Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 930 от 20.12.2024, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 541/2024
Вид
Определение № 930
Подписан
20.12.2024
В сила
20.12.2024
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 930 гр. Шумен, 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500541 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 7825/30.10.2024 г., депозирана от „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ......., ж.к. ....... 4, Бизнес Парк София, ......., чрез адв. В. Н. – САК срещу разпореждане № 2184/28.04.2024г. по ч. гр. д. № 20243620101356 по описа на РС – Нови пазар, с което частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. С. И. с ЕГН ********** за сумите, представляващи разлика между стандартната цена на мобилни устройства и преференциалната им обща лизингова цена, в общ размер на 173,11 лева и в частта за сумите за неустойки в общ размер на 259,56 лева, както и в частта за съразмерно отхвърлените разноски.

Жалбоподателят, счита, че неправилно и незаконосъобразно съдът е отхвърлил заявлението в частта за сумите, представляващи разлика между стандартната цена на мобилни устройства и преференциалната им обща лизингова цена и в частта за неустойките, като не се е съобразил както с фактическия, така и с доказателствения материал по делото.

Излага, че неустойките и сумите, представляващи разлика между стандартната цена на мобилни устройства и преференциалната им обща лизингова цена се дължат при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на длъжника или при нарушение на задълженията на длъжника по тях. Неплащането на месечните абонаментни такси и услуги, безспорно се явявало такова нарушение, което е уговорено като самостоятелно основание за начисляване на неустойките и сумите, представляващи съразмерните части от направените отстъпки в цените на мобилните устройства, поради което за начисляването на неустойките и сумите не било необходимо договорите да бъдат предсрочно прекратени от мобилния оператор, а било достатъчно да е налице виновно неизпълнение от страна на длъжника. Претендираните суми, представляващи разлика между 1 стандартната цена на мобилните устройства и преференциалната им обща лизингова цена целели да обезщетят мобилния оператор за това, че е направил значителна отстъпка от пазарната цена на устройствата разчитайки, че длъжникът ще заплаща месечните си абонаменти за сроковете, за които споразуменията са били сключени. Видно от процесните споразумения е, че мобилният оператор е направил отстъпки в общ размер на 368.68 лева за двете устройства, поради което счита, че с отхвърлянето на тези вземания съдът е постановил несправедлив съдебен акт. Сочи, че не клаузата за възстановяване на част от отстъпките противоречала на добрите нрави, а отхвърлителното разпореждане на заповедния съд, тъй като застрашавало правния мир и дори търговския оборот, тъй като облагодетелствало подобни недобросъвестни практики от страна на потребителите, което водело да неоснователното им обогатяване за сметка на мобилния оператор. По отношение на неустойките в размер на тримесечни абонаментни такси излага, че съгласно трайната съдебна практика, същите не представляват необосновано високо обезщетение и не са неравноправни, поради което моли съда да разпореди на РС – Нови пазар да допълни заповедта за изпълнение в частта за сумите, представляващи разлика между стандартната цена на мобилни устройства и преференциалната им обща лизингова цена в общ размер на 173,11 лева и в частта за сумите за неустойки в общ размер на 259,56 лева, както и да присъди направените от заявителя разноски в пълен размер. Претендира и разноски за настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намери жалбата за неоснователна, поради следните съображения: Производството пред първата инстанция по ч. гр. д. № 20243620101356 по описа на РС – Нови пазар е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „.......“, ж.к. “....... 4“, бизнес парк София, ......., представлявано от Д.К.К. и М.С., с пълномощник по делото адв. Н.А.Щ. от САК срещу И. С. И. с ЕГН **********, за сумата от 902.09 лева. Посочено е, че вземанията се основават на неизпълнение по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Договор за лизинг към него за устройство NOKIA G20 64GB Dual Blue; Договор за лизинг с предпочетен номер *** за базови аксесоари; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Договор за лизинг към него за устройство SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual White; Договор за лизинг с предпочетен номер *** за базови аксесоари. Уточнено е, че: 1) за предпочетен номер *** заявителят претендира следните суми: 46,80 лв. - представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.09.2022г. 14.11.2022г.; 75,57 лв. - неустойка, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси, съгласно раздел IV, чл. 2 от споразумението и е начислена във фактура № 7345970597/15.01.2023г.; по Договор за лизинг, с който се предоставя за временно и 2 възмездно ползване устройство марка NOKIA G20 64GB Dual Blue, се претендира сумата от 164,39 лв. - формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.09.2022г. - 14.01.2023г.; сума в размер на 18,11 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, начислена във фактура № 7345970597/15.01.2023г. и по договор за лизинг на базови аксесоари от 07.07.2021 г., с който се предоставя за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари се претендира сумата от 27,90 лв. - представляваща лизинговите вноски за периода 15.09.2022г. - 14.01.2023г. и 2) по договор за предпочетен номер ***, заявителят претендира следните суми: 103,85 лв. - представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.09.2022г. - 14.11.2022г.; 183,99 лв. неустойка, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси, съгласно раздел IV, чл. 2 от споразумението, начислена във фактура № 7345970597/15.01.2023г.; по Договор за лизинг, с който се предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual White, се претендира сумата от 74,63 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.09.2022г. - 14.01.2023г., сумата от 155,00 лв. представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, начислена във фактура № 7345970597/15.01.2023г. и по договор за лизинг на базови аксесоари от 10.03.2022 г., с който се предоставя за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари се претендира сумата от 51,85 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.09.2022г. 14.01.2023г..

С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението, за сумите както следва: 1) по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, както следва: 75,57 лв. неустойка, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси, съгласно раздел IV, чл. 2 от споразумението, начислена във фактура № 7345970597/15.01.2023г. и 18,11 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, начислена във фактура № 7345970597/15.01.2023г. и 2) по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, както следва: 183,99 лв. неустойка, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси, съгласно раздел IV, чл. 2 от споразумението и е начислена във фактура № 7345970597/15.01.2023г. и 155,00 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, начислена във фактура № 7345970597/15.01.2023г., както и за разноските, както следва: за дължима държавна такса в размер за разликата над 13,01 лв. до 25,00 лв. и за адвокатски хонорар за разликата над сумата от 249,78 лв. до 480,00 лв., като за останалите претендирани вземания, заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за изпълнение № 716/28.10.2024г..

За да отхвърли заявлението в посочените части, първоинстанционния съд е приел, че в случая условието за претендирането им е предсрочното прекратяване на договорите, което 3 в случая не било налице, като е изложил мотиви в подкрепа на горния извод. Освен това е посочил, че клаузите за така договорените неустойки, поради предсрочно прекратяване на договора, са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, поради това, че не отговаряли на изискването за добросъвестност и водели до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България, съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. В конкретния случай искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между страните договор за предоставяне на мобилни услуги, по който на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора по смисъла на чл.143, ал.2 от ЗЗП, където са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Видно от заявлението и представените договори, заявителя претендира две кумулативно начислени неустойки за неизпълнение - размерът на три стандартни месечни абонаментни такси за предоставената мобилна услуга и разликата между стандартната цена на устройство без абонамент и преференциалната им обща лизингова цена. Предвиждането в потребителски договор за едно и също неизпълнение на няколко различни и едновременно дължими санкции надхвърля присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката, преценено при сключване на договора.

Съдържанието на клаузата относно претендираната неустойка, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в противоречие на добрите нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи 4 на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора.