Решение № 1303 от 20.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1303 гр. Варна , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20213100501380 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по постъпилa въззивна жалба вх. № 280 062 /24.03.2021г., подадена от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК 103002253, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Прилеп“ 33, представлявано от В.В. – управител, срещу Решение № 260 732 / 04.03.2021г., постановено по гр.д. № 1619 / 2020г. на ВРС, 48 с-в, в неговата цялост, с което е отхвърлен предявеният от „Водоснабдяване и канализацияВарна“ ООД, ЕИК: 103002253 срещу В. СТ. АТ., ЕГН **********, с адрес:

******, иск за приемане на установено в отношенията между страните, че В.

СТ. АТ. му дължи сумата 374.34 лв., представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 09.04.2015 г. до 06.03.2017г. по партида с абонатен номер 1191062 за обект-имот, находящ се в гр.

Аксаково, ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, лихва за забава върху главницата в размер на 64.78 лв., дължима за периода от 07.04.2017 г. до 1

17.10.2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 17009/2019 г. на ВРС.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, както и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Неправилно съдът бил приел, че не било установено ответникът да е потребител на ВиК услуги за сочения обект. От всички тези писмени доказателства – удостоверение за наследници, пълномощно, удостоверение от Община Аксаково и приложение No 1 към данъчната декларация, се установява по безспорен начин, че наследодателят на ответника-баща му С. А.

Р. е притежавал правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.Аксаково, ***-който факт не се оспорва от ответника.

След смъртта на бащата на ответника, и предвид подадената молба вх.№ М202 от 09.03.2017г. от Н.С. А.-брат на ответника, за прехвърляне на партида с абонатен номер 1191062, по която се води отчета на ползваните В и К услуги в процесния имот, на името на двамата наследници-Н.С. А. и на В. СТ. АТ., ответникът е вписан като титуляр на партида с абонатен номер 1191062 заедно с брат си Н.С. А.. В приетия по делото карнет по партида с абонатен номер 1191062 бил отразен отчет, извършен на 06.03.2017г., при който било отчетено показание на водомера от 2175м3, съответно разлика с предходен отчет-421м3 изразходвана вода. Този отчет бил скрепен с подпис на лице, осигурило достъп до водомера. С полагането на подпис в карнета лицето потвърждавало както показанието на водомера в конкретния ден (06.03.2017г.), така и всички предходни отчети на този водомер. Съдът не бил съобразил и факта, че по делото са събрани доказателства, че имотът е бил необитаем (в карнета е посочено „заключено"), като в този случай потребителят е бил длъжен да уведоми писмено В и К оператора за това обстоятелство при спазване процедурата, регламентирана в чл.42 от ОУ.

Такова уведомление не било подадено от А.. Ответникът не бил подал и възражение срещу определеното заплащане на изразходваното количество вода по реда на чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.

Ответникът не бил изпълнил и задължението си, посочено в чл.35, ал.4 от същата наредба, да уточни с В и К оператора удобно за двете страни време за извършване на отчет на водомера. Именно бездействието на А. било довело до издаването на фактура за продължителен период от време, като всички 2 предходни задължения (до м.април 2015г.) били платени. Съдът не бил разгледал и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в което се съдържали данни, че още преди образуване на заповедното производство срещу В. и Н. А.и било извършено доброволно плащане на част от вземането по процесната фактура, както и фактът, че Н. А. бил платил доброволно своята част от главното и от акцесорното вземане и от разноските по заповедното производство по ЧГД № 17009/2019г. по описа на ВРС-46 състав.

Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да уважи исковете и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В открито съдебно заседание,жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа въззивната жалба, моли съда да уважи същата, като отмени решението на ВРС и приеме за установено, че ответникът дължи процесната сума. Моли за присъждане на разноски и представя списък.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е правилно и законосъобразно. Препраща към доводите в отговора на исковата молба. Моли се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В открито съдебно заседание, особеният представител, назначен на въззиваемата страна не се явява, депозира молба преди датата на о.с.з., в която изрично сочи, че оспорва въззивната жалба, както и че поддържа становището изразено пред първата инстанция и с отговора на въззивната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова и да определи възнаграждение за особеното му представителство.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ 33, 3 представлявано от В.В. – управител, срещу В. СТ. АТ., ЕГН **********, с адрес: ******, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 374.34 лв., представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 09.04.2015 г. до 06.03.2017г. по партида с абонатен номер 1191062 за обект-имот, находящ се в гр. Аксаково, ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, лихва за забава върху главницата в размер на 64.78 лв., дължима за периода от 07.04.2017 г. до 17.10.2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 17009/2019 г. на ВРС.

В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл. 2 ал.1 от ЗРВКУ предоставя ВиК услуги на В. СТ. АТ. и на Н.С.

А. за имот на адрес: ******, които в качеството си на потребители ги получават и ползват на същия адрес. Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер 1191062, чиито титуляри са В. и Н. А.и.

Твърди, че длъжниците не били заплатили в срок дължимите суми. Излага, че по образувано ч.гр.д № 17009/2019г. е издадена заповед № 8129 / 24.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимите суми, с която било разпоредено на В.А. да заплати в полза на кредитора сумата от 374.34 лв., представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 09.04.2015 г. до 06.03.2017 г. по партида с абонатен номер 1191062 за обект-имот, находящ се в гр. Аксаково, ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата за лихва за забава върху главницата в размер на 64.78 лв., дължима за периода от 07.04.2017 г. до 17.10.2019 г.,както и направените по делото разноски в размер на 12.50 лв. за внесена държавна такса и и юрисконсултско възнаграждение от 25.00 лв. На 06.01.2020г. заявителят бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си. Сочи, че претендираните суми за главници и лихви са по фактура №1136956522 / 07.03.2017г. Пояснява, че размерът на главницата по посочената фактура е 1028,71лв., като преди образуване на заповедното 4 производство било извършено частично плащане по тази фактура в размер на 364,79 лв. Общият размер на остатъчното задължение след извършеното плащане бил 748,69 лв. – главница и 129,56 лв. – лихва за забава. Тъй като имотът бил съсобствен между Н.С. А. и В. СТ. АТ. остатъкът е разделен на две, като така е формиран размера на задължението. Моли съда да уважи претенцията и претендира и съдебно деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът, чрез назначен от съда особен представител оспорва иска. Оспорва ответникът да е потребител на ВиК услуги. Оспорва да е собственик на обекта имот, находящ се в гр.

Аксаково, ***. Оспорва да е било потребено количеството вода, за което е начислено вземането. Прави възражение за погасяване на част от вземането по давност за периода от 09.04.2015г. до 21.10.2016г.

Ответникът възразява, че в процесния период монтираният водомер не е бил годно измервателно средство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

Видно от приобщеното ч.гр.д. № 17009/2019 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Н.С.

5

А., ЕГН ***, с адрес: гр. Аксаково, *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ 103002253 с адрес: гр. Варна, ***, сумата от 374.34 лв., представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 09.04.2015 г. до 06.03.2017 г. по партида с абонатен номер 1191062 за обект-имот, находящ се в гр. Аксаково, ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, лихва за забава върху главницата в размер на 64.78 лв., дължима за периода от 07.04.2017 г. до 17.10.2019 г., както и направените по делото разноски в размер на 12.50 лв. за внесена държавна такса и и юрисконсултско възнаграждение от 25.00 лв. Със същата заповед е разпоредено и длъжникът В. СТ. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ***, също да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД,

ЕИК/БУЛСТАТ 103002253 с адрес: гр. Варна, ***, сумата от 374.34 лв., представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 09.04.2015 г. до 06.03.2017 г. по партида с абонатен номер 1191062 за обект-имот, находящ се в гр. Аксаково, ул.Нанко Недев №23 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, лихва за забава върху главницата в размер на 64.78 лв., дължима за периода от 07.04.2017 г. до 17.10.2019 г., както и направените по делото разноски в размер на 12.50 лв. за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 25.00 лв. Доколкото заповедта е връчена на длъжника В. СТ. АТ. при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, то на заявителя е указано, че следва да предяви иска си в едномесечен срок, за което последният е представил надлежни доказателства.