Определение № 596 от 09.04.2026, Административен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 596

Ямбол, 09.04.2026 г.

Административният съд - Ямбол - IV състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

СТОЯН ВЪЛЧЕВ като разгледа докладваното от съдията Стоян Вълчев административно дело № 142/2026 г. на Административен съд - Ямбол, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.166, ал.4 от АПК във връзка с 172, ал.6 от ЗДвП.

Образувано е по особено искане направено в жалбата на Н. С. И. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна №GPАМ-1538412/24.03.2026 г., издадена от командир отделение към Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Ямбол, с която на основание чл.171, т.1, б.“З)ГГ“ от ЗДвП на Н. С. И. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В искането се твърди, че липсват материалноправните основания за продължаване действието на принудителната административна мярка. За процесното моторно превозно средство е налице сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност"; липсва субективният елемент за извършване на твърдяното нарушение, което допълнително поставя под съмнение законосъобразността и съразмерността на приложената мярка; оспорващия е трудово ангажиран като шофьор в Община Ямбол, като естеството на заеманата от него длъжност предполага ежедневно управление на моторно превозно средство, а отнемането на свидетелството за управление на МПС в този случай не се изразява единствено в обичайно неудобство, а води до реална и непосредствена невъзможност да изпълнявам служебните си задължения, което създава сериозна опасност от лишаването му от доходи, както и от настъпване на значителни неблагоприятни имуществени последици, включително невъзможност за посрещане на текущи финансови задължения; както и липсва продължаваща противоправност, а необходимостта от незабавното прилагане на мярката е значително редуцирана, докато вредите са реални, значителни и непосредствени.

Като доказателства по делото са приети преписката по издаване за оспорената заповед и приложенията към жалбата.

След като взе предвид материалите по делото и приложемия закон, съдът приема следното:

Искането е процесуално допустимо като подадено от активно легитимирано лице с правен интерес, т.к. жалбоподателя е адресат на оспорения акт.

Разгледано по същество искането по чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 АПК е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка по чл.172, ал.1 ЗДвП, според която принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги въздейства негативно върху правната сфера на адресата. Това негативно въздействие подлежи на доказване във всеки конкретен случай в съответствие с основанията, предвидени в закона. Оспорващият, който иска спиране, трябва да посочи конкретните вреди, които незабавното изпълнение би могло да му причини по вид, вероятност от настъпването им, данни от значение за тяхната същественост и поправимост. Настъпването на вредата следва да е достатъчно вероятно. Изискването е вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от самия административен акт. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административния акт, като докаже с допустими доказателствени средства своите твърдения. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

От анализа на разпоредбите на чл.166, ал.4 и ал.2 от АПК следва извод, че съдът извършва преценка на искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на базата на нови обстоятелства – такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на жалбоподателя.

Ето защо в конкретния случай в тежест на жалбоподателите е да установят, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителни или труднопоправими вреди.

В конкретния случай на важния обществен интерес презюмиран по силата на закона, жалбоподателя не релевират конкретни доводи и не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост.

В тази насока твърденията, че изпълнението причинява значителни и трудно поправими вреди, а лишаването от СУМПС съществено затруднява ежедневието на искателя са общи и бланкетни, без да са подкрепени с данни и доказателства.

Същите не се явяват и нови обстоятелства, за да отговаря на изискванията за спиране на предварителното изпълнение.

Следва да се посочи и че се касае за евентуални имуществени вреди, които подлежат на компенсация и нямат характера на непоправими такива.

Що се касае до съображението за незаконосъобразност на заповедта, то въпроса не подлежи на обсъждане в настоящото производство и няма отношение към разглеждания предмет.

Предвид посоченото съдът счита, че посочените от жалбоподателя доводи не обосновават извод за оборване на законовата презумпция, респективно за наличие на предвидените от закона обстоятелства, даващи основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.4 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Н. С. И. от [населено място], ул“Г.[населено място]“ № 7 за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна №GPАМ-1538412/24.03.2026 г., издадена от командир отделение към Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Ямбол.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: