Решение № 174 от 23.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Варна, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000217 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. С. Д., ЕГН **********, Варна, чрез адв.Д.Д. от АК -Добрич, срещу решение №518/16.11.2022г., постановено по т.дело №229/2022г. на ВОС в частта, в която е бил отхвърлен иска за главница, представляваща имуществени вреди на МПС, за разликата над 32 263.16 лева до 48 394.74 лева, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените разноски за производството.

В жалбата се излага, че решението на първата инстанция е неправилно по отношение възприетата фактическа обстановка и като резултат от това определения висок процент съпричиняване на вредите от увреденото МПС, довело до намаляване на обезщетението с 1/3 от действителния размер на вредите. Правят се обосновани оплаквания относно приетото от съда съпричиняване на вредите и от водача на л.а.Ауди А8 с ДК №В 0435 ТС, П.

Д., а не изключително от л.а.Форд Фюжън с рег.№В 5487 ВР, управляван от С. Х. Т..

В жалбата въззивникът цитира показанията на изслушаните свидетели П. Д. и Борислав К., които непосредствено са възприели маневрите на всеки един от участниците в ПТП. Претендира се неправилност на сторените от съда изводи относно наличието на съпричиняване и от водача на л.а.Ауди – П.

Д.. Претендира се отмяна на решението в отхвърлителната част и вместо това 1 уважаване на иска изцяло за стойността на причинените на ищцата като собственик на увредения автомобил, имуществени вреди по л.а.Ауди А8, претърпени при ПТП на 06.11.2021г. в гр.Варна, бул.Сливница, посока бул.Ян Хунияди.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД, чрез ю.к.Й. С., за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът правилно е възприел събраните доказателства, вкл. експертизата за механизма на ПТП и свидетелски показания като е достигнал до обоснован извод за съпричиняване на вредите и от увреденото лице, управлявало л.а.Ауди А8, а не по изключителна вина на водача на л.а.Форд Фюжън. Претендира се отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на сторените разноски.

Предмет на въззивното производство е и постъпила въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД, чрез ю.к.Й. С., срещу решение на ВОС, в частта, в която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди за разликата над 18 774.78 лева до присъдените 32 263.16 лева; за обезщетението за забава за периода от 02.12.21г. до 12.04.2022г., за сумата над 688.41 лева до пълния присъден размер от 1 814.79 лева; в частта за разноските съобразно резултата от обжалването.

Твърди се, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, поради което се търси отмяната му и вместо това отхвърляне на исковете. Претендират се сторените разноски като в жалбата е обективиран и списък по чл.80 ГПК.

Основните оплаквания в жалбата касаят неправилно възприетата от съда фактическа обстановка за настъпване на ПТП, съответно неправилно определен процент съпричиняване на вредите от ищеца. Твърди се, че принос от 1/3 е необоснован и не кореспондира на събраните свидетелски показания и изслушаната САТЕ. Претендира се равен принос за всеки от участниците в ПТП, или поне 50%. На отделно основание се сочи, че съдът неправилно е определил дължимото обезщетение като е приспаднал приноса от претендираната сума от 48 394.74 лева, а не от базовия размер на разходите за ремонт на МПС – 59 239.93 лева. При правилно редуциране на приноса и изплатеното от застрахователя се получава сума от 28 650.08 лева, а не 32 263.16 лева, както е определил съдът. Поради това обжалваемият интерес на въззивника възлиза на 13 488.38 лева и отделно за лихвата – 1126.38 лева.

В останалата част решението поради необжалване е влязло в законна сила.

Срещу жалбата не е постъпил отговор от насрещната страна Б. Д..

Предмет на производството е и въззивна жалба на Б. С. Д., чрез адв.Д.Д. срещу решение №518/16.11.22г., поправено с решение №28/20.01.2023г., постановени по т.дело №229/2022г. на ВОС за частта, в която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка като е отхвърлен иска на Б. Д. за 2 заплащане на обезщетение за забава за сумата над 1 182.98 лева до 1 814.79 лева. Тъй като с това решение възниква интерес от обжалване в отхвърлителната част на решението, то с тази въззивна жалба се претендира отмяна на решението по чл.247 ГПК като неправилно и незаконосъобразно и уважаване на иска за мораторна лихва в заявения с исковата молба размер от 1 814.79 лева. Претендират се сторените разноски.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна ЗД ЕВРОИНС АД за неоснователност на тази въззивна жалба. Считат постановеното от съда решение за поправката за правилно и законосъобразно. Претендират отхвърляне на жалбата.

В съдебно заседание пред въззивния съд адв.Д., в качеството му на пълномощник на Б. Д., поддържа жалбите и оспорва насрещната жалба.

Пълномощникът на ЗД Евроинс АД поддържа своята жалба и оспорва жалбите на насрещната страна. Прави се уточнение, че по отношение на мораторната лихва решението на ВОС се обжалва за сумата над 688.41 лева до пълния присъден размер от 1182.98 лева, за периода от 02.12.21г. до 12.04.2022г.

И двете страни претендират разноски за въззивното производство.

За да се произнесе по жалбите съдът констатира, че производството е образувано пред ВОС по искова молба на Б. С. Д. чрез адв.Д.Д. от ДАК срещу Застрахователно дружество Евроинс АД, за осъждане на последното да заплати на ищеца сумата от 48 394.74 лева, представляващи стойността на причинени имуществени щети по л.а.Ауди А8 с ДК №В 0435 ТС, получени в резултат на ПТП на 06.11.2021г., ведно със законна лихва от исковата молба на 15.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението както и сумата от 1814.79 лева – мораторна лихва, изчислена върху претендираната неизплатена част от обезщетението, начислена за периода от 02.12.21г.

