за експресно разглеждане) и който надвишава максимално допустимия размер, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Непосочването на действителния размер на ГПР е равнозначно на липса на посочване на ГПР по кредита, което води до нищожност на целия договор за потребителски кредит, на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно, с оглед недействителността на договора за потребителски кредит, ищецът е дължал връщане единствено на главницата по кредита в размер на 1200 лв., но не и връщане на сумата 40,43 лв. - възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит и на сумата 185,68 лв. - такса за експресно разглеждане по същия договор за потребителски кредит.

Във връзка с включването на таксата за експресно разглеждане при изчисляването на ГПР следва да се посочи, че тази такса е включена в общия размер на кредита от 1426,11 лв.

(1200 лв. главница, 40,43 лв. договорна лихва и 185,68 лв. такса за експресно разглеждане) и е разход по кредита, който следва да бъде включен и при изчисляването на ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като е разход, който е пряко свързан с договора за потребителски кредит (по-конкретно с усвояването на кредита) и по същностна си представлява възнаграждение на кредитора за по-бързо извършената от него предварителна оценка на платежоспособността на потребителя-кредитополучател.

По отношение на таксата за експресно разглеждане следва да се посочи също, че тя противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което е нищожна. Ето защо, на допълнително основание, ищецът не е дължал на ответника нейното заплащане и същата подлежи на връщане.

Предвид изложеното предявеният от Д. Е. П. против „В..БГ“ ЕООД (с предходно наименование „4финанс“ ЕООД) иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на сумата 226,11 лв., от която 40,43 лв. – заплатена при липса на основание възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 9881730015/24.03.2020 г. и 185,68 лв. – заплатена при липса на основание такса за експресно разглеждане на посочения договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2021 г. до окончателното й изплащане 3 се явява основателен и подлежи на уважаване.

С оглед съвпадението на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, включително в частта за разноските.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА въззивникът „В..БГ“ ЕООД ще следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на въззиваемия адв. И. П. Н., с личен № ******* САК, сумата 400 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Д. Е. П. пред въззивната инстанция, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/07.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е искането на въззивника да не бъде присъждано адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА на процесуалния представител на насрещната страна, тъй като не са представени доказателства за затруднено материално положение на въззиваемия. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, а при оспорване на основанието за предоставяне на безплатната правна помощ в тежест на страната, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, е да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице (в този смисъл - определение № 632 от 2.12.2016 г. по ч. т. д. № 2136/2016 г. на ВКС, II т. о., определение № 50 от 21.01.2021 г. по ч. т. д. № 2348/2020 г. на ВКС, II т. о. и др.) В случая такова доказване не е проведено.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20053804 от 18.08.2022 г. по гр.д. № 21277/2021 г. на СРС, ГО, 50 състав.

ОСЪЖДА „В..БГ“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. И. П. Н., с личен № *******, САК, сумата 400 лв. адвокатско възнаграждение въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4