Определение № 114 от 24.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 114 гр. Пловдив, 24.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно частно търговско дело № 20225001000029 по описа за 2022 година

Производството е по чл.274,ал.1, т.2 от ГПК във вр.с ГПК и чл.119,ал.3 от същия кодекс. чл.113 от

Образувано е по частната жалба на „Е. Ю.“ ЕАД ЕИК *********, представлявано от юрисконсулт КР. Н. Н. против Определение № 667 от 07.12.2021 г, постановено от Пловдивският окръжен съд по търг. дело № 745/2021 г. по описа на съда.

По силата на обжалваното определение съдът е отхвърлил направеното от ответника „Е. Ю.“ ЕАД ЕИК ********* възражение за неподсъдност на делото по чл.113 от ГПК пред Пловдивския окръжен съд и за прекратяване на производството по делото пред същия съд.

В частната жалба се поддържа довода, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.113 от ГПК, като не е отчел и изменението на същата разпоредба/ Изм. ДВ, бр.65 от 2018 г, в сила от 07.08.2018 г. При новата редакция на разпоредбата подсъдността по отношение на потребителските спорове от факултативна е станала вече задължителна. Според изложеното в частната жалба правото на „ Е. - Ю.“ ЕАД –П. не произтича от сключен между страните договор за достъп и пренос на разпределителната мрежа,а произтича от подзаконов нормативен акт – Правила за измерване на количеството електрическа енергия- ПИКЕЕ.

1

По нататък се излага довода, че между страните по делото не съществува търговски спор относно изпълнение или неизпълнение на сключена търговска сделка. Претендира се отмяната на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се уважи възражението на ответника за неподсъдност на делото и неговото прекратяване пред сезирания Пловдивски окръжен съд.

Ответника по частната жалба“ М. р. - Н.“ООД ЕИК *********, представлявано от управителя на дружеството С. Г. М. чрез пълномощника по далото адвокат М.Ч. от АК -П., поддържа писмен отговор, съгласно който частната жалба е неоснователна. Счита, че съдът е сезиран с ОУИ по чл.124,ал.1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане, произтичащо от абсолютна търговска сделка, която е такава и за двете страни.

Счита, че разпоредбата на чл.113 от ГПК се отнася само до физическите лица, защото само тези лица имат постоянен и настоящ адрес. В този смисъл разпоредбата е неприложима за юридическите лица- търговци. Поддържа довода, че ищецът е присъединен към мрежата на „Е. - Ю.“ ЕАД с договор за присъединяване № *******/**** г., към който са приложени Търговски условия, поради което и самите страни са придали на отношенията си търговски характер.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в частната жалба оплаквания и доводи , приема за установено следното:

Частната жалба е депозирана в определения от закона срок от легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав на въззивната инстанция също споделя тълкуването на разпоредбата на чл.113 от ГПК1, съдържащо се в определение № 69 от 29.01.2021 г на ВКС, постановено по ч.т.д.№1049-2020 г, на второ т.отд. на ТК- докладчик: председателят на състава Е. В.. Целта на законодателя с изменението на разпоредбата със ЗИД ГПК/ обн.ДВ.бр.65 от 07.08.2018 г. е да бъде осигурен възможно най-лесен и евтин достъп по правосъдие на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение - това е потребителя. Ищецът в настоящото производство „М. р. - Н.“ ООД обаче няма качеството на „ потребител“ по смисъла на § 13,т.1 от Допълнителните 2 разпоредби на Закона за защита на потребителите. Тази легална дефиниция визира само и единствено физическите лица, които придобиват стоки или ползват услуги , които не са предназначени за извършване на търговска дейност.

Разпоредбата на чл.113 от ГПК е неприложима по отношение на юридическите лица, които нямат настоящ или постоянен адрес,какъвто имат само физическите лица. Тълкуването на частния жалбоподател, че с изменението на чл.113 от ГПК подсъдността по отношение на потребителските спорове от факултативна става задължителна се отнася до физическите лица – „потребители“ по смисъла на легалната дефиниция на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП. Или целта е да се улесни икономически по-слабия субект в спорното правоотношение, но безсъмнено ЮЛ- търговци не отговарят на това изискване.

В конкретния случай спорното правоотношение е възникнало въз основа на договор за пренос на електрическа енергия пред електроразпределенителната мрежа/ Е**/ на оператора "Е. - Ю."ЕАД.

Това търговско дружество е единственият лицензиран оператор на Е** на тази обособена територия, на която се намира собствения на ищеца стопански и производствен обект- фабрика.

Спорното правоотношение е между две търговски дружества , като ищецът е мрежови клиент,а ответника мрежови оператор на Е**, в който случай следва да намерят приложение Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия пред Е** на „ Е. - Ю. „АД.

В разпоредбата на чл.56,ал.3, изр.2 от посочените Общи условия на оператора е посочено изрично ,че споровете, възникнали по прилагането на тези Общи условия се отнасят за решаване до „ компетентния съд по седалището на Е** Е*. Тази клауза от Общите условия представлява договор за избор на съд по смисъла на чл.117,ал.2 от ГПК,макар че в случая клаузата изцяло съответства на разпоредбата на чл.105 и чл.108 от ГПК, съгласно който компетентен е съда по седалището на ответника.

Налице е и постоянна практика на ВКС по въпроса ,че разпоредбата на чл.113 от ГПК и понятието“ потребител“ се отнася само до физическите лица и не намира приложение по отношение на юридическите лица. В този 3 смисъл Определение № 495 от 22.12.2020 г на ВКС по ч. гр.д.№ 3530/2020 г, на четвърто г.о. ГК, докладчик: председателя А. Б., Определение № 452 от 4.12.2020 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1923/2020 г на І- во т.о. ТК , докладчик: съдия И. П., Определение № 83 от 05.02.2021 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1473/2020 г., на ІІ ро т.о. на ТК, докладчик председателя К. Е. и други.

В заключение съдът правилно е приложил и тълкувал разпоредбата на чл.113 от ГПК и е оставил без уважение направеното от ответника възражение по чл.119,ал.3 от ГПК- за неподсъдност на спора пред сезирания Пловдивски Окръжен съд.

Следва да се потвърди обжалваното определение, което е съобразено със закона – чл.113 от ГПК.

По тези съображения Пловдивският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 667 от 07.12.2021 г.,постановено от Пловдивският окръжен съд – ХІХ ти състав, по силата на което съдът е оставил без уважение възражението на ответника „Е* Ю*“ ЕАД ЕИК ********* по чл.119,ал.3 от ГПК във вр. с ч.113 от ГПК за местна неподсъдност на спора пред Пловдивския окръжен съд и за прекратяване на делото пред същия съд.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4