/извършено частично плащане от ответника до размера от 10 845.19 лева/ до 12.04.2022г. /завеждане на иска/.

В исковата молба се твърди, че на 06.11.2021г. Б. Д. предоставила собствения си лек автомобил „Ауди А8" с рег.№В 0435 ТС, на П. Б. Д., който при управление на същия претърпял ПТП - около 10.30 часа в гр.Варна, кв.

„Младост", по бул.„Сливница" в посока към бул.„Янош Хунияди". Твърди се, че по локална улица се движил л.а. „Форд Фюжън" с рег. № В 5487 BP, управляван от С. Х. Т., който предприел маневра завой наляво по бул.

„Сливница" в посока към бул.„Република", без да пропусне движещия се по пътя с предимство л.а.„Ауди А8" /без да спази предупредителен знак Б2/ в резултат на което настъпило ПТП с причинени материални щети по двата автомобила. Бил съставен АУАН №GA542553 на С. Х. Т. за извършено нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП и протокол за ПТП № 1823773/06.11.2021г. по описа на сектор „Пътна Полиция" към ОД на МВР гр. Варна. Сочи се, че лекият автомобил „Форд Фюжън" към датата на процесното ПТП имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното 3 дружество с покритие към датата на ПТП. Твърди се, че било образувано обезпечително производство по ч.гр.д. № 16816/2021г. по описа на PC Варна, 7 ми състав, по което била назначена и приета Автотехническа експертиза. Съобразно заключението, вследствие на възникналото ПТП по л.а.„Ауди А8" са били нанесени следните повреди: счупени бленда; 4 броя държачи; свързващ елемент; капаче; опора; щанга задна ос; 2 броя скоби за брава; плафон за регистрационен номер; палец; сензор; комплект сензори за предпаздване; 4 броя въздуховоди; челно стъкло; арматурно табло; скоба; придържаща пружина, гел за „Rain sensor"; 2 броя въздушни възглавници; свързващ елемент; предна маска; подкалник; калник; фар; решетка радиатор; решетка въздуховод; водач предна броня; греда предна броня; решетка; държач; 2 броя панти за капак; кондензатор климатик; интеркулер; рециркулационен радиатор; спойлер; 2 броя декоративни лайсни; броня; планка; носач; пиропатрон за защита на пеше; 4 броя предпазни колана; 2 броя опори; 2 броя табели; броня; облицовка; нит; защитен профил на праг; рог; талебка; 3 броя защити от удари; преден капак; спойлер; 2 броя планки; нарушено лаково покритие. За възстановяването на автомобила в състоянието от преди произшествието са необходими още почистващ препарат; апликатор за почистване; двукомпонетно лепило; тел за отД.е на стъкла; охлаждаща течност концентрат; дестилирана вода 1 л; фреон R1234YF 1 кг и масло за компресор, боя и материали, а също така и труд , свързан с извършването на възстановителните дейности, включително и с необходимата специализирана техника, със стойност на възстановителните дейности на 59 239.93 лв.

Относно механизма на настъпване на ПТП се твърди, че сблъсъкът на двете МПС-та по време на движение е настъпил поради отнемане предимството на лекия автомобил „Ауди А8" при извършване на ляв завой от лекия автомобил „Форд Фюжън". Сочи се, че според приетото заключение на вещото лице в производството по чл.207 от ГПК, установеният механизъм за настъпване на ПТП е в причинно - следствена връзка с описаните щети на лекия автомобил „Ауди А8". Твърди се завеждане на застрахователна претенция за щета и изплащане на обезщетение от застрахователя на ГО, на 02.12.2021г. сумата от 10 845.19 лв., поради което ищецът претендира с исковата молба остатъка в размер на 48 394.74 лв., представляваща разлика между изплатената сума и определения размер на обезщетение съгласно извършената оценка на щетите по „Ауди А8". Твърди се, че ответното дружество дължи и обезщетение за забава в размер на 1 814.79 лв., съставляващо размера на законната лихва изчислена върху неизплатената сума от 48 394.74 лв. за периода от 02.12.2021 г. (датата на извършеното от ответника частично плащане в размер на 10845.19 лв.) до завеждане на иска 11.04.2022г.

С допълнителната искова молба се оспорват направените в отговора възражения за съпричиняване и за неустановеност на механизма на ПТП, като се отправя искане да бъдат приети за ненуждаещи се от доказване фактите, които ответната страна не оспорва в отговора.

4

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Застрахователно дружество Евроинс" АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение относно процесния автомобил, действащо през периода на ПТП, предявена извънсъдебна претенция от ищеца и стойността на ремонта на автомобила в официален сервиз. Оспорва се механизма на ПТП, като се сочи, че ПТП е настъпило поради предприето от л.а.„Ауди А8" изпреварване на колона от коли без добра видимост, с превишена скорост. В евентуалност се релевира и възражение за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил „Ауди А8" в размер не по-малко от 50%. С допълнителния отговор се поддържат направените с отговора възражения относно механизма на настъпване на ПТП, както и за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил „Ауди А8".

Въззивният съд, въз основа на събраните доказателства, твърденията и доводите на страните, в пределите на въззивното обжалване, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка допустимостта на производството въззивният състав констатира, че и трите жалби са подадени от легитимирани страни, чрез надлежно упълномощени процесуални представители за производството, в преклузивните срокове и при надлежното им администриране, при интерес в обжалваните части.

С жалбите не се твърдят допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения и не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.